Последни новини
Home / Коментари / Емилия НЕДЕВА: Законът пази еднакво честта и на магистрата, и на адвоката

Емилия НЕДЕВА: Законът пази еднакво честта и на магистрата, и на адвоката

Defakto.bg

 Главният прокурор Сотир Цацаров взе на прицел Закона за адвокатурата (ЗА) и поиска от Конституционния съд да обяви за противоконституционни някои от текстовете в него. Става дума за разпоредбите, които позволяват членове на Висшия адвокатски съвет заедно с представители на съда, досъдебното производство и др. да извършват проверки и предлагат наказания, ако „на адвокат или адвокат от Европейския съюз при или по повод службата му, не е оказвано дължимото уважение и съдействие” . „Предвидената процедура е в противоречие с принципа на правовата държава и непосредственото действие на конституцията”, смята главният прокурор. Как защитниците отговарят на това искане? Думата взе адвокат Емилия Недева, чието мнение публикуваме.

         Посегателството срещу процедурите, с които се защитава достойнството на адвоката, е посегателство върху върховенството на правото

7ab6af5b6c5d0871a06d565200cfa350[1]Емилия НЕДЕВА, адвокат,

Искането за главния прокурор за обявяване противоконституционни текстовете в Закона за адвокатурата, които позволяват съвместни проверки с представители на съда или органите на досъдебното производство при проявено неуважение към адвокат, символично бе внесено в Конституционния съд в Деня на европейския адвокат – 10 декември. Тезите, заложени в това искане обаче, са много далече от европейските принципи на общуване между съдии, прокурори и адвокати.

Очевидно Главният прокурор е съгласен, че съдът и органите на досъдебното производство както и техните административни звена дължат на българския адвокат и на адвоката от Европейския съюз уважение, равно с дължимото на самите тях, защото не е оспорил текста на чл. 29, ал.1 от Закона за адвокатурата, който именно въвежда етичното общуване. Този текст обаче би бил лишен от смисъл, ако демонстрацията на неуважение към адвоката  остане без последици.

В чл. 8 от Основните принципи за независимост на съдебната власт, изготвени от ООН през 1985 г., се казва, че съдиите трябва да се държат винаги по такъв начин, че да опазят достойнството на своя пост. Няма спор, че част от достойнството на поста е и уважението, което магистратът дължи на страните и техните адвокати. В Становище № 3(2002) на Консултативния съвет на европейските съдии е посочено, че на лицата, които са пострадали от съдийски грешки, се признава правото да подадат оплакване до лицето или органа, който може да възбуди дисциплинарно производство. Това правило е валидно за всички граждани и юридически лица.

Адвокатите обаче са натоварени с допълнителни конституционни права и законови задължения. Именно защото законът ги е приравнил по уважение и достойнство на магистратите, те имат право на институционална подкрепа. Адвокатите имат правото да поискат защита от страна на единствения орган за всеки адвокат – Адвокатския съвет на колегията, в която членуват. Съгласно чл. 89 т. 5 от Закона за адвокатурата Адвокатският съвет защитава професионалните права, честта и достойнството на членовете на колегията. Тази защита не подлежи на ограничения. Затова и Адвокатският съвет уведомява съответния административен ръководител да посочи лице, което да участва в проверката. Да се откаже на Адвокатския съвет това право означава да се остави без проверка по фактите едно оплакване, подадено от адвокат, или проява на брутално неуважение към честта или достойнството на член на колегията.

Пресилено и несъстоятелно

Твърденията на главния прокурор, че извършването на „проверка по случая” е форма на посегателство спрямо независимата съдебна власт и че така се създавала паралелна на уредената в ЗСВ процедура за проверка дейността на орган на съдебната власт, са пресилени и несъстоятелни.

Именно чл. 30, ал. 1 от Закона за адвокатурата елиминира всякакви съмнения за паралелни производства по установяване на виновност в поведението на магистратите или органите на досъдебното производство. Докладът от проверката има единствено ориентировъчен характер за Адвокатския съвет. Изискването за включване на представител на съда или на органите на досъдебното производство в чл. 29, ал. 3 от Закона за адвокатурата е елемент на прозрачност и равнопоставеност на засегнатите страни при констатиране на фактите. Оспорените текстове са в пълно съответствие с предписанията на Консултативния съвет на Европейските съдии, заложени в Становище 16(2013) за отношенията между съдии и адвокати. В него се препоръчва развитие на взаимните връзки между адвокати и съдии на институционално ниво. Подобен диалог може да бъде осъществяван чрез съвместни практики при пълен респект към етичните принципи на съдиите и адвокатите. Израз на това взаимодействие е атакуваното изискване за изготвяне на съвместен доклад между представител на магистратурата и на адвокатурата. Едва след него адвокатският съвет взима решение дали да се направи предложение за образуване на дисциплинарно производство или не. Предложение, което се подава при условията и реда на ЗСВ, не поставя Адвокатския съвет в положение на привилегирован субект, тъй като мнението му нито има задължителна сила, нито той самият действа при по-различна процедура, отколкото гражданинът, който подава директно жалба до Инспектората на ВСС. Всъщност, наличието на такава процедура по проверка е бариера против многобройни и необосновани оплаквания за демонстрирано неуважение, с каквито съдебното ежедневие е изпълнено, независимо от етичните правила и норми. Процедурата по проверка избягва безкритично възприемане на оплакването и придава обоснованост на крайните изводи, ако те са свързани с виновно проявено неуважение към адвоката.

В повече от 90% обаче, подобни проверки или не приключват с искане за образуване на дисциплинарно производство или не се стига до налагане на дисциплинарно наказание. Така множество актове на проявено неуважение към адвокат или отказано му съдействие остават без последици.

Трябва да се знае, че съществуват европейски държави, в които магистратите подлежат на Съд на честта, който разглежда етични нарушения, без да налага санкции (Словения) или в които Омбудсманът или Канцлерът на правосъдието може публично да критикува съдия за поведението му (Швеция). Това са все форми на независим коректив на поведението на магистрата, за които не е повдигано възражение, че накърняват съдийската независимост.

Не следва да се забравя, че адвокатурата е напълно независима и самоуправляваща се организация. Тя е конституционно регламентирана професионална общност поради огромната значимост на упражняваната от нея дейност в защита на гражданските права и свободи. Посегателството срещу процедурите, чрез които се защитават честта и достойнството на адвоката, са посегателство срещу върховенството на правото.


Авторът е експерт в „Асоциацията за европейска интеграция и права на човека” – Пловдив. Материалът е подготвен за  правното списание De factolegal

About Лилия Христовска

Проверете също

Петър Обретенов: Недопустимо е депутатите да дезертират от парламента в момент на тежка криза

                   Стахановщина в Народното събрание    Петър …

За разглеждането на наказателни дела чрез електронна видеовръзка в условията на извънредно положение поради пандемия*

Мирослава Тодорова[1] След решението на Народното събрание за обявяване на извънредно положениена територията на цялата …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.