Последни новини
На този имейл можете да се свързвате с нашия данъчно-правен консултант: consult@defakto.bg
Home / Законът / Пламен Киров, бивш конституционен съдия: Задължителното гласуване противоречи на Конституцията

Пламен Киров, бивш конституционен съдия: Задължителното гласуване противоречи на Конституцията

Defakto.bg

Разделението на българите в чужбина на живеещи в ЕС и „други”, е дискриминация, казва юристът пред De Facto Legal

Въвеждането на задължително гласуване е противоконституционно.Такова е  мнението и на всички членове на катедрата по конституционно право в СУ „Климент Охридски”. Чухме  математици, социолози, политолози , но никой не се направи труда да попита конституционалистите от катедрата –  има ли риск от въвеждането подобно задължение.

 Какви са аргументите?  

Правото  не може да бъде задължение. Защото става въпрос за едно политическо право, а не за социално –икономически права, където режимът е по-различен и държавата може да се намесва, за да регулира ресурси и разходването им. Политическите права са от типа на т.нар. негативни права, те са създадени, за да ограничават държавата, в случая – това прави избирателят със своя вот.  Ако се възприеме, че избирателното  право е задължително, то въпросът е,  защо само активното, защо не е задължително и пасивното избирателно право (б.р.правото да бъдеш избиран).

По логиката на промяната би трябвало да направим и правото на сдружаване  задължително – всеки задължително да членува в някаква политическа партия, или хората задължително да участват в събрания, митинги и манифестации.  И това е политическо право.  В конституцията е записано, че Източното  вероизповедание е традиционна религия у нас.  Трябва ли да задължим всички граждани да  изповядват само тази религия?!

Самото съдържание на избирателното право е свързано с представителство на политически интереси по държавното управление. Гласуваш защото очакваш от някого да защити твоя интерес.  Ако никой от тези които се кандидатират, не защитават този интерес по каква причина гражданинът трябва да отиде и да гласува?    Че и да отбелязва, ако не подкрепя никого.

Но не можеш да не подкрепяш никого, защото самият изборен механизъм е измислен, за да се конституират  държавни органи, да се определи техния състав и т.н., и да  осъществяват представителството.  Като се избяга от представителното съдържанието на избирателното право, то се превръща в някакво формално право, което наистина може да бъде моделирано по какъвто и да е начин законодателно.

Има и друго – в конституцията избирателното право е записано сред основните  права на гражданите, а те са неотменими.  Само Велико народно събрание може да ограничи избирателното право, според текста на нашата конституция.

Санкция ли е заличаването от избирателните списъци?

Да заличиш някого от избирателните списъци, защото не е гласувал и да го принуждаваш да сочи уважителни причини, е пълен абсурд. С какво ще го докаже и пред кого ще доказва ?  Заличаването и условията за възстановяване означават само едно – че се създават затруднения за упражняване на избирателното право.

А след като създават затруднения, значи, че  ограничението пред избирателното право е  реалност. На практика  заличаването не може да бъде нищо друго освен санкция.

Опитът да се ограничи „турския” вот не подели ли съмнително  българите в чужбина?  

Да разделиш българските граждани на живеещи в Европейския съюз, пък в САЩ и Канада, пък живеещи в Турция, е дискриминация! Това нарушава принципа на равното избирателно право, ако това значи нещо за тези  които разграничиха българските граждани.

Принципът на равното избирателно право  означава равни условия за провеждане на предизборна кампания, равни условия на достъп до гласуване, равни условия на гласуване на избирателите.

Според мен, преди да се приеме задължителното гласуване, Конституционният съд трябваше да бъде сезиран с въпроса:  Може ли правото да бъде задължение?!  Едва след едно тълкувателно решение би имало яснота за законодателните промени,  а не както е сега – хем противоконституционно е прието, че  правото е  задължение,  хем следват  два референдума за или против задължителното гласуване.

About Лилия Христовска

Вижте също

Честит празник, българи, да си спомним Манифеста за независмост!

 Преди 109 г.  България обявява  независимост от Османската империя, на която е останала  васална и според …

Три НПО до ПАСЕ: Не си затваряйте очите, независимостта на съдебната власт е половинчата!

        Три неправителствени организации (НПО) изразяват недоволство от  препоръките, залегнали в проекторезолюция …

7 коментара

  1. Ако беше жив проф
    Стефан Стойчев, този аристократ в науката щеше категорично да се противопостави на това решение по най-елегнтния академичен начин…!

  2. Атанас Йорданов

    Въвеждането на задължително гласуване, чрез закон или кодекс, противоречи на установеното в Конституцията на Република България право на глас. Това би следвало да е лесно доловимо за всеки, който има юридическо образование и си е чел книгите през следването. Законодателят може да въведе такова изменение в Избирателния кодекс, но това не го легитимира и Конституционният съд би следвало да прогласи съответните текстове за противоконституционни и така да ги лиши от приложимост. Но изглежда доста жалко да си държавен управник и да не можеш правно-технически да прокараш политическите си цели…
    Хубава статия, Лили!

    • николай статков

      consules ne quid detrimenti res publica capiat
      Консулите да бдят да не пострада републиката!

  3. Това становище – на Пл. Киров и на конституционалистите в СУ – изтлежда безспорно вярно и обосновано. Но само на пръв поглед. Действително, правото не може да бъде задължение, а в чл.42, ал.1 КРБ то е прогласено като право, без да има допълнението съдържащо се напр. в Гръцката конституеция: „упражняването на избирателното право е задължително“. Но и аз започвам да имам сериозни съмнения в правшилността на този на пръв поглед очевиден извод, както моя състудент Димитър Гочев, който с опита и ерудицията на конституционен съдия вече им даде израз.
    Интересно защо конституционалистите от СУ не коментират мнението на най-изтъкнатия български конституционалист – проф. Стефан Баламезов, според който “ въвеждането на задължително гласуване не среща никакво теорегично възражение, щом гледаме на изборното право като на право и функция“. И действително, гражданинът упражнява избирателното си право не в личен, а в обществен интерес. То е едновременно право и граждански дълг, защото чрез упражняването му се избират органите на държавната власт, която, според чл.1, ал.1 КРБ, произтича от народа. Това “ произтичане“ се осъществява чрез избори, въз основа на “ о б щ о, равно и пряко избирателно право“ / Чл.10/. ЩЕ БЪДЕ ЛИ ЛЕГИТИМНА ДЪРЖАВНА ВЛАСТ, ИЗБРАНА ОТ ПО – МАЛКО ОТ ПОЛОВИНАТА ИЗБИРАТЕЛИ? Един въпрос, над който заслужава да се замислим! И още много въпроси могат да се повдигнат, както и да се обсъдят и още доводи. Проф. Баламезов смята, че ако се вземе предвид, че избирателят упражнява една функция, въпросът може да се постави само от гледна точка на целесъобразност. И тук възниква въпроса за санкцията. В нашите условия глобата не е много целесъобразна санкция. Логична и законосъобразна би била забраната да се заема държвна служба за период до следващите избори от същия вид. Това са проблеми, върху които трябва да се дискутира. Но склонен съм да приема мнението на прохф. Баламезов, че задължителното гласуване не е противоконституционно и въвеждането му е необходима само промяна в ИК, а не на Конституцията /

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *