Последни новини
На този имейл можете да се свързвате с нашия данъчно-правен консултант: consult@defakto.bg
Home / Без категория / Няма избран директор на НИП (обновена)

Няма избран директор на НИП (обновена)

Defakto.bg

Нито Драгомир Йорданов, нито Антон Станков бяха избрани за директор  на Националния институт на правосъдието. В 14-дневен срок ще се насрочи нова процедура.

За избор се искаха 5 гласа „за“ в 7-членния Управителен съвет. Антон Станков получи 4 гласа „за“ – на шефа на ВАС Георги Колев, главния прокурор Сотир Цацаров,  Светла Петкова и Мария Кузманова от ВСС.

„За“ Драгомир Йорданов бяха шефът на ВКС Лозан Панов, правосъдният министър Екатерина  Захариева, деканът на Юридическия факултет на СУ проф.Сашо Пенов.

Според правилата, гласувани през април от Управителния съвет на НИП, ако никой от кандидатите не постигне 5 „за”, следва балотаж. Но при двама претенденти той е невъзможен. За това директно всичко започва отначало. Няма пречка старите кандидати да се пробват за втори път. Нито да се появят и нови претенденти. Проблемът е да се събере нужното мнозинство подкрепа.

„Много е рано, ще мисля” – така Драгомир Йорданов и Антон Станков еднакво отговориха на въпрос на De Facto Legal дали пак ще се включат в надпреварата.

Днес бе спазено обещанието изслушването за директор на НИП да е абсолютно публично. Публични бяха и проведените след това разисквания на Управителния съвет, а гласуването бе явно.

Голямата зала на института беше пълна – дойдоха първият директор на НИП Пенчо Пенев, шефът на Съюза на юристите Владислав Славов, членове на Висшия съдебен съвет. Тук бяха и посланиците на Холандия и на Испания, както и представител на мисията на САЩ.

В началото двамата кандидати представиха концепциите си (които са публично известни), бяха им задавани въпроси. Откроиха се разликите. Говориха по реда на подаване на документите – първо изкаралият един мандат на поста Драгомир Йорданов, после Антон Станков, който в момента е адвокат.

Преди това председателят на Управителния съвет Лозан Панов докладва постъпили препоръки. Те се оказаха само за Йорданов, подкрепен от шефа на Асоциацията на прокурорите Евгени Иванов, от нашия съдия в Съда на ЕС в Люксембург Александър Арабаджиев, от Войчех Постулски – генерален секретар на европейската мрежа за съдебно обучение и от председателя на СЮБ Владислав Славов.

А публиката с най-голям интерес следеше изказванията на кандидатите и отговорите им по три основни въпроса – външното финансиране, съдбата на сградата на НИП и преподавателския състав.

Ключова дума приемственост

Ключовата дума е приемственост, заяви Йорданов на изслушването. Напомни, че е започнал дейността си по обучението на магистратите преди 17 г. „в една таванска стая на Министерството на правосъдието с четирима души”. За мен това е значима кауза, подчерта директорът. Отчете, че България е на второ място в Евросъюза по брой участници в обучения в държави от ЕС (първа е Германия), както и че сме сред пионерите в дистанционните обучения на магистрати. А в момента действащи магистрати дават оценки между 5,50 и 6,00 на качеството на обучението в НИП. Цел е да се стигне поне до 1 обучение годишно на всеки съдия, прокурор, следовател, провеждане на приложни изследвания в областта на правосъдието. В тази връзка даде пример с направено от НИП изследване за електронното призоваване в държавите от ЕС във връзка с въвеждането на електронното правосъдие у нас. Заяви, че основен източник на финансиране през изтеклите 5 г. на първия му мандат са били 6 проекта по ОПАК и 1 по Норвежкия финансов механизъм. Както и че НИП е конкретен бенефециент по Оперативна програма „Добро управление” с бюджет 10 милиона лева, което „вероятно също предизвиква интерес към поста”. Зарече се, ако бъде избран, че както и досега парите ще бъдат изхарчени само и единствено за целите, за които са предоставени.

Постави под въпрос идеята на конкурента Атон Станков да има допълнително обучение на магистрати с много отменени актове, според него решението е в създаване на идивидуални планове, предвидени във втория пакет от промени в съдебния закон и в магистратите наставници.

В отговор на въпрос за сградата на НИП на ул. „Екзарх Йосиф” каза, че решението е оптимално, тя е достатъчно и целево оборудвана, а промяна в предназначението й и търсене тепърва на друго решение на сградния въпрос не е добро и ще увеличи разходите.

Попитан за преподавателския състав и може ли адвокати да учат бъдещи съдии и прокурори, каза – съставът се одобрява от Управителния съвет. Но въпросът за адвокатите и за преподаватели от районни нива изисква принципни решения, до които УС не стига.

В отговор на питане от ВСС Драгомир Йорданов каза, че владее три езика – английски, френски и руски.

Любопитен въпрос зададе министър Екатерина Захариева: какъв е произходът на над 40 хил.лв.от извън трудова дейност, които е декларирал. От работа по 3 проекта в Армения Косово и Украйна, финансирани от ЕК и от СЕ, като върху тези доход са платени данъци.

Лозан Панов попита как може да се извърши промяна на манталитета на магистратите в България? Постепенно, с обучение и поглед напред, бе отговорът.

Интересът на главния прокурор Сотир Цацаров бе финансов. Какво е съотношението бджет-външни източнии в обученията? 65 към 35 в полза на бюджета, бе отговорът. От саимя бюджет на НИП пък около 30% отиват за учебна дейност, останалите – за разходи. Щатната численост на института е 60 дущи.

Амбиция и вдъхновение

Мотив е искреното ми желание за съдебна реформа, промените са нужни още със срок вчера, имам амбицията и вдъхновението за поста, каза при изслушването Антон Станков.

Заяви, че негов приоритет ще е чрез НИП да станем регионален лидер сред съседите, кандидати за ЕС – Македония, Сърбия, Турция. Както и стъпвайки върху достигнатото институтът „да придобие нова енергия и воля”. Отчете, че сега дори юристите не познавали НИП – откакто е обявил кандидатурата си, по 3-4 пъти на ден колеги юристи са му се обаждали да питат какъв е този институт. Прикани за по-тесни връзки с юридическите факултети и ползването на опита на върховните съдии.

Виждането му за преподавателския състав – че прохождащите в професията младши магистрати да бъдат обучавани от съдии и прокурори от втора инстанция – окръжно и апелативно ниво, които да им сочат грешките и капаните в практиката.

Обяви се за вид преценка за пригодност на младите юристи към магистратската професия без „посичане” на негодните, а чрез подсказване.Каза, че е и привърженик на нови целеви групи – магистрати с просрочени актове и недобро познаване на закона да минават допълнително обучение. Но най-вече пледира за отказ от болестта „съдебно високомерие” и усещането, че тогата ти дава право да си надменен.

Станков смята, че НИП може да е помощник в тълкувателната едйност на съдилищата, както и да има засилена аналитична дейност.

В международен план смята да залегне на финансовата устойчивост чрез създаване на звено за планиране на седствата.

На въпрос за владеенето на чужди езици, направи паралел между себе си и Йорданов: „Не съм завършил езикова гимназия, нямал съм този късет. Имам начални нива на френски и добро ниво на английски, също и на руски” , каза бившият правосъден министър.

Лозан Панов го попита защо не е предоставил имуществена декларация за 2015 г., както изискват правилата. Посочих причините за забавянето, публикувах декларацията в правния сайт De Facto Legal, отговои Станков. И връчи документа за доходи около 21 хил.л.

На въпроса за промяната на манталитета на магистратите цитира Симеон Сакскобургготски за „смяната на чипа”. А сериозно – че манталитет се променя трудно и най-силен е личният пример.

Обвинения за „сдържан популизъм”

Преди откриването на разискванията, които станаха пред същата публика, Сотир Цацаров обвини Лозан Панов в „сдържан популизъм”, задето въпросът предварително не е бил обсъден от целия Управителен съвет. „Аз нямам притеснения от публичността, но длъжността ви изискваше да направите консултации с УС”, обяви Цацаров. Панов не отговори.

Министър Екатерина Захариева и проф.Сашо Пенов обявиха, че подкрепят Драгомир Йорданов освен заради постигнатото (включително и нито една забележка по проведени обществени поръчки) и заради ясно разписаните стъпки занапред, съобразени с предизвикателствата пред България и света изобщо.

Георги Колев оцени направеното, но заяви, че ще заложи на новото във вижданията на Станков, затова е „за” него. Мария Кузманова и Светла Петкова от ВСС също застанаха зад Станков.

Не стана особено ясно обаче защо Петкова разкритикува Йорданов за „качеството на преподавателския екип”, след като той се одобрява именно от Управителния съвет. Впечатли и забележката, че в НИП е трябвало да има поне едно кафене.

Сотир Цацаров обясни гласуването си „за” Антон Станков, а не за Драгомир Йорданов с няколко неща. Първо, главният прокурор е „привърженик на модела на кампуса”, който би осигурил на младшите магистрати несофиянци възможността не само да се обучават, но и да живеят заедно, което създава „идея за професионална общност”. Второ, Цацаров е привърженик на практическа насоченост на обучението, а в момента то нямало нищо общо с практиката, макар плановете да минават през УС. Пред избора досегашният път на НИП или промяна, той избрал промяната, така че институтът да стане „правосъдна академия, където да преподават най-авторитетните имена от науката и практиката”.

Очаквано, Лозан Панов, бе на друго мнение. „НИП е отворена институция към сътрудничество с европейски и международни обучаващи организации”, при оскъдния бюджет екипът се справя чудесно, мотивира той подкрепата си за Драгомир Йорданов.

 

About De Fakto

Вижте също

Задължителната адвокатска защита по граждански и търговски дела

С двудневна научна конференция за ролята на защитника като гарант на справедливия процес и като …

Адвокат Ирен Савова: Иванчева и Петрова са обречени на гражданска смърт преди още съдът да се е произнесъл

 „Пипнах се навсякъде,  почувствах,  че съм жива и това ми хареса. Даже се зарадвах“ , …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *