Последни новини
Home / Законът / Драгомир Йорданов: ЕК даде положителна оценка за дейността на НИП през последните 5 години

Драгомир Йорданов: ЕК даде положителна оценка за дейността на НИП през последните 5 години

Defakto.bg

 Автор Васил Чобанов

С какво завършихте първия мандат начело на НИП, г-н  Йорданов?

Драгомир Йорданов2Развиваме електронните форми на обучение – област в която сме едни от пионерите в Европа. Институтът постоянно обновява тематиката на обученията, за да отговорим на потребностите на колегите. 100 са изцяло новите програми и още 112 са актуализирани и допълнени. Продължаваме да въвеждаме много съвременни методи и форми на обучение, включително основани на информационните технологии, някои от които Европейската комисия призна за добри практики и препоръча въвеждането им в останалите страни-членки. Сериозно увеличихме обема на учебната дейност – от 5 700 души годишно през 2010 г. до над 8 000 през 2015 г. (ръст от 40%). Над 31 000 магистрати и съдебни служители взеха участие в обученията в страната през последните пет години.

Като цяло, успяхме да изградим репутацията на НИП като място, където магистратите и съдебните служители могат да получат актуални и качествени образователни и информационни услуги. Качеството на обученията се признава и от Европейската комисия в докладите й по Механизма за сътрудничество и оценка. Например в като цяло критичния доклад от януари 2016 г. по отношение на НИП изрично се отбелязва: „… институтът е постигнал солидни резултати в предоставянето на качествено обучение, включително и на текущо обучение за практикуващи магистрати”.

Подобна положителна оценка за дейността на Института се съдържа във всички доклади на Комисията за последните пет години.

 Защо бе решено в новия избор за директор на НИП да има конкурс, при положение, че към предишния избор на вашия предшественик – проф. Пенев, се премина направо?

Възможност за пряк избор законът предвижда и сега, но Управителният съвет предпочете да обяви публична процедура. Аз също смятам, че откритата, честна и публична процедура е за предпочитане. Това означава всички кандидати да са поставени на стартовата линия на закона. Естествено, някой може да каже, че действащият директор в една такава ситуация има предимство. От друга страна, за един действащ ръководител летвата е вдигната много по-високо. През първия мандат нещо е показано, нещо е постигнато, и то трябва да се защитава. Спрямо всеки друг кандидат такива очаквания обикновено няма.

 Макар и за кратко бяхте и министър на правосъдието в служебно правителство. Какво Ви донесе това?

Най-вече затвърди разбирането ми за необходимостта от диалог и взаимодействие между властите, при спазване на техните разделени функции и независимостта на съдебната власт. Това взаимодействие обаче почива на доверието. Така например буквално на следващата седмица, след като служебното правителство (на Марин Райков) встъпи в длъжност, се проведе поредната мисия по механизма за сътрудничество и оценка. За много кратко време трябваше да подготвим и координираме позициите на 6 – 7 институции от съдебната и изпълнителната власт, така че посланията да бъдат съгласувани. Без доверие това нямаше как да се случи.

Заедно с Министерство на финансите и ВСС опитахме да решим въпроса за събирането на съдебните разноски и глоби от НАП, но за съжаление времето не стигна. За сметка на това успяхме заедно да решим някои финансови и сградни въпроси на съдебната власт. Тези усилия за съвместна работа бяха отбелязани с грамота от ВСС.

Принципът за диалог и взаимодействие на властите беше откроен и на завършилата скоро Министерска конференция на Съвета на Европа и е залегнал като една от основите на приетия План за действие на Съвета на Европа за укрепване на независимостта и безпристрастността на съдебната власт.

 Как виждате развитието на НИП в следващия мандат?

Бих искал да откроя три от предизвикателствата, които стоят пред Института:

  • Да продължи да повишава качеството на учебната си дейност, включително с нови тематики, форми и методи на обучение;
  • Да увеличи обема на учебната си дейност, така че към 2020г. да е в състояние да гарантира на всеки магистрат поне едно обучение годишно;
  • Да развие капацитета си за провеждане на приложни изследвания в областта на правосъдието.

Мисля че имаме силите и желанието да го постигнем.

 Цялото интервю може да  прочетете в правното списание DE Facto Legad, което до дни излиза от печат.  

 

About De Fakto

Проверете също

Адвокатът на Полфрийман поиска нова проверка на фактите по делото срещу чужденеца заради 11 „неясноти“

В искане до главния прокурор Иван Гешев адвокатът на Джок Полфрийман Калин Ангелов (на снимката) …

След колекцията на Божков, прокуратурата нареди проверка и на колекцията на Бобокови

След проверяваната, вече и разследвана колекция от антики на Васил Божков, по темата започва нова …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.