Последни новини
Home / Законът / Евроексперти: Проверяваните, а не държавата, да доказват, че парите им са чисти!

Евроексперти: Проверяваните, а не държавата, да доказват, че парите им са чисти!

Defakto.bg

Страните, в които има гражданска конфискация, е редно да въведат и принципа на обърната тежест на доказване – т.е. не държавата да доказва наличието на незаконни богатства, а проверяваните – че парите им са чисти. Този съвет дават експертите на Съвета на Европа Габриеле Дункер и Мустафа Ферати, съобщиха от комисията за отнемане на незаконно придобити имущества (КОНПИ). Препоръката е отправена на форум в София при представяне на „Оценка на институционалната и законова рамка на системата за установяване на активи в България“. По действащия у нас закон доказването на незаконните богатства е ангажимент на КОНПИ, т.е. на държавата.

По въпроса за обърнатата тежест на доказване експертите от СЕ са дали пример с Великобритания, където при гражданска конфискация е налице обърната тежест на доказване, за разлика от наказателното преследване, при което действа презумпцията за невиновност. Такъв текст е залегнал и в закона „Кунева“, внесен в парламента.

Трябва да се помисли и за санкции срещу собствениците, които умишлено увреждат и така намаляват стойността на запорираното имущество, е заявила още Габриеле Дункер. Добре е в наказателното производство, което е в правомощията на прокуратурата и в гражданското производство, по което работи КОНПИ, да има уеднаквена процедура какво се прави със запорираната собственост, препоръчва тя. „Липсата на ефективни процедури за управление на активи по време на наказателни и граждански процеси и етапите на правоприлагането сериозно пречи на ефективността на законодателството, ако целта му е да се намалят вредите и да се изземат облагите от престъпната дейност в полза на българския народ“, сочат констатациите в доклада на Съвета на Европа.

Добре е правоприлагащите органи в България да започват съвместни действия на съвсем ранен етап, каквато е практиката във Великобритания, е посочила още Дункер. И е отправила още една препоръка: в новия антикорупционен закон да се даде възможност проверката за незаконно богатство да започва още на етапа на разследването срещу определено лице, а не да се чака повдигане на обвинение. 

Подобно решение звучи твърде драстично, дори скандално, опонират юристи. Още повече, че гражданската конфискация у нас вече не е обвързана с влязла в сила присъда и позволява да се отнемат дори имоти на хора, признати за невинни от съда. При това положение отпадането на минималната гаранция да е налице поне повдигнато обвинение за определен кръг престъпления (т.е. държавата да е установила данни за противозаконна дейност на конкретния човек) може да доведе до произвол, категорични са правозащитници.

Сред препоръките на експертите на Съвета на Европа е заложено и въвеждане на по-сериозни санкции за лица или институции, които отказват да предоставят на комисията документи, както и предвиждане на законова възможност комисията да се самофинансира, за да се гарантира предвидимо, продължително и адекватно функциониране на ефективна програма за конфискуване на имущество без законов източник.

 

 

About De Fakto

Проверете също

Във ВАС е постъпила жалба срещу решението на ЦИК за избор на доставчик на машините за гласуане

В края на работния ден в четвъртък във Върховния административен съд е постъпила жалба срещу …

В битка с над 60 университета: Отборът на СУ зае престижно второ място в състезание по защита на човешките права

Отборът на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ се класира на второ място на престижното международно …

2 коментара

  1. Айде т.н. експерти от Съвета на Европа да не дават идеи, след като не са запознати с местните особености – на характера и на практиките на наказтелно-разследващите системи. В предвид на масовото напускане на бизнес от страната подобни идеи в едно незряло общество са много вредни. Предложените мерки са ОК в държави, където има върховенство на закона и липса на корупция.

  2. Скептичен съм, че в нас ще се вслушат в мнението на евроекспертите.Има дългогодишна, упорита съпротива въпросът за “ необяснимото богатство“ да се постави на ясна, принципна основа. Напомням, че този израз дойде пак от Европа, чрез изказване в 2009г. на м-ра на евроинтеграцията Гергана Паси, във връзка с опасността от предпазна клауза заради недостатъчните мерки за борба с корупцията. Но неотдавна, съдии от ВКС критикуваха този израз в проектозакона на Кунева.Разбира се, той е по-скоро журналиостически, но може да получи точна юридическа дефиниция. Всяко придобиване има икономическа логика. Нелогично е когато не може да се даде обяснение как е натрупано богатството. Ако доходите са законни и са заплатени данъците за тях – няма проблем. Всеки е длъжен да декларира доходите си пред данъчните власти и логично е да се презюмира, че за придобивания над законно обявените притежателят трябва да докаже произхода им. Това е същността на т.н. гражданска конфискация, която е друга форма на защита на обществения интерес, различна от наказателното преслезване и налагането на наказание.
    За съжаление, в нас има упорита съпротива против въвеждането на принципа за гражданска конфискация, както личи от текста на публикацията – наши юристи опонирали, че това звучи скандално, тъй като позволявало да се отнемат имоти на лица признати за невинни от съда. Пак се бърка наказателната отговорност с житейската презумпция, че необяснимо богатство няма. Първият закон на Петканов / за отнемане на незаконно придобито имущество / тясно обвързваше възможността за конфискация с наказателно преследване по лимитирани текстове от НК. В резултат, комисията Кушлев не можа дори да си оправдае големите заплати, които си беше гласувала. Факт е, че при състоянието, в което се намира нашето следствие, прокуратура и др. разследващи органи, в нито един от известните случаи на корупционни скандали не се стигна до адекватно осъждане, респ. отнемане на незаконно придобито имущество. Ако преди 15 години беше възприет принципа за гражданска конфискация картината би могла да бъде малко по-различна. Тогава обаче срещу този принцип имаше яростна съпротива, подкрепена от доводи на известни юристи и правозащитници, вкл. и с довода, че се нарушава конституционния принцип за невиновност на обвиняемия, до доказване на противното. Лично аз, се сблъсках с тази съпротива и този довод през 1998- 1999г. когато в качеството си на правен съветник на парламентарната група на ОНС, подработих и беше внесен в НС от Александър Каракачанов “ „Законопроект за санкциониране на незаконно забогателите № 854-1-128/ 98г.“, който почиваше на принципа на гражданската конфискация, в много мек вариант. Той се явяваше логично следствие от друг законопроект на същия народен представител, приет от НС и известен под популярното название “ Закон за кредитните милионери“. В заседанието на 25.02.1999г. на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията този законопроект беше подложен на унищожителна критика от от представителите на управляващата тогава партия / СДС / и защитен по принцип само от представителите на тогавашната опозиция / Л.Корнезов, А.Стоилов и колебливо от Г.Ганев/. Главното възражение, отразено в становището на комисията подписано от Св. Лучников, беше, че се нарушава принципа за невиновност по чл.31.,ал.3 от КРБ, тъй като, цитирам: “ Конфискацията е вид наказание. Наказанието се налага за престъпление.“. Очевидно се пренебрегваше факта, че презумпцията за невиновност действа в каказателното право, а в гражданското право действат множество оборими презумпции, които отразават това което е нормално или често се случва в живота / напр. при деликт се презюмира вината . чл.45, ал.2 ЗЗД /. Естествено законопроекта беше отхвърлен.Лично за мен, той беше една провокация към българската общественост и в частност – към юридическата. Готова ли е да отиде по -далеч от това да обяви имената на кредитните милионери без да санкционира тези, които очевидно неправомерно са се облагодетелствали? Такава готовност липсваше тогава, а и по – късно, когато се приеха яловите закони “ Петканов“ и “ Попова“, резултатите от които са известни, за да се наложи сега да тръгваме от началната точка. И основанията за това съвсем не се свеждат до юридическа казуистика. Характерно в това отношение е изказването на покойния Св. Лучников / който за мен е отличен юрист и честен човек /, в споменатото заседание на 25.02.1999г. Цитирам: “ Аз съм решително против този законопрсект, както по идея, така и по юридическо съдържание. Докога ще робуваме на нашето секстантско болшевишко отношение към имуществото? До кога ще смятаме всеки заботатял човек за престъпник“ Как ще излезем от нищетата и мизерията, в която сме затънали, ако смятаме всеки заботатял човек за престъпник?…Богатите хора оживяват икономиката на страната.“ Не изхождаше ли Лучников с това изказване от доктриналното разбиране, че всяко първоначално натрупване на капитал няма нищо общо с протестанската / а и наша, по време на Възраждането / етика за начините на заботатяване. Но времената на галеоните пълни със злато и сребро, пленени от „Златната кошута“ на Френсис Дрейк са отминали, както и на богатствата получени от търговия с роби и експлоатация на колониите и следователно трябва да преминем към по-модерни начини за бързо обогатяване: приватизация, обществени поръчки, а защо не и контрабанда, наркобизнес. Важно е да се постигне целта: критична маса от богати хора, които да движат икономиката на страната. Не беше ли това целта на Костовата приватизация? Тогава за какво да ровим по какъв начин е получено богатството? Подсъзнателно, това беше лайтмотива на сагата с яловите закони за конфискуване на незаконно придобито имущество. Много късно е да се наложи санкция със задна дата, парите са вече изпрани, богатствата – легализирани. И ако все пак нещо може да се направи в името на закона и справедливостта, това е “ необяснимо забогателите“ да си заплатят индулгенции за влизането им в капиталистическия рай, като си заплатят поне данъците. А що се отнася до чуждия опит във връзка с тежестта на доказване и презумпцията за невиновност, нека не пренебрегваме и скромния наш опит, напр. Закона за преследване на незаконно обогатените чиновници от 1895г. в чл. 1 от който съвсем простичко се казва, че всеки заподозрян чиновник е длъжен “ да оправдае обогатяването си, като представи точна сметка с подробно посочване на източниците на това обогатяване“. Явно тогава сме били в унисон с европейското законодателство.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.