Последни новини
На този имейл можете да се свързвате с нашия данъчно-правен консултант: [email protected]
Home / Коментари / Сотир Цацаров в Брюксел:  Нереалистично е мониторингът да отпадне веднага!

Сотир Цацаров в Брюксел:  Нереалистично е мониторингът да отпадне веднага!

Defakto.bg

   ( De Facto Legal публикува речта на главния прокурор пред евродепутати в Eвропейския парламент с незначителни съкращения)

Ако ще водим откровен диалог днес, трябва да си кажем всичко.

 На първо място, моето усещане е, че в последните години механизмът за сътрудничество и проверка действа повече като средство за проверка отколкото като средство за сътрудничество.

Практически действото на механизма се изчерпва с публикуването на мониторинговите доклади, които имат изцяло констативен характер. Липсват ефективни форми на сътрудничество,  които да подпомогнат, както българските институции, така и самата комисия при формулирането на оценките.  Точно като такава форма на сътрудничество възприемам  препоръката в доклада на 27 януари 2016 г. за „независим анализ на прокуратурата, както е заложено в правителствената стратегия за съдебна реформа, като се държи сметка за вече осъществените мерки за реформи.”

Аз бих казал, че в писмо до генералния секретар на комисията от 18 септмеври 2014  г. предложих обмисляне на възможността за създаване на сравнително постоянна мисия от чужди експерти, които постоянно, на място у нас,  да подпомогнат процеса на реформи в органите на съдебната власт и разбира се, на първо място, в прокуратурата.

Тогава отговорът, който получих беше: „Такава техничиеска помощ не може да бъде приложима, защото методологията в изготвянето на мониторинговите  доклади  е вече приета и утвърдена от държавите –членки.  Две години по-късно, една именно такава форма на сътрудничество се оказа приложима и далеч по –необходима, отколкото само констативната проверка. Но за да сме обективни,  това стана възможно след като предложението за чужда експертиза бе направено от българския премиер , тук в Брюксел на 17 декември 2015 г.

На второ място, може и да не бъде възприето това което ще кажа, но за мен спорни са  източниците на информация, която служи като основа за изводи и препоръки в годишния доклад.  Периодично, на всеки четири месеца страната ни се посещава от тъй наречените контролни мисии.  В рамките на три или четири дни, тези мисии провеждат срещи с представители на различните държавни органи – министри, ВСС, съд, поркуратура ДАНС, МВР и прочие. Срещите траят не повече от час и половина, в състава на мисиите участват експерти,  които много добре познават българското законодателство и такива,чиято компетентност е меко казано е под огромен въпрос. Отделно от мисиите , в София е базиран постоянният съветник по механизма на сътрудничество и проверка. Моите, а и на колегите ми очаквания са към г-н Тавание са  най-малкото наличие на  постоянен контакт с нас,  за да получава необходимата информация за работата ни и сам да има преки възприятия от нея.  Истината е, че контактите с постоянния съветник са само по време на периодичните мисии. Ако няма общо мероприятие, аз лично го виждам веднъж на четири месеца по други поводи.

Най-после,  не можем да не отчетем и разнопосочните сигнали към ЕК от страна на  родните  институции. Предаването на непълна, дори на едностранна информация,  особено от Министерството на праовсъдието, бе сред основните причини за текстове, особено в последния доклад, които според мен , са несъответни на действителното положение. Изобщо,  за разлика от румънските ни колеги, много често българските държавни органи нямат единна или поне съгласувана позиция  по основни въпроси, които са предмет на мониторинга.

На трето място, моето усещане е, че на моменти препоръките в докладите по отделните показатели на механизма, се формулират твърде общо. Даже без да следват логическа връзка с тези от предния годишен доклад и с констатациите за тяхното изпълнение или неизпълнение.  В същото време на моменти се акцентира на факти, чието значение за състоянието на процеса на реформи, е твърде спорно. Ако цитирам текст от доклада от 27 януари 2016 г., той говори за предполагаем запис на разговор между две от основните лица, замесени в нередности,  установени в СГС. Нека оставим на страна дали този запис е законен или не, нека оставим на страна, че единият съдия е обвиняем, а другият подсъдим. (Има предвид подсъдимата Владимира Янева, бивш шеф на СГС и обвиняемата Румяна Ченалова, бивш съдия в СГС бел.ред)

Само, че нека цитирам нещо друго.Според  публикувано наскоро у нас проучване на общественото мнение едва 8,3%  от българските граждани считат, че въпросните разговори са сред основните проблеми, касаещи функционирането на съдебната система, каквато очевидно е насоката на стр. 3 или 4 от доклада.

На четвърто място, моето опасение е, че действието на механизма за сътрудничество и проверка и неговият пряк израз в мониторинговите доклади все повече се превръща в инструмент за вътрешно политическо противопоставяне. Това няма никакво отношение към работата на ЕК, нито към работата на мисиите, които идват у нас и съвестно вършат своята работа. Но такава е реалността. Нека ви припомня полемиката, която бе свързана с доклада от 2016 г.  Месеци преди неговото официално оповестяване, обществото бе целенасочено облъчвано от определени политически сили и нейните  представители, че докладът ще бъде унищожителен.

Обективно  погледнато, докладът въобще не е оптимистичен, но е далеч от определението „унищожителен” . Дори раздразнението и разочарованието от това, бе трудно прикрито. Последаваха множество произволни тълкувания на препоръките, които с нищо не допринесоха за изпълнението им, но обслужиха целите на политическа конюнктура.

В тази полемика в страната ни, дори отсъства прагматичния елемент, свързан с планиране и осъществяване на конкретни реформи. Тази политическа вътрешно политическа полемика се свежда до елементарната теза „за” или „против” механизма за сътрудничество и така бележи разделителна линия в политическия живот и в органите на съдебната власт. Хората и институциите се определят като реформатори или привърженици на статуквото. Едни и същи лица засипват аудиторията с безсмислени тези затова как от запазването на механизма зависи победата над олигархията и мафията.

Дори днешаната конференция е определена като опит за политически натиск върху ЕК  в публикувана деларация на същата политическа сила, даже и като пиар акция. Аз съм далеч от мисълта, че тук стоящите представители на политическите сили могат да мислят,че  тази дсикусия е опит за оказване на политическо въздействие и натиск върху ЕК.

Но това е  елементарната полемика вътре в страната, която принизява ролята на сътрудничество и проверка и свежда полезния му ефект само до обслужване на тясно партийни интереси.  От такава пропаганда не печели никой.  В крайна сметка не печелят и тези, които експлоатират тезите на тази пропаганда. Но крайният резултат е, че във вътрешно политически план всеки следващ мониторингов доклад се използва не за целите за които е създаден и функционира механизма.

В заключение, според мен е абсолютно нереалистично  да очакваме незабавно  прекратяване на механизма за сътрудничество и проверка. Важно е да осъзнаем ,че такъв акт ще се дължи не на дейстивята на ЕК, а на нашите собствени усилия. Само на тях!

Този акт трябва да е резултат на съгласувани действия на всички държавни органи, а и на обща позиция на основните политически партии. Защото прекратяването на действието на механизма за сътруничество и проверка, е от значение за страната ни, а не за тази или онази политическа  партия, независимо дали тя управлява или е в опозиция.

Успеем ли да постигнем това съгласие и стъпки, като приемането днес на първо четене на Закона за съдебната власт, а преди измененията на Конституцията относно Закона за съдебната власт,  като последващи стъпки за изменения на НПК и приемането на т.нар. антикорпуционен закон, е напълно постижимо да мислим за отпадане на механизма. Но не сега, не веднага. Това е невъзможно. Реалистично е  обаче, да мислим за отпадане на механизма в рамките на  мандата на настоящата ЕК, както заяви и председателят й  на срещата с българския премиер Борисов на 18 февруари 2016 г.  Това според мен, е повече от реалистично и необходимо за съгражданите ни. Благодаря за вниманието.

  След Главния прокурор думата  на форума в Европейския парламент в Брюксел  думата взе   председателят на Върховния административен съд (ВАС) Георги Колев, който също заяви,че механизмът трябва да остане, но не в този вид. . „Няма механизъм, който да е безпогрешен. Няма механизъм, който да функционира 9 г. без нито веднъж да не се променя“, заяви  той. Всеки механизъм и доклад са точно толкова достоверни, колкото източниците на информация, коментира Колев.  Той определи като много добра идеята да има общ механизъм за наблюдение на страните от ЕС. „Това е единственото спасение, поне за България, иначе ми е много трудно да обясня на колегите си следните обстоятелства – наскоро бяха обявени резултатите от Европейското информационно табло за сравнителен анализ, българското административно правосъдие е на трето място в Европа. Как мога да обясня, че са на трето място в Европа и са поставени под такъв механизъм“, коментира той.
В този му вид механизмът е неефективен и може да се използва за политически цели, включи се и главният инспектор на Инспектората към Висшия съдебен (ВСС) Теодора Точкова. Почти 10 години след присъединяването на България основната цел на инструмента – борбата с корупцията, не е постигната, смята тя.
Имаме политическата воля реформите да продължат, тъй като същите са от решаващо значение, заяви зам.-министърът на правосъдието Красимира Филипова. Тя изброи какво се прави за реализиране на съдебната стратегия и обясни, че има още какво да се свърши. Обвяви, че  промените в Закона за съдебната власт са приети от българския парламент по-рано днес, а до края на април ще бъдат готови промените за кариерното развитие на магистратите.

About De Fakto

Проверете също

Промените в Закона за КПКОНПИ – какво казва конкретиката

Институт за пазарна икономика През седмицата председателят на парламентарната правна комисия Данаил Кирилов /ГЕРБ/ и …

Презумцията за невиновност, глупако! *

Законът за гражданска конфискация си е чиста национализация Грета Ганева, адвокат „Другари, ние с вас …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.