Последни новини
На този имейл можете да се свързвате с нашия данъчно-правен консултант: consult@defakto.bg
Home / Бестселър / Поема за правото – част втора

Поема за правото – част втора

Defakto.bg

Поема за правото

 De facto legal днес ( 9 февруари) публикува нова част от Гражданскоправната поема на проф. Огнян Герджиков.  В добавка – не по-малко любопитната рецензия на поета  Недялко Йорданов за таланта на  професора по гражданско и  търговско право. 

  ПРАВНА ПОЕЗИЯ

freeimage[1]Нищо не разбирам от право, признавам си…

И  не само… Просто не понасям правните закони – непонятна скука. Недостъпна за моя мозък материя…

И изведнъж – пълен обрат.

Да омешаш поезия и право – това е хрумване, граничещо с лудост.

Някаква маниакалност…

Не че не са правени подобни опити в Германия и Франция, струва ми се.

Но в България?!

Само един човек би дръзнал да се втурне в подобна авантюра. И да посвети цяла година от драгоценното си време на това на пръв  поглед безмислено начинание.

И този човек се казва Огнян Герджиков!

Трябва веднага да кажа, че той има вече две поетически книги: едната – детска, другата  – хумористична и е доказал, че е овладял напълно професионално тайните на поезията.

За правото – не ще и дума. Там той е всепризнат.

И така – появи се нов жанр в съвременната българска литература.

ПРАВНА ПОЕЗИЯ.

Не „ правена” а правна!

Звучи съвсем естествено, не дразни с натрапчивост, нито със сухота на изказа…

Звучи дори вкусно!

И ми се прииска направо да изучавам право!

На тези години…

И да се ядосвам, че съм пропуснал тази възможност на  младини.

Прочетете този поетичен правен наръчник и ще изпитате същото, сигурен съм.

Недялко Йорданов


 Из Гражданско -правната поезия – част II 3_Legal_korica_660x350

ИЗТОЧНИЦИ. ПРАВНИ НОРМИ

 [Понятие]

В основата са правни норми,

събрани в актове различни.

Те ИЗТОЧНИЦИ се наричат

първични, също и вторични.

Начело е закон основен,

и Конституция се казва,

на всички други правни норми,

какви да бъдат – тя показва.

Законите са също важни.

Без тях не може обществото.

Приемат се от Парламента

и се завърта колелото:

Наредби, правилници разни,

постановления различни,

инструкции и тем подобни…

Това са актове вторични.

Но има източници други,

например, обичаи правни,

решения и справедливост,

са източници меродавни.

Решения, но само тези,

които нормите тълкуват,

така че правните субекти

да няма много да умуват.

Решения, такива, могат

съдилищата да издават,

но само, ако са върховни,

а другите – да ме прощават.

 

И още конституционен,

когато е съдът тълкуващ,

единствено, във свойта дейност,

на Конституция робуващ.

Но има източници спорни.

Такива са „добрите нрави“.

За източници ги признават,

но мисля си – дали са прави?

Един път за критерий служат

надежден – нравите, добрите,

чрез тях тълкуваме закона

и справяме със празнините.

А втори път са факт известен,

предвиден в норма на закона,

с последица – нищожна сделка,          Чл.26,ал.1

която замърсява фона.

[Влизане на закона в сила]

Кога законът влиза в сила?

Държавен вестник само знае.

Тогава е пределно ясно.

Но ако вестникът си трае?

Та, ако вестникът си трае –

тогава точно три дни стигат        Чл.5, ал.5 Конст

и нормените адресати

започват по закон да мигат.

До влизане закона в сила,

в чакалня кротко пребивава,

а времето във тазʾ чакалня

с  vacatio се означава.              Vacatio legis

[Отмяна на закона]

Abrogatio expressa,

аbrogatio tacita,

знаеш ли това какво е?

Кой не знае – да попита.

Abrogatio expressa

е изричната отмяна.

ЗНА я „препоръчва“,            Чл.11 ,ал.3 ЗНА

за да бъде тя разбрана.

Аbrogatio tacita

е отмяна мълчалива.

Щем не щем, ще я приемем

стигнем ли до круша крива.

А пък крушата е крива,

щом закон се нов приеме

и мълчи какво да стане

със закона – вече бреме.

Lex posterior derogat –

новият закон отменя,

правилото повелява –         Lex posterior derogat

lex priori фира дава.                     legi priori

Ако новият обаче,

е закон от общ порядък,     Lex posterior generalis

не отменя lex speciali –            non derogat legi

случай релативно рядък.             priori speciali

И обратното е вярно –

новият закон специален     Lex posterior specialis

не отменя, а стеснява              non derogat legi 

стар, ако е генерален.               priori generali

[Действие на нормите]

Как действат нормите изобщо?

По замисъл те действат трайно,

по отношение на всички,

във случаи – число безкрайно.

Във времето, по принцип, действат

ex nunc, което занапред е

и без да се съобразяват

дали е зиме или лете.

Ex tunc е другата възможност.

Това е действие обратно.

Опасност крие за лицата,

затуй – по-малко вероятно.

Когато нормата завари

тя отношения висящи,

ги преурежда незабавно

обува ги във нови гащи.

[Видове норми]

Какви са видовете норми?

Деления различни биват:

започват с ОБЩИ и СПЕЦИАЛНИ,

не бива да се припокриват.

Те конкурентни са, и в сблъсък

специалната ще надделее,

прилага се със пълна сила,

пред нея общата немее.

С финес се казва: lex specialis

derogat legi generali(s).

Типични в гражданското право

са нормите ДИСПОЗИТИВНИ,

те в двойка са със други норми,

наричат се ИМПЕРАТИВНИ.

Критерият е много важен,

той крие се във интереса.

А стара приказка оглася,

че интересът клати феса.

Така, когато правна норма

защита дава на лицата,

от тях зависи, те решават,

какви да бъдат правилата.

Така е щото правилата

не са на правото противни,

че туй е смисълът резонен

на нормите диспозитивни.

Съвсем различна е играта

при нормите императивни.

И всички опити срещу им

ще бъдат все нелигитимни.

Причината е – защитават

държавни, важни интереси.

И всички, що ги нарушават

тях правото ще ги „обеси“.

Известни са и още норми,

които нещо предполагат.

ПРЕЗУМПЦИИ се те наричат –

доказването подпомагат.

Така, например, не е ясно

за бащинството на детето.

Презумпцията повелява –

съпруг на майката е дето.           Чл.61, ал.! СК

 

Навярно вече се досещаш –

презумпция е ОБОРИМА.

А правото познава още

обратната – НЕОБОРИМА.

Известна прилика със нея

е ФИКЦИЯТА на закона,

във името на справедливост

навлиза тя в опасна зона.

Заченатият е за пример.

Законът друг статут му дава.

Когато има интереси,

с родения го приравнява.   Чл.2, ал.1, б.“а“ ЗНасл.

Каква е разликата питаш:

върху измислица фингираш;     Praesumitur super

в отличие от този случай,             vero, fingitur

ти истината презумираш.                         super falso.


Утре – за тълкуването на закона

Тук Поема за правото – част първа

About De Fakto

Вижте също

Поезия за правото – част четвърта

                  Правният сайт De facto legal  в три части досега …

Поезия за правото – част трета

     De facto legal днес ( 10 февруари) публикува нова част т Гражданскоправната поема на …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *