Последни новини
Home / Законът / Прокуратурата публикува доклад за дейността си през 2015 година (обновена)

Прокуратурата публикува доклад за дейността си през 2015 година (обновена)

Defakto.bg

Няма съответствие между регистрираните престъпления ( 107 870), разкритите ( 45 28) и понесената отговорност за тях, се казва в  отчета    

На сайта на Върховна касационна прокуратура във вторник бе публикуван  годишния   доклад за дейността на държавното обвинение и разследващите органи за 2015 година.

За първи път, докладът е  съобразен и с решение на ВСС   за отчитане на прокурорската дейност и по препоръките на Европейската комисия, в рамките на Механизма за сътрудничество и проверка, се казва във въведението на отчета.  Съдържателните раздели в доклада са седем,  като изцяло нови са два: за  дейността на Бюрото по защита при главния прокурор и за дейността на прокуратурата по изпълнение на Комуникационната стратегия на съдебната власт 2014–2020 г.

„За целите на настоящия Доклад, бе направен цялостен и задълбочен преглед на промените в законодателството през годината”, сочи  главният прокурор, който е одобрил годишния отчет.  В него има  обобщена информация за дейността на Върховната касационна прокуратура, Националната следствена служба, Върховната административна прокуратура и на прокуратурите от страната.  Включена е и  информация от докладите на Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Министерството на финансите и на Държавната агенция „Национална сигурност“, която има допирни точки с работата на обвинението.

Резултатите от противодействието на престъпността са представени в национален мащаб, като е извършен съпоставителен анализ на данните с предходните две години и са изведени съответните изводи. Информацията за дейността на териториалните прокуратури и на разследващите органи е представена, съобразно фазите на наказателния процес – досъдебна и съдебна фаза.

 

Тенденции на престъпността

Резултатите и тенденциите на престъпността  сочат, че през 2015 година, по данни на  МВР  са регистрирани общо 107 870 престъпления, от които 10,5% – икономически.  Общата регистрирана престъпност намалява с 5,4% спрямо 2014 г. (114 004 регистрирани), и с 1,7%, спрямо 2013 г. (109 744 регистрирани), соич докладът.   Нивото на разкриваемост се е увеличило с 4,4 пункта, спрямо 2014 г., и с 4,7 пункта, спрямо 2013 г.  Като през 2015 г.  разкритите престъпления са 45 281 (42%), докато през 2014 г. са 42 839 (37,6%), а през 2013 г. – 45 566 (37,3%).

Допълнително от предходни години са разкрити 10 984 престъпления, при 11 676 за 2014 г. и 12 542 за 2013 г.

 Престъпления против собствеността.

В регистрираната, разкрита и наказана престъпност от последните  три години, доминират  престъпленията против собствеността, които са 54,5% от общия брой,  следват общоопасните с относителен дял 22,5%, а тези против личността са 3,9%.

Данните за тях са с най-голямо влияние върху общото намаление на конвенционалната престъпност. През 2015 г. са регистрирани 58 826 такива престъпления (66 769 през 2014 г. и 73 469 през 2013 г.), като от тях са разкрити 17 848 (30,3%), и още  3 845, регистрирани от предишен период.  За 2014 г. са разкрити 17 792 (26,6%) от регистрираните в периода, както и разкрити други 3 995, регистрирани от предишен период и за 2013 г. разкритите са 19 694 (26,8%), както и разкрити 4 481 престъпления, регистрирани от предишен период.

 Регистрираните грабежи са 784 (824; 1 043), а кражбите – 14 818 (14 802; 16 397).  За тригодишния период се отчита намаление при регистрираните  подкражби –  джебчийска, взломна, домова, от офиси, от магазини, на части и вещи от МПС, както и на тяхната разкриваемост.

Икономически престъпления

Регистрираните за 2015 г. са 11 360 (11 537; 12 481), т.е. налице е понижение съответно с 1,5% и 9,0% . От тях са били разкрити 3 658, или 32,2% (30,7%; 33,0%).  По видове се разпределят както следва:  регистрирани престъпления против собствеността – 2 140 (2 273; 2 210), от които разкрити – 380 (308; 393);  регистрирани престъпления против интелектуалната собственост – 321 (321; 434), разкрити – 118 (99; 103);  регистрирани престъпления против стопанството, финансовата, данъчната и осигурителната система – 5 210 (5 205; 5 801), разкрити – 1 925 (2 056; 2 479);  регистрирани престъпления против дейността на държавни органи и организации – 109 (156; 146), разкрити – 64 (70; 70);  регистрирани документни престъпления – 3 089 (3 350; 3 598); разкрити – 937 (927; 975)

Бележат ръст общоопасни престъпления

Тези престъпления бележат  ръст от 10,5% спрямо 2014 г. и от 9,0% спрямо 2013 г.   Конкретно посегателствата спрямо МПС нарастват съответно със 7,6% и с 11,0% спрямо предходните две години. Увеличение има и при регистрираните престъпления, свързани с наркотици – съответно с 21,1% и с 28,3%.

 Престъпления против личността 

При регистрираните има намаление от 6,3% в сравнение с 2014 г. и от 4,0% спрямо 2013 г., като в абсолютни цифри данните са следните: за 2015 г. – 4 195 престъпления, за 2014 г. – 4 475 и за 2013 г. – 4 370

Разкрити са 1 981 (47,2%) от регистрираните, както и други 1 027 престъпления, регистрирани от предишен период.  За 2014 г. – 1 707 (38,1%) разкрити от регистрираните в периода и 904 разкрити, регистрирани от предишен период. За 2013 г. – разкрити 1 694 (38,8%) престъпления, регистрирани в периода и 973 разкрити, регистрирани от предишен период.

 Изводи и прогнози

За поредна година общата регистрирана престъпност намалява и се е увеличила разкриваемостта, посочва отчетът.  Нивото на престъпността в страната продължава да се определя от основни криминогенни фактори, като високото ниво на безработица, концентрация на населението в големите градове и обезлюдяване на малките населени места.  Със значителна степен на вероятност тези фактори ще запазят интензивността си, поради което криминогенната обстановка няма да се промени съществено по отношение на битовата престъпност, особено в областите с по-слабо икономическо развитие. За успешното противодействие на този вид престъпност е необходимо увеличаване на полицейското присъствие и въвеждане на системи за видеонаблюдение.  Процесите в Близкия Изток могат да доведат до активизиране на трансграничната престъпност по линия незаконно превеждане на лица през границата, трафик на хора и наркотици, контрабанда, изпиране на пари и др.

Няма  съответствие между структурата на регистрираната и на разкритата престъпност, от една страна, с тази на наказаната престъпност (т.е. на престъпленията, за които са внесени в съда прокурорски актове),казва още докладът.

Най-разпространените в страната престъпления – тези против собствеността, са на второ място по внесени в съд прокурорски актове. Причините са както ниската разкриваемост на тази категория престъпления, така и обстоятелството, че има повторяемост на част от извършителите (множество деяния, при съответните законови предпоставки се квалифицират като едно продължавано престъпление по чл. 26 НК).

Най-голям е броят на внесените в съда актове срещу лица, извършили общоопасни престъпления. Това е така, защото в голяма част от случаите извършителите биват разкрити при или непосредствено след извършване на деянието, което е основание да се проведат  бързи и незабавни производства.  При последните значително се скъсява времето от извършване на престъплението до предаването на съд, респ. санкционирането на извършителя, с влязъл в сила съдебен акт. Анализът на данните за регистрираната и разкритата престъпност дава основание и за извод, че ресурсите на органите на досъдебното производство са ангажирани най-вече по случаи, които по принцип не представляват фактическа и правна сложност, но са многобройни (напр. престъпленията по чл. 343б и чл. 343в НК),  сочи  докладът.

В него има  анализ на причините за върнатите от съда дела за доразследване,  както и за  влезлите в сила оправдателни съдебни актове.

В голяма степен причините за оправдателните оправдателните  присъди  се дължат на  неправилно квалифициране на деянието с обвинителния акт (обстоятелствената част на обвинителния акт и квалификацията) – 20,8% от общия брой влезли в сила оправдателни присъди и решения.

Друга причина са пропуски, грешки или пасивност при събиране на доказателствата в хода на досъдебното производство – 18,7 % от общия брой влезли в сила оправдателни присъди и решения.

В голяма степен оправдателните присъди се дължат и на пропуски и процесуална пасивност на прокурора в съдебната фаза, както и на  неподаване на съответен протест – 1,6% от общия брой влезли в сила оправдателни присъди и решения.

Като сериозен е отчетен и делът на оправдателните  присъда поради  събирането на нови доказателства в съдебната фаза, които не са могли да бъдат установени на досъдебното производство – 24,5% от общия им брой.

Според оценката на обвинението обаче,  най-сериозните  причини за  оправдателните  присъди са  противоречивата съдебна практика, промяната й в движение или  други обстоятелства, свързани с тълкуването на закона -те представляват   34,6% от общия брой влезли в сила оправдателни присъди и решения.  Тези причини  не компрометират тезата на прокурора, внесъл обвинителния акт или поддържал обвинението, сочи  заключителният извод в доклада .

В него са очертани и  приоритетите за работа на прокуратурата и на разследващите органи през 2016 г. и в по-дългосрочен план,    съобразно  решенията на ВСС и  препоръките в Доклада на Европейската комисия от м. януари 2016 г.

Пълният текст  на доклада може да прочетете на сайта на ПРБ.

 

About De Fakto

Проверете също

КС отхвърли искането на Манолова срещу „единната цена“ на водата – защитава общия интерес на потребителите, гарантира солидарност

Освен това става дума за определяне на „горната граница“ на цените, заявяват конституционните съдии С …

Съдия Красимира Милачкова номинирана за служител на правосъдието в миротворчески операции на ООН

Красимира Милачкова от Административен съд – София-град е нашият кандидат за участие в процедура за …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.