Последни новини
На този имейл можете да се свързвате с нашия данъчно-правен консултант: consult@defakto.bg
Home / Архив / Дванайсетте пазители на Конституцията

Дванайсетте пазители на Конституцията

Defakto.bg

Съдът между държавата и Бога

 

 


   Image_978118_407[1]Автор Лилия Христовска

 Макар че според вътрешния министър Цветан Цветанов Конституционният съд е една мижава институция, в която съдиите вредят „по-малко“, когато за първи път през 1991 г. Съдът бе създаден, той бе наречен страж на конституцията. Този съд може да „сваля“ президенти, да вади от парламента депутати, да каже дали една партия има място на обществения подиум, да предотвратява дела до Страсбург.  А  най-важното – КС следи дали законите съответстват на конституцията, а замисълът е така да опазва принципите на правовата държава. Когато законодателната политика брутално сгази духа на основния закон – 12- те съдии обявяват закона за противоконституционен и той спира да се прилага. Неговите решения са окончателни и задължителни. За КС се казва, че е между държавата и Бога – не принадлежи към нито една от властите. Доколкото обаче той заедно с тях крепи държавността, попълването на състава му е поделен между парламента, съдебната власт и президента. По една трета в съда изпращат депутатите, президентът и oбщото събрание на съдиите на Върховния касационен и Върховния административен съд. Няма задължение съдиите в кс да са съдии и по професия. В него могат да влизат професори, научни работници, прокурори, адвокати, професионални съдии, че и възпитаници на милиционерска школа.

Всички обаче трябва да са само български граждани с високи професионални и нравствени качества и най-малко 15 г. юридически стаж. Мандатът им е 9-годишен и не е ограничен с възрастова граница. Те не може да бъдат избирани повторно. Конституционните съдии избират помежду си председател на съда с тригодишен мандат. Той може да бъде преизбиран (виж горе шестимата председатели на КС за 21 години). Решенията на съда се взимат със седем гласа. При реми от 6:6 гласа искането се отхвърля.

Скандалът „Марковска“

За 21 г. сформирането на конституционното правосъдие бе белязано само от два скандала.
През 1994 г. червената опозиция скочи срещу указа на президента Желю Желев за назначението на Георги Марков за съдия в КС. Претекстът бе сътрудничеството му на бившата ДС. Но самият съд застана зад решението на държавния глава с аргумента, че няма правомощия да преценява целесъобразността на решението му.

Вторият скандал е още топъл – изборът на съдия Венета Марковска от парламента т.г. предизвика сериозен конфликт заради неопровергани журналистически
публикации през 2010 г.

Скандалът се сдоби дори с предупреждения на Брюксел за извънреден междинен доклад, който смайващо упрвляващите у нас опитаха да неглижират. Властта тръгна да издирва автора на сигнала срещу съдийката, който я уличаваше в търговия с влияние и конфликт на интереси. Вместо да се развълнува дали фактите в него са верни. Казусът се оказа капан за държавата. Само от съдия Марковска зависи дали да бъде или да не бъде конституционен съдия.

ПРАВОМОЩИЯТА НА КОНСТИТУЦИОНИЯ СЪД


1. ТЪЛКУВА КАЗУСИ

За последните 21 години съдът се е произнасял по въпроси от всички сфери на обществения живот – политически, икономически и социални. С тълкувателните си решения по отделни казуси КС изяснява неясноти и доближи конституцията до реалния живот. Настолно четиво за политици е решението от 1992 г. на политическата въртележка по чл. 99 от конституцията при съставяне на ново правителство, както и за правомощията на служебния кабинет.

Тъй като законите преследват политически цели, чрез сезирането на съда се постигат и политически резултати. В някои случаи те дори са поименни. Например с решение №12 от 1996 г. съдът изясни понятието „български гражданин по рождение“, а с решение №3 от 2001 г. изтълкува какво значи кандидатът за президент „да е живял последните 5 г. в страната“. Така в едния случай съдът „отказа“ Георги Пирински от участие в кандидатпрезидентската кампания, а във втория – Симеон Сакскобургготски.

Чрез правомощието на КС да проверява законността на парламентарните избори през 2010 г. съдът касира изборите в 23 от секциите в Турция и се наложи резултатите да бъдат преизчислени. Това доведе и до рокади в парламента. ДПС загуби един депутат (Рушен Риза) за сметка на ГЕРБ. Парламентът напуснаха Атанас Семов(РЗС) и Мариана Даракчиева (СДС). През 1995 г. извади Жорж Ганчев от парламента, тъй като се оказа с двойно гражданство към датата на изборите през 1994 г. и бе погазил условието да има само българско.

 

2. ЗАЧЕРТАВА КАЛПАВИ ЗАКОНИ

Над 60% от решенията на КС са свързани с правомощията му да обявява противоконституционност на законите. Най-често съдът е бил сезиран от опозицията. Така той подкрепя и правата на парламентираните малцинства.  Многократно е порязвал Закона за съдебната власт. Запази съдебния контрол над задържането под стража, което тогавашният главен прокурор Филчев искаше да остане правомощие само на обвинението. Дванадесет пъти съдът е порязвал Закона за държавния бюджет, 7 пъти данъчните закони и пр.

Чрез решенията си съдът е играл и „социална“ роля – позволи на пенсионерите да получават пенсия и заплата без удръжки, „спаси“ старите отпуски до докември 2009 г. с мотива, че на завоювани права със задна дата не може да се посяга.  Остана длъжник обаче за „тавана“ на пенсиите. Два пъти не посмя да го събори. Макар че още в зората на демокрацията даде приоритет на европейската конвенция пред вътрешното законодателство, неведнъж е игнорирал нейните норми. Например не зачерта норма от Закона за чужденците, според която изгонването на иностранците не се обжалва пред съд. Това по-късно стана причина България да бъде осъдена в Страсбург.

Импийчмънт

КС може да прекрати мандата на президента и вицепрезидента при обвинения от НС. В подобни случаи процедурата се задвижва по предложение на 1/4 от депутатите и се поддържа от НС, ако повече от 2/3 от депутатите са гласували за това. КС разглежда обвинението срещу президента или вицето му в едномесечен срок от внасяне на обвинението. Ако се установи, че те са извършили държавна измяна или са нарушили конституцията, техните правомощия се прекратяват. А при държавна измяна – делото се праща на главния прокурор. Досега имаше само един неуспешен опит това правомощие да се задвижи срещу президента Георги Първанов.

Знакови дела

За 21 години съществуване Конституционният съд (КС) произнесе няколко емблематични решения с дългосрочни последици.
Един глас спаси ДПС 

    През 1999 г. България кипеше от протести срещу бомбардировките в Сърбия. Чрез тълкуване КС даде зелена светлина на споразумението между България и НАТО за транзитно преминаване през въздушното ни пространство на войски на НАТО в рамките на опера-ция „Съюзна сила“.

Безспорно знаково е решението по Дело №1 от 1991 г. за ДПС. В зората на демокрацията конституционността на Движението за права и свободи бе оспорена от депутати и от Великото народно събрание, и от обикновения 36-и парламент. Те твърдяха, че ДПС е партия на етническа и верска основа и трябва да бъде разпусната.

Решението е ясно, след като ДПС го има и до днес. Любопитното е, че през 1992 г. съдиите се разделят с шест на пет гласа, като мнозинството (включително докладчикът Александър Арабаджиев) е за обявяването на противоконституционност. Не им стига съвсем малко – за вземането на подобни решения седем трябва да са „за“. ДПС остава на политическата сцена заради липсата на един глас.
„Шок и ужас“ за публичните личности

Какви са пределите на свободата на словото? Този въпрос постави пред кс през 1996 г. Президентът Желю Желев. По ирония на съдбата това дело също бе № 1 за съответната година. А за докладчик се падна отново съдията Александър Арабаджиев (днес той е българският съдия в Съда на ес в Люксембург). Президентът бе поискал от кс да разтълкува свободното изразяване и разпространяване на мнение, както и на търсенето

И получаването на информация. Днес може да изглежда наивно, но в онези „ранни“ години темата стоеше особено остро пред обществото. Чест прави на Конституционния съд, че още тогава мотивира решението си и с конвенцията за правата на човека и с практиката на Евросъда в Страсбург. „Свободата на словото е фундаментален принцип, върху който се гради всяко демократично общество“, категорични бяха 12-те. И още: „Реалната демокрация е невъзможна без добре информирано обществено мнение, без свободно право на достъп до информация и без независими от властта електронни и печатни медии.“ Особено

Запомнящ се бе пасажът, че свободата на словото важи и за информациите, които „обиждат, шокират или смущават държавата или която, и с да е друга част от населението“. С други думи, в това решение кс генерално тегли чертата. Защити правото на „лично достойнство и добро име“ на всеки. Но в същото време обяви: държавната власт като цяло и политическите фигури в частност по презумпция са на прицел. Людете на ключови позиции да си знаят: благините на властта вървят със солидни дози медиен „шок и ужас“. С това решение

Българският КС бе приет в Европейската асоциация на конституционните съдии и стана първата българска институция с членство в евроструктура.

 


 

ПРИВИЛЕГИИ

Пенсионират се без таван

Конституционните съдии са най-високо платените съдии в държавата. Заплатата на председателя на КС е равна на средноаритметичното възнаграждение на президента и на председателя на Народното събрание – 3898 лв. Останалите получават 90% от заплатата на председателя. За сравнение точно толкова (като редовите в кс) вземат и „тримата големи“ в Темида – главният прокурор и шефовете на двата върховни съда. А възнагражденията на останалите магистрати са далеч под техните. В момента основната заплата на редовия конституционен съдия е 3508 лв., Като към нея се прибавя по 1% за всяка прослужена година без ограничения. В кс всички са с над 20 г. Стаж. Отделно съдиите имат право на пенсиониране след изтичане на мандата независимо дали са навършили пенсионна възраст и без да прекратяват осигуряването си другаде, както и на обезщетения около 20 месечни заплати. За пенсионираните конституционни съдии не важи унизителният и несправедлив „таван” на пенсиите. Всички 12 в кс се ползват със статута на председателя на парламента и имат имунитет като на депутатите. За всеки съдия е осигурен персонален автомобил и шофьор.

Реституционен ефект, решението на кс бе използвано като основание за връщането на пет дворци и 16 500 дка рилски гори на Симеон и сестра му Мария Луиза. Събитията се развиха основно в мандата на кабинета „Сакскобургготски“, имотите се връщаха от подчинени на премиера областни управители без законово основание и най-вече – без капка доказателство, че са били лични, на фамилията. Журналистическо разследване доказа тъкмо обратното – дворците и горите са били държавни, нотариалните актове за тях са на името на държавната служба Интендантство. Миналата година правотата им бе потвърдена и от Върховния касационен съд.


(в. Преса, печатно издание, брой от 311 от 15 ноември 2012)

About De Fakto

Вижте също

Как да проверим издържа ли тезата за неизвънредност на специализирания наказателен съд*

Автор Иван Брегов Напоследък като част от голямата дискусия за съдебната власт все по-ангажиращ общественото …

Какво не е наред с решението на ЕС за филтриране на съдържанието в интернет?

  От LibertiesEU За да защити децата от вредно съдържание в интернет и да спре …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *