Последни новини
Home / Назаем / Постове и лостове, или когато депутатите избират членове на ВСС

Постове и лостове, или когато депутатите избират членове на ВСС

Defakto.bg

 

101297-59517-810x0[1]Мирела Веселинова

Висшият съдебен съвет (ВСС) тази седмица отново демонстрира пълната си несъстоятелност и неспособност да формулира каквито и да е политики в областта на съдебната власт. Макар и най-критикувана институция в доклада на Европейската комисия, съветът вече втора седмица отлага формулирането на позиция по критиките. Вместо това, на специално обсъждане в сряда, мнозинството от членовете на ВСС разкритикуваха и ЕК (че не ги оценила правилно), и другите власти (че носят вината наравно с тях). Това е общото впечатление, което дискусията остави у наблюдателите, въпреки опитите на някои от членовете да насочат говорилнята в обсъждане по същество.

Всъщност,

позицията на ВСС винаги е била такава – той все е неразбран и прецакан

И в определен смисъл, наистина е прецакан, защото в доклада на ЕК интензитетът на критиките срещу прокуратурата и ВСС е практически еднакъв, но политическата класа дори насън не си помисля да критикува прокуратурата, а главният прокурор е табу. Още по-малко си го позволява ВСС, чието мнозинство е очевидно детерминирано от главния прокурор, като в някакъв стокхолмски синдром.

На този фон, искането на оставката на ВСС от емблематични представители на управляващите може да изглежда основателно, но само на пръв поглед. Искането не беше нищо повече от истеричен кризисен пиар преди оповестяването на евродоклада, прозрачен опит да се отклони вниманието от останалите играчи, но по-същественото е, че състоянието на този ВСС е пряка последица от действията на същите управляващи. И точно искането за оставка е индикация, че те не признават това.

Да, наистина, ВСС няма авторитет и тежест в обществото, нито сред магистратите, няма обществена подкрепа, нито нормална публична комуникация с другите власти. ВСС се е превърнал в емблема на всички пороци на управлението – безпринципност, конюнктурност, безличие и арогантност. Затова ВСС може лесно да бъде атакуван, манипулиран и превръщан в козел отпущения, а за политическата класа така е удобно. И  точно това е причината за блокирането на реформата на ВСС, за което работиха рамо до рамо и управляващи, и опозиция.

Цяла година опонентите на тази реформа експлоатираха една и съща опорна точка: „Ама защо се започва с разделянето на ВСС на колегии,българските граждани не се интересуват от ВСС, хората искат…“ – следват обичайните словоблудства на определена категория политици и „експерти“, които са си присвоили правото да говорят от името на „обикновените“ граждани. А сега поредният доклад на еврокомисията се оказва лекция за значимостта на реформата на ВСС за гарантиране на качествено правосъдие. Не че политиците не го знаят, неслучайно единственият им стремеж по време на целия преход е овладяването на ВСС, за да може чрез него да управляват съдебната система, да кадруват (справка Владимира Янева, Георги Колев, Сотир Цацаров – „Ти си го избра!“), да наказват (Мирослава Тодорова), да провокират процеси с политически ефект и да ги потулват („Костинброд“, Филип Златанов, Николай Цонев, лекарите от Горна Оряховица и т.н) или да решава икономически интереси с конкретни дела (КТБ, Богомил Манчев).

В доклада на ЕК пише: „ВСС е ключовата институция, която управлява съдебната власт в България… Функционирането на ВСС е от изключителна важност…  В българския контекст, където голям брой от членовете на ВСС са политически назначени, сегашният модел поражда особено безпокойство по отношение на независимостта на съдебната власт и на възможността за оказване на натиск върху съдиите. Това беше основанието в стратегията за реформи да се предложи създаването на две отделни колегии във ВСС, които да се занимават с кадровите въпроси за двата компонента на магистратурата.“

ЕК не казва дали членовете на ВСС са политически зависими, но неслучайно подчертава факта, че част от тях са политически назначени. За наблюдателите в България няма спор, че някои от тях остават зависими – политически, корпоративно, лобистки, корупционно. А основната вина за състоянието на ВСС е именно на политиците.

         Вие си ги избрахте!

Простата сметка показва, че и в момента, членовете на съвета, които са избрани с политическа „подкрепа“, са мнозинство. По закон ВСС има 25 членове, като 11 от тях се избират от парламента, след като бъдат номинирани от някоя парламентарна група или депутат. (В момента са 24 след отстраняването на Камен Ситнилски, избран от прокурорската квота.) Не бива обаче да се забравя, че политическите играчи индиректно влияят и върху интригата по избора на тримата големи – председателите на двете върховни съдилища и главният прокурор, които са членове на ВСС по право.

„Ти си го избра!“ е емблематична фраза, защото съдържа тъжна истина. И тя не е, че Борисов лично е посочил Сотир Цацаров, защото вероятно някой му го е подсказал преди това. Всъщност, в историята на прехода има само един пример, че за председател на върховен съд може да бъде избран човек, който е самата представа за професионализъм и достойнство и който смяташе за най-големия порок на съдиите всякакво общение с политици, и този пример се казва Румен Янков. Той обаче остана и единственото изключение.

Така или иначе, повече от половината в настоящия ВСС са пратени там от политическата класа или с нейна подкрепа. При по-внимателно вглеждане, подобна интервенция може да се открие и в част от професионалната квота (11 членове, избирани от средите на магистратите). В резултат, наличното малцинство от почтени професионалисти не може да повлияе за вземането на полезни и принципни решения, но пък понася негативите. Нищо чудно, че качествени хора все по-трудно се съгласяват да се кандидатират там.

Когато ги избират, ги хвалят като циганки. И ние се правим, че им вярваме

Интересно колко хора си спомнят как през 2012 г., когато се избираше настоящият ВСС, пак след унищожителен доклад на еврокомисията, ГЕРБ обеща „безпрецедентен по своята публичност и прозрачност избор на членовете от парламентарната квота“. Същите тези членове, чиито оставки управляващите поискаха миналата седмица. Тогава за първи път се приеха правила за номиниране, за писмена концепция, публично изслушване и т.н. Изслушването на всички 17 номинирани в правната комисия на 41-то НС продължи 13 часа – превърна се в досадна говорилня и приключи пред почти празна зала. На кандидатите не бяха задавани лични въпроси, касаещи интегритета им, защото можело да се засегнат, така предложи едно услужливо НПО и управляващите категорично го възприеха с видимо облекчение.  На 26 септември 2012 г.обявеният за „безпрецедентно прозрачен“ избор на 11-те членове на ВСС от парламентарната квота приключи в рамките на очакваното парцелиране между парламентарните сили – 5:2:2:1:1. Във ВСС влязоха петима кандидати, предложени от ГЕРБ – Каролина Неделчева, Мария Кузманова, Светла Петкова, Соня Найденова и Юлияна Колева, по двама – от Коалиция за България  – Галина Карагьозова и Незабравка Стоева,  и от ДПС – Васил Петров и Магдалена Лазарова, един от „Атака“  – Ясен Тодоров и от РЗС – Димитър Узунов. В пленарната зала депутатите гласуваха като машинки, без въпроси, без дебати, а никой от кандидатите не пожела да се изкаже.

Публично всички отричаха да има договорка, но всички бяха наясно, че кандидатите са предварително уточнени, а целият цирк  е само „за пред Европата“. Изборът протече като чиста  договорка между парламентарните групи, това потвърди наскоро в предаването „Референдум“ по БНТ и проф. Екатерина Михайлова.

С това гласуване през 2012 г. парламентът утвърди и

една нова съдебно-партийна номенклатура в управлението на съдебната власт

От 11 човека в парламентарната квота четирима – Васил Петров, Мария Кузманова, Незабравка Стоева и Ясен Тодоров, преди това бяха инспектори в Инспектората към ВСС, също избрани от парламента по номинации на политическите партии.  Отделно от това в съдийската квота влезе Милка Итова – също инспектор, изостанал от предходния състав на Инспектората.

Няма приемливо обяснение защо, при близо 5000 магистрати в България и няколко десетки хиляди юристи извън съдебната власт, парламентът си харесва неколцина и просто ги мести от Инспектората във ВСС. Няма аргументи с какво са заслужили точно тези петимата да участват в два поредни мандата в управленски органи на съдебната власт?  (Кой кой е в парламентарната квота – вижте в карето в края на текста)

Би било несправедливо обаче да се поставят под един знаменател членовете на ВСС от парламентарната квота (както и тези от професионалната). Случайно или не, парламентът вкарва и прилични хора в съвета, но парламентарната квота си остава котка в чувал. И всеки път положението е „а, дано, ама надали“.

Проблемът за пълното нежелание на парламентарните партии да носят отговорност за собствените си номинации не е от вчера. В предходния съвет, след скандала „Красьо Черния“ двама души бяха принудени да напуснат ВСС – Иван Димов и Стойко Стоев, след което ВСС бе принуден да ги уволни дисциплинарно като магистрати заради огромното обществено недоволство. Скандалът беше чутовен, но никой не поиска отчет от партиите, които бяха номинирали двамата – НДСВ и ДПС, за причините и мотивите, с които са се ангажирали точно с тях от всички юристи в България.

Абсолютно същият е проблемът с избора на членове на Инспектората към ВСС (ИВСС), където местата се парцелират между парламентарните групи и така дори магаре може да бъде избрано. През декември 2012 г. тогавашният член на ВСС Цони Цонев бе избран от парламента за инспектор в ИВСС по номинация на Красимир Ципов (ГЕРБ), въпреки силната съпротива на професионалната общност и гражданското общество. Депутатите два пъти гласуваха за него, защото първия път Цонев не събра достатъчно гласове, а това очевидно нарушаваше договорката. Само няколко дни по-късно Цони Цонев си подаде оставката от ИВСС заради силния обществен скандал, но остана във ВСС. Парламентът насрочи нов избор за преждевременно овакантеното място в Инспектората и отново най-безсрамно обеща „пълна прозрачност“.

Вече никой не си спомня скандала около номинацията на съдия Веселина Тенева за главен съдебен инспектор в една от провалилите се процедури. Кандидатурата на Тенева бе внесена от Мая Манолова и Четин Казак през декември 2013 г., но когато в медиите излязоха скандални факти за нейното имотно състояние, двамата вносители заявиха, че всъщност не са познавали кандидатката, запознали се с нея в хода на търсене на добра номинация. Категорично отказаха обаче да съобщят кой им е предложил нейното име,  това не било важно. В крайна сметка процедурата бе прекратена.

Примерите са безброй и те сочат само едно – политическата класа възприема назначенията в съдебната власт единствено като част от привилегиите на властта да настани свои хора на възлови позиции.

За тях – постове, а за партията – лостове

И не само в съдебната власт, впрочем, навсякъде.

От години стои въпросът как да бъде принуден парламентът да изпраща във ВСС „юристи с високи професионални и морални качества“, както пише в Конституцията. Съвсем логични са опасенията, че дори и след въведеното с последните промени мнозинство от 2/3 за избор на членовете от парламентарната квота, те пак ще бъдат избирани абсолютно непрозрачно, с договорки между парламентарните сили в пълно единодушие на управляващи и опозиция. Нещо повече, квалифицираното мнозинство само ще засили нагласата на парламентарните сили за твърдо предварително договаряне на избора, защото 160 гласа се събират по-трудно от 120.

Така че простата смяна на ВСС не решава проблемите. При професионалната квота вече има механизъм за търсене на по-добра представителност – членовете на съвета вече ще се избират пряко от всички магистрати за съответната квота – съдийска, прокурорска и следователска. Прекият избор вече не може да се заобиколи заради прякото действие на Конституцията.  Парламентарната квота, обаче, просто ще се възпроизведе – с други хора, но със същата нагласа. Даже не е загадка с кого от върховете на съдебната система задължително ще се консултират парламентарните групи за най-подходящите хора.

Европейската комисия, както и органите на Съвета на Европа препоръчват максимално прозрачен избор на хора с „култура на независимост“ в съвета на съдебната власт като най-важна гаранция за неговата състоятелност. В България културата на независимост е нещо като срамна болест. Българската политическа класа е убедена в своето право на безконтролност и затова за нея единственият проблем е кой „донася“ на Еврокомисията.

Затова вариантът да се намали или дори да се премахне парламентарната квота във ВСС звучи най-логичен, но той изисква свикването на Велико народно събрание и участието на същите тези политици, които трудно ще се откажат от лостовете си в съдебната система.

(Статията е публикувана в сайта dnevnik, поради изключителната й актуалност я  препечатваме със съгласие на редакцията и  автора й.)

About De Fakto

Проверете също

Данъкоплатците са платили скъпо и прескъпо за ремонта на Ларгото*

За да не се връщат пари на ЕС, Министерството на културата е платило за недовършен …

Експертът Стефан Христов пред БНР: Ако Търговският регистър не тръгне в пълния му обем, има шанс правителството да падне

Щетата за държавата е огромна в дългосрочен план, смята председателят на фондация „Граждани срещу бюрокрацията“ …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.