Последни новини
Home / Законът / КС: Парламентът не си е свършил работата по здравната реформа

КС: Парламентът не си е свършил работата по здравната реформа

Defakto.bg

Щом няма воля за противоконституционност, значи законът е конституционен, смята съдията на особено мнение Филип Димитров

Стефка Стоева, съдия докладчик
Стефка Стоева, съдия докладчик

Подялбата на  медицинските услуги в „основен” и „допълнителен” пакет, записана в чл.45,ал.2 от Закона за здравното осигуряване,  противоречи на правото на българите на достъпна медицинска помощ и здравно  осигуряване. Самата разпоредба е неясна, създава условия за противоречиво правоприлагане „сега и в бъдеще”. Никъде в закона не са дадени легални определения на понятията „основен” и „допълнителен” пакет, които да  пояснят  същностно им съдържание и  разликата между тях.

Това е записано в мотивите на решението на Конституционния съд по дело №6 от 2015 г, с което съдът  обяви за противоконституционен чл. 45, ал 2 от ЗЗО и  на практика върна реформата на министър Москов на поправителен.

Позицията на 11-те съдии, които отхвърлиха   неясната поправка в закона, е  изложена обективна и логично на 25 страници.   Мотивите могат да служат за учебник по конституционно право на депутатите заради припомнените  правила за разделението на властите, задълженията на избраниците да творят ясно законодателство и да гарантират  човешките права.

Колко формалистично е подходил парламентът  при разделянето на медицинските   услуги на „основен“ и „допълнителен“  пакет, личи и от извода на съда, че “ съществуващата в закона неяснота относно критериите за разграничаване на пакетите и последиците от това, предопределя и непълнотата на уредбата относно финансовото обезпечаване на медицинските дейности,особено за допълнителния пакет“ . Това води до затрудненния на гражданите да се ориентират в уредбата и да упражнят правото си на здравно осигуряване, а също и на изпълнителите ( медицинските власти ), които трябва да „прилагат пакетите“, сочи съдът.

От мотивите му се вижда,че повечето становища на заинтересуваните страни по делото , почиват  на предположения относно разграничителните критерии между двата пакета. Това е несъвместимо с принципите на правовата държава, която е длъжна да създава предвидимо и ясно законодателство, е категоричната позиция в мотивите на 11-те.

Още повече, че:  „Правата на гражданите на достъпна медицинска помощ чрез здравно осигуряване и безплатно медицинско обслужване са основни конституционни права и са неотменими съгласно чл. 57 ал,1 от Конституцията”.   От мотивите  се разбира, че според някои защитници на реформата,  подялбата на медицинските грижи в два пакета, е оправдано, тъй като в „основния”  пакет се отделяли по-тежките, рискови състояния на нуждаещите от по-бързо задействане на съответните медицински дейности.  „Възможно е и точно такава да е била идеята на законодателя, но на практика  тя е останала лишена от всякаква правна регламентация“, заявява съдът.

В същото време  казва, че няма конституционна забрана осигурените граждани с по-сериозни заболявания да ползват медицински дейности с предимство във времето, но “по този въпрос в Закона за здравното осигуряване съществува абсолютна празнота“.

Съдът напомня, че  според Конституцията  обществените отношения, свързани с правото на здравно осигуряване и медицинска помощ, трябва да бъдат уреждани със закон.

Съдиите не споделят разбирането, че^ критериите за разделяне на два пакета и последиците от това, било невъзможно да бъдат уредени в закон поради „динамичност на материята” и затова това станало  с наредба, която министърът  веднъж в годината може дори да  актуализира.

Материята, свързана с основното право на гражданите на достъпна медицинска помощ, не е по-динамична от материите, свързани с останалите основни права, за да е налице изключение, което да налага подзаконова уредба, категорично е мнозинството.  „След като уредбата може да се извърши еднолично от министъра на здравеопазването с наредба, на още по-голямо основание тя може са се извърши в синтезиран вид от парламента, заявяват 11-те.  Законодателната празнота не може да бъде запълвана от подзаконов нормативен акт, концепции и намерения, категорични са те.

Нещо повече,  при такъв подход на законотворчество,  гражданите биват  лишавани и от съдебна защита, защото Върховният  административен съд не може да провери валидността и законосъобразността на  наредбата (  №11 от 2015 г) „поради липсата“ в закона на “ същностното съдържание на пакетите за  медицинска помощ”, казва съдът.   Така се изключва съдебният контрол и се засягат и  интересите на  гражданите да защитят правото си на достъпна  медицинска помощ.

Затова „приетото законодателно решение за директното възлагане на подзаконова нормотворческа не удовлетворява конституционните изисквания на чл. 8 и чл. 52, ал. 1 от Конституцията и на тези основания следва да бъде обявена за противоконституционна”, е записано в мотивите на решението на 11-те конституционни съд. Противоречи и на  принципите на правовата държава, заложени в чл.4 от Конституцията, според  който разпоредбите  на  нормативните актове  трябва да са ясни,  точни и непротиворечиви, за да няма опасност те да се запълват с произволно съдържание.

Конституционният съд подробно аргументира и отказа да обяви за противоконституционна разпоредбата на чл.40, ал.4а от ЗЗО, според  която държавата  ще плаща 55% от минималния осигурителен доход за  самоосигуряващите се лица , като всяка следваща година размерът се  увеличава с 5 на сто до достигане на пълния размер на вноската през 2026 година.  Сред множеството аргументи на съда е и  доводът, че втози  случай осигуряваните от държавата лица,  не губят достъп  до медицински услуги в пълен обем, независимо от по- малките осигурителни вноски от бюджета й.

Пълните мотиви може да прочетете  тук http://constcourt.bg

 filip_dimitrov_ji[1]Из особеното мнение на  Филип Димитров, единственият съдия  „за“: Щом няма воля за противоконституционност, значи законът е констиуционен!

Правната норма е израз на воля – на законодателя или суверена-учредител, а при подзаконовите нормативни актове – на изпълнителната власт в рамките на възложеното й от законодателя. Противоконституционността на една разпоредба следователно се определя от вложената в нея воля за създаване на уредба, отклоняваща се от конституционните правила и принципи. Доколкото такава воля не е намерила израз в оспорваната разпоредба на новата алинея втора на чл. 45 от Закона за здравното осигуряване, тя не може да се счита за противоконституционна. Това се казва в публикуваното особено мнение на съдия Филип Димитров.

“Хипотезата, че на базата на допустима от Конституцията и закона делегация някой би могъл да създаде подзаконов акт с противоконституционно съдържание, е правно неубедителна – винаги в някаква степен е възможно орган да действува противоконституционно, но тогава ще следва да се решава по съществуващия ред въпросът за противозаконността или противоконституционността на неговия акт“, казва той.
“Конституционният съд няма дидактична функция и дори и когато граматиката на законовата разпоредба далеч не е пример за подражание, но смисълът й е разбираем, литературните й недостатъци не са основание за обявяване на несъответствие с Конституцията“, завършва Димитров.

Цялото мнение на сайта на КС http://constcourt.bg/

About Лилия Христовска

Проверете също

На 26 май гласуват 21 от 28-те държави членки на ЕС

Днес гласуват 21 от 28-те страни. Сред тях са Германия, Франция и Полша. Британците и …

На втора инстанция: САС напълно оправда бившия прокурор Димитър Захариев

Невинен по всички обвинения, чете Софийският апелативен съд за бившия плевенски прокурор Димитър Захариев. Освен …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.