Последни новини
Home / Избрано / Антон Станков: Кандидатирам се за директор на НИП, а не срещу Драгомир Йорданов

Антон Станков: Кандидатирам се за директор на НИП, а не срещу Драгомир Йорданов

Defakto.bg

Добре платената съдебна система е гарант за работеща икономика

  Автор Лилия Христовска

Миналата седмица De Facto legal съобщи, че в битката за директор на Националния институт на правосъдие се включва и бившият правосъден министър Антон Станков. Така участниците в конкурса за шеф на НИП ,на този етап са двама бивши министри на правосъдието, доколкото действащия директор Драгомир Йорданов,  служебен министър в кабинета на Марин Райков, също ще се бори да запази поста. Горещият спор, който се очертава е повод за въпросите, които DFL постави на Антон Станков.

Антон Станков е роден на 17 февруари 1966 г.    През 1988 г. завършва Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Започва кариерата си като стажант юрист в Софийския градски съд през 1990 г. До 2001`г., когато стана министър на правосъдието в кабинета “Сакскобургготски”, беше  председател на Наказателната колегия на Софийския градски съд.  Хоноруван асистент по наказателен процес в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. 

 В момента е адвокат. Семеен, има  две дъщери и двама сина.

 – Г-н Станков, донякъде е изненада , че загърбвате добрата си адвокатска практика, за да заемете пост на държавна служба. Защо решихте да се кандидатирате за поста директор на Националния институт за правосъдие (НИП)?

–  В качеството ми на министър на правосъдието четири години от живота ми бяха посветени на прословуватата съдебна реформа. Мисля,че опитът, който натрупах  би помогнал за едни нов импулс в работтта на НИП.  Аз съм един от създателите  на този институт, тъй като в рамките на моя мандат като министър беше преобразуван центъра за обучение на магистрати от неправителствена организация в държавен орган.  Такъв ангажимент беше поет още със стратегията за съдебна реформа, приета през есента на 2001 г., и той бе изпълнен.  Така, мисля, че мога да бъда полезен в тази сфера.

Що се отнася до солидната ми адвокатска кариера – това наистина е един много добър професионален опит и възможност за човек сам да организира нещата си.

Държа да подчертая обаче, че съм си платил адвокатските такси за цялата година. С други думи, идеята да се включа в конкурса за директор на НИП , е сравнително отскоро.

– Имате ли вече концепция, с която ще се борите за поста?

– Работя по нея и честно казано, не бих искал да споделям нищо предварително. Конкурсът минава на два етапа, първо – по допустимост на кандидатите .Ако бъда допуснат в поставения срок ще представя и концепцията си.

– Как оценявате сегашното състояние на института, какво мислите за  действащия директор Драгомир Йорданов?

– Аз се кандидатирам за поста “директор” и в никакъв случай срещу сегашния ръководител на НИП Драгомир Йорданов, който има огромни заслуги за създаването на този институт. Респектиран съм от големия опит, който той има в тази сфера.

Но се  надявам моите идеи да дадат друг импулс за работа в тази институция.

 – А очаквате ли подкрепа от 7-членния Управителен съвет,  който трябва да избере новия директор на НИП?

– Въздържам се да отговоря. Лично за мен е най-важно да подготвя професионално концепцията за бъдещето на института, а и да не забравяме, че могат да се появят и други кандидати.

Вие наистина бяхте двигател на сериозна реформа в Наказателно –процесуалния кодекс , съдебния закон и др. докато бяхте министър през 2001 – 2005 година, но сега стоите встрани от промените, които се  извършват. Защо?

– Стара практика е хората да бъдат изрязвани от снимките.В България няма традиция  бившите управленски кадри да бъдат ползвани за нуждите на управлението със знанието и опита си. Всеки върви с копието и конската опашка  в ръка и мисли, че от него започва България.  Възможно е и аз така да съм изглеждал преди години.

Не  бих казала. Останал ми е спомена, че когато бяхте министър успяхте да постигнете консенсус с политическите сили за първата поправка в конституцията. А бяхте и първият министър на правосъдието, който покани на среща всички бивши колеги, заемали този пост.

– Да, през 2003 г. наистина постигнахме консенсус с политичeските сили в парламента за първата промяна в конституцията.    Тогава железният имунитет на на съдиите, прокурорите и следователите бе заменен с функционален. А в кръга на своята служебна дейност те носят гражданска и наказателна отговорност само при престъпления от общ характер.  За първи път бяха записани правила за мандатността и несменяемостта.  Така системата се вентилира от „вечните” началници в нея.

Срещата, за която говорите бе през  2002 г. , когато  поканих всички бивши правосъдни министри, естествено живите,  за да получа съгласието им да закача портретите им на стената в министреството на правосъдието.

Дойдоха почти всички колеги от новото време. Дойде обаче и Светла Даскалова, дългогодишен  министър на правосъдието в България (1966-1990). Известно е,че след промените тя се бе оттеглила от обществения  живот.  Това  беше една интересна и много приятна среща.  Колегите,  разбира се дадоха съгласието и знаете, че на първия  етаж в  министерството оттогава  са окачени портретите на всички министри в правосъдието, които държавата е имала.  Колегите,  тогава най-вече се  почустваха зачетени, а това, струва ми се,  е най-важното признание за хората,  които са работили за държавата.

– Одобрявате ли новите промени за разделяне на ВСС, прекия  избор от професионалната квота на членове на съвета, квалифициран избор от страна на парламента и т.н.?

– Когато си отварях документите , за да описвам професионалната си биография намерих едно свое интервю в столичен вестник от 2006 г., в което доста внимание съм отделил на разделянето на  ВСС на две – съдийски и прокурорски колегии.Така, че позицията ми е запечатана в старите вестници, всеки който иска- може да ги прочете.

–   Имате ли мнение за идеята на българската прокуратура да бъде оказана експертна подкрепа,  една идея, лансирана от бившия правосъден  министър Христо Иванов, подкрепена и от наследника му Екатерина Захариева, както и от правителството. Питам ви и като бивш министър,   който имаше доста главоболия с промените , които искаше да въведе в прокуратурата?

– Затруднявам се еднозначно да отговоря на въпроса, защото експертна помощ означава експертни знания. А това изисква  познаваме в детайли на българското законодателство. Експертите,  които евентуално ще дойдат би трябвало в един значителен период от време да се запознават и навлизат в проблемите,  за да бъдат полезни.  Просто няма универсални закони, всеки закон, свързан с правораздаването е специфичен за всяка страна.

В този смисъл подобна препоръка ми се струва неизпълнима. Външните експрети биха могли да се изкажат по структурата на прокуратурата и организацията на работата й.  Но  цялостен поглед върху работата на държавното обвинение, не съм уверен, че може да се получи.

–  Промените в съдебния закон, при второто му четене, като  че ли останаха на заден план заради конфликтното решение  да се изравнят заплатите на членовете на ВСС с възнагражденията на тримата големи и конституционните  съдии. Липсата на ясна аргументация, не донесе обществена подкрепа на това решение. А на фона   на замразените  социалните плащания за няколко години, заплатите от близо  7000 лева , не изглеждат ли  неприлични, доколкото са бюджетни пари?

– Отговорът на този въпрос е  дълъг. Може би , е трябвало наистина  предложението за новите заплати във ВСС да мине в пакет  с разделянето му на две колегии. Може би тогава щеше да звучи по обосновано това решение.

Аз обаче не съм фен на сиромахомилството.  Винаги съм твърдял,че заплатите в цялата съдебна система са недостатъчни. Те трябва да бъдат такива,че да са възпиращ фактор за корупцията. Това, че заплатите във ВСС са вдигнати и изравнени с тези на тримата големи аз си обяснявам като отражение на разделянето на колегиите на две и изравняване на позициите на членовет с тирмата големи. Така или инак гласовете  им са равни, защо и заплатите да не са?

Но що се отнася до това,че държавата не отделя средства за другите сектори, където това е крайно наложително, мога само да кажа, че работещата съдебна система е един от факторите за работеща  икономика. Това означава –  повече приходи в хазната и по-добри социални плащания.

About De Fakto

Проверете също

In Memoriam: Отиде си адвокат Йосиф Герон

Тази сутрин ни е напуснал адвокат Йосиф Герон, съобщиха негови колеги. Член на Висшия адвокатски …

Защо съдът освободи Джок Полфрийман (мотивите на съдиите Калин Калпакчиев, Весислава Иванова и Виолета Магдалинчева)

Постановеното от Софийския апелативен съд предсрочно освобождаване на осъдения за убийство австралиец Джок Полфрийман – …

2 коментара

  1. Браво на Антон Станков.

  2. Полезная фраза

    дочка шлюшка росказ а также tetya иришка эро рассказ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.