Последни новини
На този имейл можете да се свързвате с нашия данъчно-правен консултант: consult@defakto.bg
Home / Коментари / Само 3% от новите българи остават у нас

Само 3% от новите българи остават у нас

Defakto.bg

Elena_Encheva.54fe00c606bf01086b269c20a5a413cc[1] Автор Елена Енчева

Кои са официалните празници в Република България? Имате ли недвижими имоти в страната? Защо искате да станете българин? Служителите от Министерството на правосъдието повтарят въпросите около 70 пъти на ден. Те са част от интервюто с кандидатите за български паспорт.

От понеделник до петък пред дирекция „Българско гражданство“ на ул. „Аксаков“ в столицата се вият опашки. Автомобили, превозващи кандидатите, пълнят околните паркинги – нищо че са в синята зона. Напливът не спира.

А статистиката е категорична – над 90% от молбите за гражданство са заради „български произход“. От общо 93 216 указа на вицепрезидента, издадени от началото на 2001 г. до края на 2013 г., българи по този параграф са станали 91 785 души. По определение това са хората, на които „поне единият възходящ (родител, баба, дядо, прадед – б.р.) е българин“.

Тенденцията за нагоре се запазва и през 2014 г. Молбите тази година може да ударят рекордното число 25 000, предупреди шефката на „Българско гражданство“ Катя Матева. За разлика от останалите „натурализирани“ нашенци, от които се изисква постоянно пребиваване в страната (в общия случай – 5 г., при брак с българин – 3 г.), доказан доход, с който да се издържат, и прочее, кандидатите „по произход“ минават по облекчена процедура. Нещо повече – максималният срок за разглеждане на молбите им е 12 месеца и нито ден повече. Едва 3% от тези „нови българи“ обаче остават в България. Цифрите са красноречиви: най-бедната държава в Евросъюза не е мечтаната цел на кандидатите от опашките. Българският паспорт е трамплин – отваря им границите на ЕС.

Въпросът е кого „изнасяме“ в Европа и на каква цена?
Най-вече – защо законът широко е разтворил вратите за злоупотреби?

Повечето от кандидатите не говорят български.


Заредени с патриотизъм

Иначе по време на интервютата атмосферата е заредена с патриотизъм. Екипът на „Преса“ присъства на няколко от тях. „Прадедите ми са българи. Връщам се към корените!“, твърди кандидат на средна възраст, гражданин на Македония. Помолен да уточни предците, леко се обърква – на финала ги докарва до баба, дядо, прадядо.

Сякаш са си плюли в устите с кандидат от Албания. При него само предтечите излизат малко по-далечни. Има и човек от Украйна – притеснен, но и обнадежден, разказва, че дядо му е българин. Изненадата е деветокласничка от град Тула, Русия. „Тук (в България – б.р.) ще получа по-добро образование и повече шансове за развитие, включително в Европа“, откровено е детето. Момичето впрочем е с доказани корени – баща му вече е получил българско гражданство. И е купил имоти в Разлог. А дъщерята без запъване изрежда всички официални празници и не се запъва между Съединението (6 септември) и Независимостта (22 септември). Останалите кандидати хич ги нямаше по този параграф. Но да беше само това! Повечето са дошли на интервю с преводач. Те не говорят български.

Говорите ли български?

Парадоксално, но „Говорите ли български?“ не е от задаваните въпроси. Той е изключен от интервютата на „кореняците“ през април 2001 г. при управлението на СДС. Мотивите за това са прелюбопитни.

Промените в Закона за българското гражданство, предложени от кабинета „Костов“ и писани в тогавашното Министерство на правосъдието и евроинтеграцията, минават под егидата на „националната стратегия за присъединяване към ЕС“.

Ето и част от мотивите към тях. „Целта е да не се възпрепятства придобиването на българско гражданство най-вече от много наши сънародници, които живеят около българските граници поради историческите превратности, съпътствали България в най-новата й история. Безспорно е, че лицата, един от възходящите  на които е българин, ще владеят в достатъчна степен български език и не е наложително да бъдат затруднявани с представянето на специален документ за това. Снабдяването с него е свързано с финансови разходи, а много от кандидатите от български произход са с многочленни семейства. Това са предимно българи от Западните покрайнини, Македония и Бесарабия, които владеят българския като майчин език“, твърдят в началото на 2001 г. вносителите на поправките.

Фактите с днешна дата опровергават това.

Макар да пишат в автобиографиите си, че владеят езика писмено и говоримо, кандидатите масово не само не говорят, но и не разбират български, категорични са експертите от Министерството на правосъдието. И „Преса“ го видя.

Албанецът реагираше недоумяващо на опитите ни да го заговорим и с красноречив жест препращаше към съпругата си – негов преводач. Тя ни убеждаваше, че вкъщи двамата си общували на български. А за нас беше проблем да разберем какво точно се опитва да ни каже. Деветокласничката от Тула и близките й не прибегнаха към лицемерие – детето си говореше на руски. Братята македонци се справяха криво-ляво, но със зор.

Теглим ли чертата, от кабинета „Костов“ навремето са били прави само за едно – от тогава до сега най-много български паспорти по „произход“ са получили граждани на Македония (51 391 от общо 91 785).

Евроинтеграция ли?

Изискването за езика не е самоцел – той е свидетелство за свързаност на човека и рода му с някогашна родина. Но най-вече е гаранция за приобщаване на кандидата към страната, чието гражданство иска да получи. По конституция официалният език в България е българският. И е въпрос на държавност да изискваш от гражданите си да го владеят. Компромиси, оправдани с  „историческите превратности“, в най-добрия случай издават ниско самочувствие. В по-лошия – липса на смислени аргументи за подобни промени.

В настояването за езика няма капка шовинизъм, ни патриотарство. Обратното – самоуважението е част от евроинтеграцията. За разлика от нас страните от ЕС поставят владеенето на езика като задължително условие за даване на гражданство. И не само в Стара Европа, показа проверка на „Преса“.

В Унгария за получаване на гражданство (било и по „произход“) искат доказателства за положен изпит по унгарски и по „познания на конституцията“.

Изискването в Словения е за „успешно издържан изпит по словенски на ниво 1“.

В Литва държат да се познават „историята, културата, езикът и политическата система на страната“.

В Дания освен че трябва да издържат успешно изпит за владеене на езика, кандидатите са длъжни да подпишат и „декларация за лоялност към Дания и датското общество, спазване на законите и зачитане на принципите на датската съдебна система“.

Във Франция, Холандия, Швеция изпитът по езика също е задължителен.

Да не говорим за Германия, където наскоро решиха да пращат четиригодишни деца на езиков тест!

 

До доказване на противното

Друга промяна в Закона за българското гражданство, този път от 2010 г., когато на власт бе кабинетът „Борисов“, на практика доведе до асбурда всеки пожелал да може да се пише от „български произход“ до доказване на противното.

Поправката гласи, че с молбата за придобиване на българско гражданство се представя и удостоверение за български произход, издадено от Държавната агенция за българите в чужбина. Като в удостоверението се посочват данните, въз основа на които е установен този произход.

Момиче от Македония получи удостоверение, че вече е български гражданин.


Така проверката по най-важния показател – произход, се пренасочва към ДАБЧ и от тяхната преценка зависи получаването на български паспорт. Сама по себе си идеята вероятно не е лоша – по време на дебатите в правната комисия през март 2010 г. тогавашният министър проф. Божидар Димитров казва, че работещите в агенцията са опитни служители, които умеят да различават фалшивите документи. Въпросът повече не се повдига – споровете са около слагането на срок, в който да се издава въпросното удостоверение. Той е едномесечен.

Какво обаче се случва? В агенцията са започнали да правят, каквото си искат. Констатира го не друг, а прокуратурата по сигнал на зам. правосъдния министър Илия Ангелов. Налице е двоен стандарт при издаване на удостоверения за български произход, установи след проверка през февруари Милена Беремска от Върховната административна прокуратура (ВАП).

В едни случаи агенцията издава удостоверения без никакви данни за поне един възходящ българин на хора, чиито имена „не спадат към българската именна система“. А в други отказва такива удостоверения въпреки представените документи за български произход, категорична бе прокурорката. Нещо повече – на едни и същи хора на базата на едни и същи документи са издавани коренно противоположни удостоверения – веднъж за наличие, а втори път за липса на български произход. „Преса“ също видя странни удостоверения. В едното например се твърдеше, че родителите на Сабех (имената нарочно са променени) – Фатма и Юсуф, са българи. Но нямаше нито ред как точно е установено това.

В друг документ, касаещ граждани на Косово и на Албания, пък се казваше, че българският произход на предците им се установявал от факта, че тези територии са били български – забележете! – през Х в., по времето на цар Петър! И т.н., и т.н. От прокуратурата с днешна дата заявиха, че в ДАБЧ са изпълнили всички нейни указания за коригиране на практиката си. Дано!

Но резултатът е налице. Сабех и „нашенците“ от Петрово време превземат Европа с български паспорти. Остава да се кръстим да не се забъркат в криминални прояви. Стане ли, набързо ще ни ги върнат – те са български граждани, за които отговорност носи нашата държава. Да, сред хилядите кандидати за гражданство точно тези може би са единици. Но са достатъчни за преобръщането на колата. Законът очевидно има нужда от преразглеждане. Най-вече от повече гаранции за достоверност при проверката на пожелалите да станат българи. Ще е от полза за всички.

 

About Лилия Христовска

Вижте също

Оценка: Кристиан Таков е талантлив изследовател на правото, обаятелен университетски предподавател с проникновен ум

Проф. Васил Мръчков е автор на предговора на сборника  „Гражданско право. Правни научни изследвания“, посветен на …

Решението на Съда на Европейския съюз за  родителския отпуск по румънски казус, не засяга българското право

  Проф. Васил Мръчков С решение от 4 октомври 2018 г. Съдът на Европейския съюз …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *