Последни новини
Home / Интервю / Проф. Огнян Герджиков: Стига СМС-и! Време е за мъдро управление

Проф. Огнян Герджиков: Стига СМС-и! Време е за мъдро управление

Defakto.bg

  LH.0c1fe9a23ad2ff2a52cd6a02b8df9bfe[1] Интервю на Лилия Христовска с бившия председател на парламента проф. Огнян Герджиков

 – Във време на остри сблъсъци за реформата в съдебната власт, Вие, проф. Герджиков, издадохте изящна поема за гражданското право, в която възпяхте закона в стихове. Какво ви подтикна към този впечатляващ труд, оценен от проф. Васил Мръчков като „дълбока и многопластова мисъл” на един талантлив български юрист? А поетът Недялко Йорданов заключи, че да омешаш поезия и право е лудост, но Вие успяхте да създаде нов жанр в българската литература – правна поезия.

– Приятно е да чуя, че съм издал „изящна поема… впечатляващ труд”. Si non e vero e ben trovato (Дори и да не е вярно, звучи добре) – казват италианците.

Какво ме подтикна ли? От една страна любовта ми към правото, от друга – любовта ми към мерената реч. Обичам да подреждам думите, било в проза, било в стих. Те са основното ми оръжие – не само в професионалната ми кариера, но и през житейския ми път. Съчетаването и на двете роди Гражданско-правната поема.

(Където има общество, там има и право) са казвали в древността. Иначе казано, без право няма и не може да има обществен живот. Защо е така? Отговорът има биопсихологическо предопределение. Човекът е програмиран чрез заложения в гените му инстинкт за съжителство. И той се проявява от първия библейски мит – когато Ева отива при Адам. Този инс-тинкт за съжителство е проз-рян още от Аристотел. Zoon politicon (човекът е обществено животно) е казвал Аристотел, т. е. той е програмиран да живее в общество. Но тази склонност има своя иманентен антипод – склонността на човеците да се противопоставят един на друг. През призмата на Хегеловата диалектика това е „единство и борба на противоположностите”. Имануел Кант нарича това unfreundlichе Freundlichkeit – „недружелюбното дружелюбие” Тази склонност за противопоставяне грози да разруши обществения живот. А човек извън обществото губи човешкото си качество. Затова на помощ идва най-великото изобретение в областта на обществения живот – правото.

  – Ще успеете ли с 350-те четиристишия да убедите обществото, че правото е изкуство, а не само средство за решаване на житейски проблеми?

– Дълбоко вярвам в сентенцията на Публий Ювениций Целз: „Ius est ars boni et aequi” (Правото е науката за доброто и справедливото). За мен е висша форма на изкуство да създадем модел на обществените отношения, без който хората не биха могли да съжителстват. Ubi societas, ibi ius (Където има общество, там има и право) са казвали в древността. Иначе казано, без право няма и не може да има обществен живот. Защо е така? Отговорът има биопсихологическо предопределение. Човекът е програмиран чрез заложения в гените му инстинкт за съжителство. И той се проявява от първия библейски мит – когато Ева отива при Адам. Този инс-тинкт за съжителство е проз-рян още от Аристотел. Zoon politicon (човекът е обществено животно) е казвал Аристотел, т. е. той е програмиран да живее в общество. Но тази склонност има своя иманентен антипод – склонността на човеците да се противопоставят един на друг. През призмата на Хегеловата диалектика това е „единство и борба на противоположностите”. Имануел Кант нарича това unfreundlichе Freundlichkeit – „недружелюбното дружелюбие” Тази склонност за противопоставяне грози да разруши обществения живот. А човек извън обществото губи човешкото си качество. Затова на помощ идва най-великото изобретение в областта на обществения живот – правото.

– С гражданско-правната си поема хвърлихте ръкавица в полето на наказателноправниците. Има ли специалисти от този фронт, готови да я приемат?

– Не съм сигурен дали искам някой да приеме хвърлената ръкавица. Току-виж ме засенчил!?!

 -Да се върнем към реалността. Първата поправка в конституцията от 2003 г. беше направена, когато НДСВ беше на власт, а Вие бяхте председател на Народното събрание. Тогава имаше пълен консенсус между политическите сили, а сега, при петия й поправка, проблясна многопластовата съпротива срещу промените. За какво говори това?

–  Тогава беше лесно да има консенсус между политическите сили. Ставаше въпрос за промени в Конституцията, които отваряха пътя на България към Европейския съюз. По онова време обществото ни почти безрезервно беше убедено, че доброто бъдеще на България предполага членуването ни в този съюз. Сега е различно. Сега на преден план излизат разнопосочни партийни интереси, борбата за надмощие… Понякога противопоставянията са самоцелни, само и само да се демонстрира опозиционност, за да се печели електорат.

 – Одобрявате ли промените в Конституцията? Прав ли беше бившият правосъден министър Христо Иванов да настоява, че корекциите в основния закон трябва да засилят ролята на съда като независим съдник, а на прокуратурата – автономията, но без съдиите и прокурорите да имат еднакво представителство във Висшия съдебен съвет?

  • Планираните промени в Конституцията като цяло са в правилна посока. Въпросът е дали са достатъчни. Дали не е дошло време за по-сериозна корекция на основния ни закон, която обаче е мислима само от Велико народно събрание. Конституцията ни изигра важна роля в първите 15-ина години след промените. На основата на натрупания през годините опит, както и предвид обстоятелството, че вече сме в Европейския съюз и НАТО, може да се пристъпи към преосмисляне на отделни постановки. Що се отнася до значението на конституционните промени за съдебната реформа, предстоящото изменение няма да играе съществена роля. Много по-важни ще бъдат промените в устройствения закон и в процесуалните закони – ГПК и НПК.
  •  Прие се, че занапред изборът от Народното събрание на участниците във ВСС ще става с квалифицирано мнозинство от две трети. Не трябва ли по същия начин и съдиите и прокурорите да избират своите представители в съвета? Всъщност, участието на парламента във формиране на органа на управление на съдебната власт не е ли заплаха за неговата независимост?

– Многократно съм имал поводи да изразявам принципното си несъгласие с механизма на формирането на ВСС. Същото важи и по отношение на Конституционния съд. Тези органи – по Конституция и според Закона за Конституционния съд – трябва да бъдат подчинени единствено на Конституцията и законите на страната. В същото време част от техните състави се излъчва от политически орган, какъвто е Народното събрание. Следователно сме изправени пред contradictio in adjecto (или: вътрешно противоречие) – нещо като „кръгъл триъгълник”: хем органите да са независими, хем съставът на тези органи – по хипотеза – зависими.

 – Поредният критичен доклад от Брюксел за напредъка на страната не подсказва ли, че запазване на статуквото вече сериозно злепоставя интересите на обществото?

– Изглежда вече претръпнахме на критиките от Брюксел – къде с основание, къде без. Ние сме перманентно в ролята на необходимия грешник. Трябва да признаем, че по правило си заслужаваме критиките. Това показва най-малко две неща. Първо, че не съумяваме своевременно да си напишем домашното в различните области на обществения живот, и второ – че не можем да защитим позициите си пред Европа. Основната причина – недостиг на професионализъм. Той идва от недостига на висококвалифициран среден ешелон в управлението, който е стълб на всяка държава. А недостигът е обусловен от огромната емиграция на качествени специалисти през последните 25 години.

 – Нашумялата реч на председателя на ВКС Лозан Панов по повод 135-ата годишнина на съда, в която той заяви: „Стига вече толкова експерименти в съдебната власт”, изправи на нокти противниците на по-радикалната реформа. Според вас, има ли право един съдия, включително и по-висшестоящ в йерархията, да изказва на глас гражданската си позиция за проблемите на третата власт, без да е застрашен от наказания?

-Може и да се лъжа, но имам чувството, че речта на председателя на ВКС не беше негова. Нека ми прости, ако бъркам, но усещах, че това не са негови думи. Защо се е съгласил да ги произнесе, не знам. Вярно е, че прозвучаха силно, вярно е, че имаше истина в тях, вярно е, че предизвикаха широк отглас, но в тях имаше повече политика, отколкото едно магистратско слово можеше да понесе. Поне аз така мисля.

  • В характерен стил премиерът Бойко Борисов със СМС до Лозан Панов показа, че следи изкъсо решението на ВСС по драмата с двете „каки”, в която е намесено и неговото име. Как се вписва това в принципа за разделение на властите?

Прави лошо впечатление във висшите етажи на властта да се създават интриги, присъщи на махленските общества,. Какви са тези компрометиращи СМС-и, които се разменят между държавниците ни, записи на телефонни разговори на магистрати, сплетни и други подобни, които водят до напрежения между институциите? Кога ще узреем за действително мъдро управление, при което водещи да бъдат единствено върховенството на закона и националните ни интереси?

 Бел.ред. Интервюто е публикувано в брой трети на новото правно списание De facto Legal.  Със съгласие на проф. Огнян Герджиков за  информация на читателите в отделна рубрика „Бестселър“  ще публикуваме извадки от „Гражданско – правната поема“ на знаменития юрист. 

About De Fakto

Проверете също

Адвокат Ивайло Дерменджиев: Кубрат Пулев трябва да мълчи, готвят му бавно, точно и методично сериозна съдебна битка

Известният български юрист Ивайло Дерменджиев, д-р по международно частно право, даде интервю по казуса, възникнал …

Калин Калпакчиев: Илюзия е, че съдията може да си върши работата, ако се отчужди от хората

Сегашният модел на ВСС е неефективен, той трябва да остане само кадрови орган Калин Калпакчиев …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.