Последни новини
На този имейл можете да се свързвате с нашия данъчно-правен консултант: consult@defakto.bg
Home / Законът / Манолова поиска от Конституционния съд да зачертае такса  „юрисконсулт”

Манолова поиска от Конституционния съд да зачертае такса  „юрисконсулт”

Defakto.bg

      Лилия Христовска

Новият омбудсман Мая Манолова продължава силната си серия срещу  неравноправието, залегнало в законодателството ни. Тя изпрати ново искане до Конституционния съд, този път за отмяна  на действащи текстове от Гражданския процесуален кодекс и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс,  с които се нарушават правата на гражданите.    Омбудсманът поиска да  бъдат зачертани   чл. 78 ал.8 от ГПК и чл. 161 ал. 1 изр. 3 от ДОПК, които „начисляват” адвокатсси възнаграждения  на юрисконсултите.. Според първия текст  „В полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт“.  А според втория:  „На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размера до минималното възнаграждение за един адвокат“.

На практика гражданите заплащат услуги, които никога не са им били оказвани,  но задълженията им например към Топлофикация се увеличават драстично заради таксата „юрисконсулт”, доказвана с бланки, писани като под индиго.

Според омбудсмана Мая Манолова тези разпоредби противоречат на  принципи на правовата държава, неприкосновеността на частната собственост, равните условия за стопанска дейност и на равенство в процеса. Съдът трябва да  отсъжда   само реално направените разноски на спечелилата страна, категорична е тя.Конституционният съд образува делото, а по реда на постъпването на исканията,  то е разпределено на четвъртия нов съдия Таня Райковска.940404[1]

В искането на омбусмана се посочва,  че юрисконсултът е служител на трудов договор при съответната страна и му се дължи трудово възнаграждение, което няма никаква връзка със стойността на предмета на делото (цената на иска). „Работодателят не заплаща на юрисконсулта възнаграждение като на адвокат. От казаното става ясно, че присъждането на юрисконсултско възнаграждение представлява възстановяване на разходи, които не са направени, няма да бъдат направени и не могат да бъдат направени, което влиза в противоречие с принципа за присъждане единствено на направените и доказани разходи и води до неоснователно обогатяване на страната, която е била защитавана от юрисконсулт – тя получава сума равна на определеното за адвокат минимално възнаграждение, което би могло да бъде значително, тъй като в повечето случаи е пропорционално на стойността на интереса, без всъщност такива разходи да  Тса направени“, мотивира се Манолова.

Според  нея, възможността загубилата страна да бъде задължена да плаща разноски, които спечелилата не е направила, има очевидно негативни последици за достъпа до съд и принципите на справедлив процес.

„Рискът от задължаване за разноски, които не са направени, демотивира гражданите при защитата на техните права, или направо води до това те да не са в състояние да осъществят съдебна защитават правата си, резултат, който всъщност представлява и отказ от правосъдие. Това се отнася както до случаите, в които те са ищци в гражданските производства или жалбоподатели в производствата пред административните съдилища, така и в с случаите, в които са ответници“, обяснява омбудсманът.

Задължението за плащане на ненаправени разноски за юрисконсултско възнаграждение ограничава правото на справедлив процес, сочи Манолова. „Тъй като  определяне на размера им се ползва Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, при голям размер на интереса се увеличава и задължението за юрисконсултско възнаграждение,особено в случаите, в които се защитават основни права на гражданите, това задължение се явява в нарушение и на чл.56 от Конституцията, и на чл.13 от ЕКПЧ, пише в искането на омбудсмана до КС.  Пълният текст на искането може да се види на сайта на КС.

Още за делата пред съда: Конституционният съд получи нов пакет дела

About De Fakto

Вижте също

ВСС се „поправи“ за ефективните присъди – ще са тайни само на последна инстанция

Постановените ефективни присъди в държавата остават тайни, но само ако са окончателни. Забраната за публикуването …

Главният прокурор пита ВКС: Как точно се доказва престъпление по служба?

Какви са пределите на доказване на престъпленията по служба по чл. 282 от Наказателния кодекс …

7 коментара

  1. Краварски

    Точно така! Винаги съм се питал кой объркан ум е приел че на юрисконсулта ще се присъжда адв. хонорар!? Това е пълна нелепост! Доводите на Манолова са уместни но има и други, които не ми се зачекват.

    • Надеждата е, КС да възприеме доводите на Манолова, другото е да благословят пладнешки грабеж на хората.

      • Тодор Бойчев

        Точно така, г-жо Христовска.
        Проблемът е в магистратите, че не следват логиката на нормативния акт, например чл.83, ал.1, т.1 от ГПК, където върховни съдии мотивират уникални доводи за връзката на чл.78 с чл.83, която е самостоятелна условна процедура на ГПК, нямаща нищо общо с чл.78, освен чрез чл.83, ал.3 от ГПК.
        Така защитата на лицата по чл.83 от ГПК е нарушена.
        Освобождаването от разноски на лицата по чл.83 е гаранция за защита на основни права като трудовите. В противен случай това води до демотивация на защита на трудови права пред съд.

  2. Заплес

    Какво е юрисконсулт – неуспял да стане адвокат, съдия или прокурор?!
    Т.е. – по-малко образован.

  3. Обретенов

    М. Манолова трябва да бъде поздравена за тази инициатива.Това възнаграждение е чист рекет спрямо гражданите. Смятам, че има достатъчно силни юридически аргументи, за да се уважи искането на обудсмана. Но това едва ли ще бъде окончателно решаване на въпроса. Опасявам се, че фирмите ще започнат вместо юрисконулти, да наемат адвокати/ или юрисконсултите ще се превърнат в адвокати / , а при подобна практика благоприятното за гражданите разрешение е много по- трудно от юридическа гледна точка. Но не е безнадеждно. Българският съд все още е длъжник на обществото относно недопустимостта в правова държава на злоупотребата с право и до спазване на принципа, че участващите страни в процеса са длъжни добросъвестно да упражняват процесуалните си права. Все още българският съд не е надраснал буквоядското прилагане на правните норми и не се е издигнал до разбирането, че правото и справедливоста ако и не са синоними, трябва да се стремят към обща цел

    • павел джуров

      да рекет и изнудване за не свършена работа е адвокатския хонорар преди започване на делото! адвокатско възнаграждение трябва да се плаща от клиента му само след свършване на поставената му задача шред съда.Загубилия делото адвокат няма да получи никакво възнаграждение от клиента си това е справедливо Мая.Сега какво адвокат иска пари за дело започва го губи го и набутва клиента си с доста голяма сума пари това си е живо изнудване на хората от юристите за несвършена работа пари не се дават никъде !Ето как е уредила държавата адвокатското възнаграждение когато се води гражданско дело по закона за отговорноста на държавата за вреди причинени на гражданите от нейни служители не се плаща съдебно-деловодна такса а тя се заплаща при свършване на делото това е обясноно и в закона !тогава се присъжда и адвокатския хонорар!

  4. Димитрова

    Господин Джуров не сте прав! Явно не сте наясно с адвокатскта професия, с нейните плюсове и минуси. Адвокатският хонорар се плаща за защита и съдействие и не е свързан с резултата от делото. Не винаги страната , която се защитава и правата и въпреки това иска води дело. Не бъркайте адвоката с държавните служители- те си получават ежемесечно заплата, а адвокатите са на самоиздръжка. Едно дело понякога продължава дълго време, дотогава адвокатът без пари ли ще престира труд?!Незнам от къде черпите информация, че адвокатите набутват клиентите си с големи пари. Не плюйте по адвокатите, всеки рано или късно опира до адвокат!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *