Последни новини
Home / Коментари / Съдът в Люксембург: Българите не трябва да напускат работа, за да получат пенсия

Съдът в Люксембург: Българите не трябва да напускат работа, за да получат пенсия

Defakto.bg

Българските граждани, работещи у нас и в държава членка на ЕС, не трябва да прекратяват трудовите си договори, за да им бъде отпусната заработената пенсия. Това е важен извод в решението на Съда на Европейския съюз по уникален български казус, изпратен за тълкуване в Люксембург от съдия Наталия Ангелова от Административен съд-София.

Автор Лилия Христовска

Лилия Христовска


 

Решението на съда ясно чертае необходимостта от промяна в Кодекса за социално осигуряване, според който, за да получи човек пенсия, трябва да напусне работа, макар и за ден. Това условие

противоречи на европейското право

категоричен е съдът в Люксембург.

„Българският законодател е компетентен да определя условията за отпускане на пенсия за старост, майчинство, всички социални подпомагания. Но тези условия не трябва да засягат нормите на съюза, които освен социалните плащания гарантират свобода на движението, установяването и правото на труд в друга държава членка на ЕС“ – казват евросъдиите

„Задължението за прекъсване на осигуряването, особено в друга държава членка, поставя лицата в риск да не могат да възобновят трудовата си дейност, и то за непредвидим период от време“, смята съдът.

Повод за делото е отнетата пенсия през 2011 г. на българката Снежана Томова Сомова заради неспазване на задължението да прекрати осигуряването си в чужбина, когато е поискала да й бъде отпусната пенсия у нас.

Казусът

На 18 януари 2007 г. българката Снежана Сомова подава молба в Столичното управление „Социално осигуряване“ (СУСО) за отпускане на лична пенсия за изслужено време и възраст. Първоначално пенсията е отказана поради недостатъчен стаж, но след доплащане на осигурителни вноски е отпусната в минимален размер. Според чл. 94, ал 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) условие за отпускане на заработената пенсия е лицата да са с прекъснати осигурителни права. Тоест да не работят. Затова българката е декларирала, че към момента на отпускането на пенсията не се осигурява. Четири години по-късно, през 2011 г., в СУСО пристигат формуляри от австрийска осигурителна служба, от които се вижда, че към датата на отпуснатата пенсия Сомова е работела като земеделска работничка в Австрия.

А австрийските власти смятат, че набраният осигурителен стаж трябва да бъде зачетен от българските служби. На местна почва обаче пенсията на Сомова е отнета и тя става длъжник на сериозна сума от 17 523,50 лв.

Жалбата й е отхвърлена

с аргумента, че е трябвало да декларира и осигуряването в чужбина. Разбира се, в пенсионното не се спират на въпроса, че през 2007 г. Сомова е декларирала онова, което й е било поискано. В декларацията образец, която стояла в НОИ, подобни изисквания за отпускане на пенсии към гражданите е нямало. Нямало и указания, че стажът в чужда държава може да се зачете от българския закон.

Спорът за отнетата пенсия се озовава в административния съд в София, където за късмет на Снежана попада на компетентен съдебен състав с председател Наталия Ангелова. Съдия Ангелова бързо схваща, че централният проблем в казуса е условието за прекратяване на осигуряването. И задграничните проблеми, които то създава пред българите на работа в държава от ЕС.

Съдийката по делото на 4 март 2013 г. отправя преюдициално запитване до съда в Люксембург – искане за тълкуване на купищата сложни въпроси, които случаят натворява. Иска тълкуване и на съответствието на чл. 94 от КСО с Регламент № 1408/71, според който придобитият стаж в друга държава членка на ЕС се зачита безусловно за пенсия по родното законодателство.

Сомова не дължи връщане на пенсията и тя трябва да бъде преизчислена, категоричен е Съдът на ЕС.

След като отхвърлят условието за прекратяване на осигуряването с оглед получаване на пенсия, съдиите обявяват, че българските власти са били задължени да вземат предвид при определяне на пенсията на Сомова осигурителните периоди и в България, и в Австрия. Тези периоди на осигуряване са били достатъчни за придобиване на право на пенсия в съответствие с българския закон. А нашите власти не са имали право да й налагат доплащане на допълнителни вноски.

Признание пред съда

Пред съда представителят на българското правителство признава, че отпускането на пенсия в зависимост от прекратяване на осигуряването не отговаря на някаква определена цел, няма дори логика от съществуването му! А тъй като българските власти били осъзнали, че действащият чл. 94а, ал. 1 от КСО може да създаде трансгранични неприятности на гражданите, от 1 януари 2012 г. задължението за прекратяване на осигуряването е отпаднало за самостоятелно наетите лица. Правителственият агент гарантира също, че това условие предстои да отпадне и за останалите работници и служители.

Според правилата казусът „Сомова“ ще получи окончателно решение на българска почва от съдия Наталия Ангелова в Административен съд-София. Естествено, според дадените указания на съда в Люксембург. Съдия Ангелова е категорична, че казусът е приложим за всички български граждани, работили само в страната, тъй като законът е еднакъв за всички. Налице е обещание за законова промяна – въпросът е дали и в какъв срок ще се изпълни. Отдавна е време пенсионните експерименти с българските граждани да приключат.


 

Я, каква професионална съдийка си имаме!

 

Съдия Наталия Ангелова от Административен съд София има над 15 преюдициални запитвания до Съда на ЕС (СЕС). Едно нейно питане по казуса „Кадзоев“ предизвика уважение в консервативната общност на съдиите.

Съдия Наталия Ангелова


Чеченецът Саид Кадзоев бе преминал нелегално границата ни през 2006 г. и държан над 3 години в Бусманци. Случаят попадна при съдия Ангелова, когато МВР за пореден път поиска да удължи „ареста“ на чеченеца. Тогава тя спря делото в България и поиска тълкуване на разпоредби от Директива 2008/115/ ЕО за общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки, за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни.

Казусът бе разгледан от Голямата камара по реда на спешното производство. Това бе и първото дело, свързано с тълкуването на тази директива, и то постави началото на една поредица от решения в тази област.

След решението на Голямата камара на СЕС чеченецът бе освободен, а съдиите приеха, че затрудненията на страните членки на ЕС по връщането на чужденци на трети държави не може да се решават за сметка на човешките им права.

Сега съдия Ангелова с поредното си питане дали българските граждани трябва да прекратяват трудовите си договори, за да получат заработената  пенсия е в съзвучие с европейските правила, е на път да предизвика  важна и полезна промяна във вътрешното ни законодателство.

About Лилия Христовска

Проверете също

Вместо прокурорите, един съдия каза какъв трябва да е главният прокурор. Поздравления!

  Петър Обретенов, адвокат ПОЗДРАВЛЕНИЯ КЪМ КОЛЕГАТА ВАСИЛ ПЕТРОВ! Изключително точен и аргументиран анализ за …

Презумпцията за невиновност и най-модерният й прочит от ПРБ

Адвокат Ася Манджукова Станахме свидетели на акт на прокуратурата, определян единодушно в правните и журналистически …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.