Последни новини
На този имейл можете да се свързвате с нашия данъчно-правен консултант: consult@defakto.bg
Home / Назаем / Проект за НПК: Ревизия на правилата за „вечните обвиняеми“ *ми

Проект за НПК: Ревизия на правилата за „вечните обвиняеми“ *ми

Defakto.bg

Разпоредително заседание по редовността на процедурата на производството. Само една възможност делото да бъде върнато на прокуратурата за отстраняване на процесуални нарушения, довели до нарушаване на правата на обвиняемия или защитника му. Промяна на процедурата по Глава 26 – внасяне на делото в съда по искане на обвиняемия. Отпадане на незабавното производство. В постановлението за образуване на досъдебно производство няма да се посочват имена на лица.

Това са само част от измененията в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), които са изготвени от съдии и прокурори. Преди няколко месеца главният прокурор Сотир Цацаров обяви, че се работи по промени в НПК за ускоряване на процеса. Каза още, че в работната група, освен магистрати, са включени и депутати, за да може после измененията да се придвижат по-бързо в парламента.

Идеята за ускоряване на процеса е следната. След внасяне на делото в съда и избор на докладчик, той има двумесечен срок да насрочи разпоредително заседание, за което се уведомяват участниците в процеса. Посочено е, че обвиняемият се информира за разпоредителното заседание с връчване на обвинителния акт, а присъствието на прокурора е задължително.

На разпоредителното заседание съдът преценява дали делото му е подсъдно; има ли основание за прекратяване или спиране на наказателното производство; допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на неговия защитник, на пострадалия или на неговите наследници; исканията по доказателствата; налице ли са основания за разглеждане на делото по реда на глава двадесет и седма, двадесет и осма и глава двадесет и девета; разглеждането на делото при закрити врати, привличането на запасен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени действия по делегация; мярката за неотклонение, без да се разглежда въпроса за наличието на обосновано предположение за извършено престъпление; мярката за обезпечаване на гражданския иск, конфискацията, глобата и отнемането на вещи в полза на държавата; датите на съдебното заседание и лицата, които следва да се призоват за него.

В проекта на НПК изрично е посочено, че единствено по време на това разпоредително заседание съдът може да прецени дали да върне делото на прокуратурата. Обвинителят пък има най-много месец да отстрани нарушенията, ако пък делото е от фактическа и правна сложност, то срокът може да стигне до 4 месеца.

Нито първата, нито въззивната, нито касационната инстанция ще имат право да връщат делото на прокуратурата от друг етап от процеса, независимо дали са констатирали съществени нарушения, или не.

От проекта не става ясно колко пъти съдът в разпоредителното си заседание може да връща делото на прокуратурата, но пък е отбелязано, че разпореждането му може да бъде обжалвано и протестирано пред по-горна инстанция.

Делото трябва да се насрочи за разглеждане по същество до един месец след разпоредителното заседание.

Още една промяна – изрично е записано, че в постановлението за образуване на досъдебно производство не се посочват имената на лицето, за което има данни, че е извършило престъпление. То става известно в момента, в който бъде привлечено в качеството му на обвиняемо. Тогава започват да текат и сроковете по Глава 26.

Като стана дума за нея, то и там са предвидени някои промени.

Сроковете се запазват – ако от повдигане на обвинението за тежко престъпление са минали две години и една година в останалите случаи, обвиняемият може да поиска делото му да бъде разгледано от съда.

Дава се обаче възможност съдът да не бъде просто регистратор на сроковете, а и да има право на преценката. Според действащия НПК, след внасяне на делото в съда, съдът се произнася по молбата еднолично в седемдневен срок като само следи дали действително са минали сроковете от повдигане на обвинението. После го връща на прокурора, който има три месеца, за да го внесе за разглеждане или да го прекрати.

В проекта се казва, че съдът преценява дали делото е от фактическата и правна сложност, дейността на разследващите, поведението на обвиняемия и неговия защитник и изтеклия период от време.

След като установи, че няма необосновано забавяне на досъдебното производство, съдът оставя молбата на обвиняемия без уважение и връща делото на прокурора. Обвиняемият ще може да поиска отново внасяне на делото в съда едва след два месеца.

Когато обаче е допуснато необосновано забавяне на разследването, съдът връща делото на прокурора, като му дава възможност в тримесечен срок да го внесе за разглеждане или да го прекрати.

Отпада незабавното производство.

* Текстът е публикуван в „Правен свят“. Заглавието е на De Facto Legal.

About De Fakto

Вижте също

Българите твърдо против „царските“ имоти да се връщат на Симеон*

Близо три четвърти са „за“ обсъждане на проблема с неправомерното подслушване, сочат данните на „Галъп интърнешънъл“ …

България е твърдо против евродирективата за командировките да важи и за шофьорите

 България е твърдо против промените в евродирективата за командировките зад граница да обхванат и шофьорите …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *