Последни новини
Home / Коментари / „Такса юрисконсулт“ – популизъм или реален проблем?

„Такса юрисконсулт“ – популизъм или реален проблем?

Defakto.bg
Цветелина Златева, адвокат
Цветелина Златева, адвокат

В началото на годината омбудсманът осъществи правомощията си, като сезира Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционни разпоредбите на чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК – и двете относно присъждането на юрисконсултско възнаграждение в полза на участник в процеса, който е юридическо лице, едноличен търговец или администрация. В резултат е образувано Конституционно дело № 3/2016 г. с докладчик съдията Таня Райковска.

Макар че това начинание беше представено в презентация на институцията на омбудсмана (вижте презентацията тук) като такова, насочено срещу таксите, начислявани от топлофикационните дружества в съдебни и изпълнителни производства, дължими за представляването им в същите от юрисконсулт, то в искането от 03.02.2016 г., с което е сезиран съдът, не присъстват мотиви изрично в тази насока. Противното, разбира се, би било отхвърлено като опит за поставяне на Топлофикациите в неравностойно спрямо другите стопански субекти процесуално положение.

Кого действително ще засегне евентуалното отпадане на „такса юрисконсулт“?

Всички юридически лица, еднолични търговци, държавни и общински администрации, представлявани в съдебни и изпълнителни производства от юрисконсулти, назначени по трудово правоотношение при тях.

В презентацията на омбудсмана, направена при дискусията на проблема, е даден конкретен пример как дълг от 100 лв. може да нарасне до 1483 лв., докато събирането на вземането достигне до принудително изпълнение. Най-голямото перо при нарастването е добавянето на дължимото се адвокатско възнаграждение. Таксата за образуване на дело при съдебен изпълнител обаче също е висока, в сравнение с дълга – 108 лв., а държавната такса е – 25 лв.

Никъде не се прави препратка към подобни по размер вземания например на: мобилни оператори; електроснабдителни дружества; кредитни институции, обслужващи малки кредити; вземания по фактури за плащания, дължими между фирми или граждани и много други. Допълвам и физическите лица, защото „проблемът“ с таксите относно малките вземания е предимно морален, отколкото противоконституционен. С какво е по-различен Иван, който се опитва да си събере задължение от 100 лв. от Петър, от което й да е дружество? Разноските и таксите ще бъдат същите.

В искането се сочи, че „по общо правило се присъждат само ефективно похарчените за защитата суми, като при това плащането следва да бъде доказано от претендиращата страна“. В този смисъл е и т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС: „Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението“. Тълкувателното решение е постановено по въпроса: „Присъждат ли се съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, които страната е уговорила, но не е представила доказателства за изплащането му и как следва да бъде доказано неговото изплащане – чрез представяне на нарочен документ (разписка, платежно нареждане и пр.), или е достатъчно в договора за правна помощ да е отбелязано, че възнаграждението е платено.“ Т.е. никъде в мотивите на съдебния акт не се разглежда проблем, свързан с възмездяване на приравненото към адвокатското по силата на чл. 78, ал. 8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение, а се засяга единствено уговорено и действително заплатено възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, сключен с адвокат.

Реално направени ли са разноските за представителство от юрисконсулт в съдебно или изпълнително производство?

Документ, който удостоверява разходите на работодател във връзка с негов служител са ведомостите на заплатите. А всеки работодател знае как определя и предвижда бюджета за съответната група служители. Обичайно разходите за работници в производството се покрива от търговската дейност на субекта. Перото за разходите за юристи обаче е по-комплексно обособено. Те се покриват от сключени договори, предотвратен риск, успешни преговори, лихви и неустойки по събрани вземания и др. Нормално е при нарастващ обем на работата да се увеличава и наетия персонал. Като се придържам към темата на статията – при нарастване на некоректните контрагенти на дадено дружество, последвано от аналогично нарастване на броя наети юристи, които се занимават с принудително събиране на задълженията (по-големите субекти имат дори обособени отдели с този предмет на дейност), от къде следва да се покрият разходите на работодателя за този персонал?

В Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г., ОСК на ВАС, относно субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК в производствата по АПК, съдът е приел, че е без значение дали възнаграждението на процесуалния представител се следва по силата на договор за правна помощ и съдействие или по силата на служебно/трудово правоотношение, както и че в съдебния процес страните имат равни процесуални права и съответно задължения, включително за разноски. Правоотношението между юридическото лице и юрисконсулта е неотносимо към правото на присъждане на разноски. Отговорността за разноски е гражданско облигационно правоотношение, което произтича от процесуалния закон и е уредено в него.

Каква е разликата между юрисконсулт, назначен на трудов договор и адвокат, обслужващ юридическо лице по договор за текуща правна помощ (т.нар. абонамент)?

И в двата случая юридическото лице заплаща договорена сума на юрисконсулта/адвоката, дължима по съответния договор. Съгласно чл. 6, ал. 11 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по дела, независимо от договора за абонаментно обслужване, на адвоката се дължи отделно възнаграждение. Когато осъществява процесуално представителство, юрисконсултът отсъства от обичайното място, на което полага своя труд, отнело му е и време за подготовка за участие в съответното производство. Как се компенсира работодателя за временната липса на ангажираност на наетия юрист с делата му?

Искането на омбудсмана е мотивирано и със становището, че рискът от задължаване за разноски, които не са направени, демотивира гражданите при защитата на техните права. Без да коментирам направени ли са или не разноски в процеса във връзка с назначаването на юрисконсулт по трудово правоотношение, премахването на възможността за тяхното присъждане няма ли да мотивира гражданите да не спазват своите задължения? Няма ли именно премахването на „такса юрисконсулт“ да наруши принципа на равенство на страните, принципа на равни права и равни задължения?

В заключение:

Цитирана от mediapool.bg, думите на Таня Райковска след събранието за избора й за конституционен съдия са следните: „Трябва да отстояваме не закона а правото“

Правило е, че всяка от страните в процеса е отговорна за направените разноски, в случай че съдът е признал за основателна процесуалната позиция на другата страна в спора. Установените от закона критерии за определяне на разноските, които могат да бъдат понесени от страните, са ефективно средство за оказване на влияние върху волята на страните при избора на механизъм за осъществяване на търсената защита.

По допустимостта на искането на омбудсмана за отпадане на „такса юрисконсулт“ Конституционния съд ще заседава на 22 март 2016 г. от 11 ч.

 

 

 

About De Fakto

Проверете също

Някои наблюдения върху историческото развитие на съдебната карта*

Автор: Иван Брегов „Съдебната карта” представлява съдебното райониране и разпределение на съдилищата и структурите на …

Асфалтови пари в България: Как една неудобна проверка бе обезвредена

  Ново журналистическо разследване, проведено от Валя Ахчиева, хвърля светлина върху област, широко възприемана като …

4 коментара

  1. Тодор Бойчев

    Таксата „Юрисконсулт“ е една несправедливост за поставяне на два типа лица с юридическо образование, адвокат и юрисконсулт на една основа в съдебния процес т.е. държавата е дала рамо в закон, посочено в чл.78, ал.8 от ГПК. Вторият, обаче е в трудовоправно отношение с лицето, което му възлага консултации по правни въпроси т.е. неговия работодател.

    Къде е справедливостта?
    Справедливостта е да ти се компенсира нещо, което си изгубил или дал от себе си при осъществяването на дадена дейност. В един съдебен процес, адвокатът декларира разноски, а ако ме питате мен трябва да се представят и платежните документи, заедно с договора за правна помощ. Не можеш да деклариращ разноски като адвокат, без представен документ за разход. Това е привилегировано положение на професия, да й се признават разноски без представен документ за разход.

    Несправедливо е да подаряваш пари на едни лица, които не са представили документ разход. Юрисконсултът получава заплата, та дали ще е в зала или не, на него му е все едно, за разлика от един адвокат. От друга страна не е справедливо на юридическо лице да се таксува възнаграждение за юрисконсулт, при положение, че не е се е бръкнало в джоба и да докаже направени разноски.

    Правото трябва да поражда справедливост, а не обратното, както е досега. Трябва да се прекъсне не регламентираната държавна помощ на юридически лица чрез властта на съда. Това е „рекет“ за осъдените да платят разноски на юридическо лице, което не е декларирало разход за представителство пред съда.
    Какво е събранието на съдиите на ВКС или ВАС? Би трябвало актовете на събранията на съдиите да не унижават достойнството на страните в един процес, защото чл.6 от Конституцията на Република България/Конституцията/ гарантира тяхното достойнство в чл.4, ал.2 от Конституцията. Тълкувателните решение на общите събрания на съдиите от ВКС и ВАС не трябва да унижават достойнството на страната в процеса, гарантирано в чл.6 и чл.4, ал.2 от Конституцията, а да се съюзиш както съдия в едно събрание си е доза корпоративизъм в правото.

    Страх ме е, ако Конституционния съд започне да извърта конституцията на страната. Тогава правото ще загуби своята същност на справедлив стожер. Тогава държавата ще се превърне в тиранин, облагодетелстваща едни, и унижаващи други.

    • Таня Димитрова

      Изписали сте килограм глупости. Видно е, че изобщо нямате представа за какво говорите.

      • Тодор Бойчев

        Моля, тогава да посочите „грам по грам“ глупостите ми, както се твърди от вас. За разлика от вас, аз разглеждам актовете на съда като част от държавното управление по чл.4, ал.1 от Конституцията.
        Настолна книга ми е монографията на Борис Спасов https://www.book.store.bg/p28412/systaviane-na-pravni-normativni-aktove-boris-spasov.html.
        Моите изводи идват от системен анализ на съдебни актове. Аз разглеждам правните субекти като част системата на държавното управление. Тогава всичко лъсва, защото конституцията е над всичко като върховен закон съгласно чл.5 от същата. Но, не на книга, а като се отчита поведението на съда, било с тълкувателно решение, било с присъда или с решение по оспорван административен акт.
        Всичко лъсва, ако се разглежда съда като част от системата на държавното управление.
        Това са моите ориентири!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.