Последни новини
Home / Законът / Драгомир Йорданов: ЕК даде положителна оценка за дейността на НИП през последните 5 години

Драгомир Йорданов: ЕК даде положителна оценка за дейността на НИП през последните 5 години

Defakto.bg

 Автор Васил Чобанов

С какво завършихте първия мандат начело на НИП, г-н  Йорданов?

Драгомир Йорданов2Развиваме електронните форми на обучение – област в която сме едни от пионерите в Европа. Институтът постоянно обновява тематиката на обученията, за да отговорим на потребностите на колегите. 100 са изцяло новите програми и още 112 са актуализирани и допълнени. Продължаваме да въвеждаме много съвременни методи и форми на обучение, включително основани на информационните технологии, някои от които Европейската комисия призна за добри практики и препоръча въвеждането им в останалите страни-членки. Сериозно увеличихме обема на учебната дейност – от 5 700 души годишно през 2010 г. до над 8 000 през 2015 г. (ръст от 40%). Над 31 000 магистрати и съдебни служители взеха участие в обученията в страната през последните пет години.

Като цяло, успяхме да изградим репутацията на НИП като място, където магистратите и съдебните служители могат да получат актуални и качествени образователни и информационни услуги. Качеството на обученията се признава и от Европейската комисия в докладите й по Механизма за сътрудничество и оценка. Например в като цяло критичния доклад от януари 2016 г. по отношение на НИП изрично се отбелязва: „… институтът е постигнал солидни резултати в предоставянето на качествено обучение, включително и на текущо обучение за практикуващи магистрати”.

Подобна положителна оценка за дейността на Института се съдържа във всички доклади на Комисията за последните пет години.

 Защо бе решено в новия избор за директор на НИП да има конкурс, при положение, че към предишния избор на вашия предшественик – проф. Пенев, се премина направо?

Възможност за пряк избор законът предвижда и сега, но Управителният съвет предпочете да обяви публична процедура. Аз също смятам, че откритата, честна и публична процедура е за предпочитане. Това означава всички кандидати да са поставени на стартовата линия на закона. Естествено, някой може да каже, че действащият директор в една такава ситуация има предимство. От друга страна, за един действащ ръководител летвата е вдигната много по-високо. През първия мандат нещо е показано, нещо е постигнато, и то трябва да се защитава. Спрямо всеки друг кандидат такива очаквания обикновено няма.

 Макар и за кратко бяхте и министър на правосъдието в служебно правителство. Какво Ви донесе това?

Най-вече затвърди разбирането ми за необходимостта от диалог и взаимодействие между властите, при спазване на техните разделени функции и независимостта на съдебната власт. Това взаимодействие обаче почива на доверието. Така например буквално на следващата седмица, след като служебното правителство (на Марин Райков) встъпи в длъжност, се проведе поредната мисия по механизма за сътрудничество и оценка. За много кратко време трябваше да подготвим и координираме позициите на 6 – 7 институции от съдебната и изпълнителната власт, така че посланията да бъдат съгласувани. Без доверие това нямаше как да се случи.

Заедно с Министерство на финансите и ВСС опитахме да решим въпроса за събирането на съдебните разноски и глоби от НАП, но за съжаление времето не стигна. За сметка на това успяхме заедно да решим някои финансови и сградни въпроси на съдебната власт. Тези усилия за съвместна работа бяха отбелязани с грамота от ВСС.

Принципът за диалог и взаимодействие на властите беше откроен и на завършилата скоро Министерска конференция на Съвета на Европа и е залегнал като една от основите на приетия План за действие на Съвета на Европа за укрепване на независимостта и безпристрастността на съдебната власт.

 Как виждате развитието на НИП в следващия мандат?

Бих искал да откроя три от предизвикателствата, които стоят пред Института:

  • Да продължи да повишава качеството на учебната си дейност, включително с нови тематики, форми и методи на обучение;
  • Да увеличи обема на учебната си дейност, така че към 2020г. да е в състояние да гарантира на всеки магистрат поне едно обучение годишно;
  • Да развие капацитета си за провеждане на приложни изследвания в областта на правосъдието.

Мисля че имаме силите и желанието да го постигнем.

 Цялото интервю може да  прочетете в правното списание DE Facto Legad, което до дни излиза от печат.  

 

About De Fakto

Проверете също

Мирослава Тодорова: Ставащото с мен е симптом за тормоз без граници, назидание за всички!

„Не се чистииии!“ е като „Да се опраска!“, мафиотски кодове „Оповестяването на личните ми данни …

Не е виц! Борисов подкрепя Лаура Кьовеши за главен прокурор на ЕС

„Кьовеши има нашата подкрепа за поста, просто при определянето на хора за високите европейски позиции …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.