Последни новини
Home / Коментари / У нас kорупцията е сведена до „конфликт на интереси“.Нелепо!

У нас kорупцията е сведена до „конфликт на интереси“.Нелепо!

Defakto.bg

  Rudolf_EfremovАвтор Рудолф Ефремов*

В България може да се отнеме цялото имущество на човек, осъден за подкуп в особено голям размер. Това изречение шокира, защото тази информация остава неизвестна за неспециалистите, тъй като мярката не е била прилагана до сега.

Ежедневните дребни подкупи се дават, за да може бизнесът или просто животът да върви. Според Тренсперънси интернешънъл, България е сред двадесетте държави, които почти не прилагат Конвенцията за борба с подкупването на чуждестранни длъжностни лица в международните търговски сделки. Неправителствената организация твърди за 2014г., тоест преди „Двете каки“ и съдебната „реформа“, България е по-корумпирана от ЮАР, Македония, Турция, Гана, Саудитска Арабия и Руанда и че ние сме съвсем малко по-добре с подкупите от Индия и Китай.

За да се знае точно какво не прави прокуратурата, е редно да се напомни какво предписва Наказателния кодекс по въпроса. Познанието на закона позволява гражданите да изискват неговото приложение. След това е редно да се разбере как законът би могъл да се превърне в ежедневна съдебна практика. Има и нови моменти в приетия повторно правителствен законопроект за предотвратяване на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество.

 

Законът днес

Съществуват няколко вида престъпления по служба: злоупотреба с пост, за да се набави лична облага; злоупотреба с влияние, за да не бъде наказано трето лице; приемане или предлагане на подкуп като цяло.

Първо, ако длъжностно лице ползва поста си, за да си набави облага, която не му се полага, се наказва със затвор до три години (чл. 283 НК). Началникът на това лице също може да бъде наказан, ако съзнателно допуска това престъпление (чл. 285 НК). Тоест, ако един прокурор използва правомощията си, като например заплаши един депутат с дело, за да получи облага под формата на пари или влияние, той може да бъде осъден на до три години затвор .

Ако орган на властта не изпълни навреме или осуети преследване, за да избави някой от наказание, органът се наказва със затвор от една до шест години. Ако длъжностно лице „склонява“ (тоест, „убеждава“) лице от разследващите, прокурорските или съдебните органи да нарушат задължение във връзка с правораздаването, наказанието ще е затвор от една година до шест години (чл. 289). Който помогне на лице, извършило престъпление, да избегне наказание – като например, изхвърляне на доказателства в контейнер за отпадъци, загубване на важно тефтерче – наказанието е до пет години затвор, независимо дали „помощникът“ е длъжностно лице, или не, а ако е прокурор, полицай или съдия – от две до осем години (чл. 294 НК).

Длъжностните лица, които приемат или искат подкуп, се наказват с до шест години затвор (чл. 301 НК). За подкуп, извършен повторно от прокурор, съдия или отговорно лице, наказанието е от три до десет години затвор (чл. 302 НК). Частно лице, което предложи подкуп на длъжностно лице, се наказва с шест години затвор (чл. 304 НК), а ако получателят е съдия или прокурор, с до десет години затвор (чл. 304а НК). За подкуп в особено големи размери, представляващ особено тежък случай (като например укриването на парите в КТБ), наказанието е от десет до тридесет години затвор и възможност да се изземе частично или цялото имущество (чл. 302а НК).

Това са обвиненията, с които прокуратурата би могла да оценява подкупи и които тя по-често не внася или внася по такъв начин, че съдът да не може да осъди обвиняемия (поради зле формиран иск или поради нарочно недостатъчни доказателства). Така законовите възможности за сега са единствено за сведение на студентите по право.

 

Пропуски и недостатъци

Всичко изброено до тук, ни казва, че сам писаният закон не е достатъчен. За тези престъпления, с изключение на укриване на престъпник, може да бъде осъдено само длъжностно лице. „Длъжностното лице“ извършва „служба в държавно учреждение“ или „ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество“ в предприятие – като например управител на дружество (чл. 93 НК).

Тази дефиниция не включва частния подкуп: подкуп, даден на частно лице, което не управлява предприятие. Този пропуск се покрива частично от чл. 225в НК, според който ако човек, който работи за юридическо лице, наруши задълженията си срещу облага, той се наказва с до пет години затвор. С до три години пък се наказва този, който предлага облагата и работи за юридическо лице. Тези наказания са по-леки,  а действието е същото – подкуп. Нещо повече, тези престъпления не позволяват изземане на собственост при подкуп в особено големи размери.

Нещо повече, тези наказания са само за хора, които извършват търговска дейност, което изключва голяма част от населението, включително свободните професии. Ако лекар в държавна болница приеме подкуп, той може да отиде в затвора, но ако лекар в частна болница приеме подкуп, освен ако не е извършил друго престъпление, той ще си остане у дома на спокойствие.

Следователно в закона въпреки многобройните поправки все още има пропуск. Разбира се, един умел прокурор би могъл да да запълни този пропуск, като внесе обвинение по друго престъпление, като изнудване например, но това би било трудно. Нещо повече, това означава прокурорът да заведе дело заради неморално действие, като се опита да го предефинира като незаконно – например като внесе иск за изнудване срещу лице, което той иска да накаже за практика, която е реално частен подкуп. Това е опасно, защото означава, прокурорът да не търси истината, а наказанието. Общо казано – корупцията споява богатството с властта: властимащият може да стане богат, като търгува с властта си, а богатият може да придобие власт, като търгува със собствеността си.

 

Законът утре

На 2 март 2016г, Министерският съвет публикува проектозакон „Закон за предотвратяване на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество“.

От една страна, той не решава посоченият до тук проблем, а се концентрира само върху високоетажната корупция. Това е полезно, но сякаш е недостатъчно, тъй като корупцията от ниските етажи е също толкова важна. Защото е масова. Нискоетажната корупция е тази, която гражданинът преживява и с която той се бори ежедневно, и тази, които прокурорите биха могли да преследват по-лесно.

Законът все пак предлага значителни промени, като се прилага единствено на лица, които заемат високи държавни постове – като Президент, народни представители, Председател на ВКС, съдиите в КС и директори на държавни учредения. Той дефинира корупционното поведение като приемане на незаконни облаги срещу услуги или изпълнение на задължение при наличие на конфликт на интереси.

Законопроектът също така създава Бюро за предотвратяване на корупцията, което е независим държавен орган и юридическо лице. Бюрото ще има правомощия да разследва корупционни схеми, да постановява решения, да налага административни глоби и да съобщава на прокуратурата решението си. Ако Бюрото откаже да разследва корупционна схема, то трябва да публикува на сайта си решението и мотивите. Решенията са административни и се обжалват пред административния съд.

Законопроектът съдържа няколко полезни мерки. На първо място, публичните лица вече ще са длъжни да си правят отвод, ако имат частни интереси спрямо дадено решение. Той създава изрична и детайлна забрана на публичните лица да се възползват от властта си, за да си дадат лични облаги, включително и да финансират дружества, с които те са свързани. Законопроектът създава също така имунитет за лица, които подават сигнал – директно към Бюрото или чрез публикация в медийното пространство. Друга полезна мярка е независимият публичен одит на Бюрото.

Въпреки че опитът за реформа в посока борба с корупцията е достоен, законът все пак притежава недостатъци. Членовете на това Бюро ще се назначават за пет години от Народното събрание с мнозинство. В този си състав Бюрото едва ли ще е независимо, защото членовете му се намират в конфликт на интереси по начало. Те са назначени от народни представители и трябва да разследват народни представители. От друга страна, Бюрото може да бъде използвано като инструмент за нарушаване на несъществуващото разделение на властите, тъй като са назначени от законодателя, но могат да разследват всеки високопоставен държавник – включително Президента и Председателя на ВКС.

Остава въпросът за санкциите. От една страна, Бюрото налага глоба, но тя е малка – от пет до десет хиляди лева за частни лица. В Бюрото обаче няма разделение между инспекторат и съд в разрез с господстващата практика на ЕСПЧ. Освен това, Бюрото няма право да отнеме незаконно придобитата собственост – то може само да предяви иск пред съд. В същото време, Бюрото съобщава на прокуратурата за нарушението, тоест може да се започне втора, паралелна процедура. Най-после, прокуратурата също така може да оспорва решението пред съда. Всички тези проблеми биха могли да бъдат поправени по два начина. Единият е Бюрото да не налага санкции, а директно да внася иск в съда, който би могъл да наложи санкции по Наказателния кодекс. Другият е ако се предвиди Бюрото да има пълните правомощия на първоинстанционен съд, включително отнемане на незаконно придобито имущество. Във всички случаи трябва да има разделение между инспекторат и съд, както и по-високи изисквания към членовете му.

Като заключение, това е законът и предложенията за утрешния ден. Пътят за борбата с корупцията е дълъг, но трябва да бъде започнат, защото e нелепо Държавата ни да е свела проблема до „конфликт на интереси“.


 

Рудолф Ефремов, студент в LL. M. в Корнел, Итака, САЩ. Придобил е първата си магистърска степен по Банково и финансово право от Сорбоната, Paris-1 Panthéon-Sorbonne, Париж, Франция, която завършва първи. Работил е като стажант в адвокатска кантора Фидал, в Парижки градски съд (Tribunal de Grande instance) и в адвокатска кантора Даскалов, Даскалова и партньори в София, България.

 

Rudolf Efremov, LL. M. Candidate, Class of 2016, University of Cornell, Ithaca, USA. He has acquired his first Master’s degree in Banking and Financial Law in Paris-1 Pantheon-Sorbonne University, where he graduated as top of his class. He has previously interned in the law firm Fidal in Paris, France and in the law firm Daskalov, Daskalova and Associates in Sofia, Bulgaria. He had a clerkship in the first instance court in Paris (Tribunal de Grande instance).

 

Бележка на редакцията DFL очаква още мнения по темата

 

About De Fakto

Проверете също

ЕURACTIV.BG: Разследване на Валя Ахчиева: Вампири без граници, Част I *

Частна клиника  в Германия лекува онкоболни, карайки ги да си инжектират собствената  кръв. Медиите в …

Арогантният език на политиците неизбежно опростачва обществото*

Николай Слатински Разбира се, че се тревожа, когато хора, които стават магистри, пишат оДбрана, сигОрност, …

Един коментар

  1. Прокурор внася иск?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.