Последни новини
Home / Законът / Обсъждане на съдебния закон: ВСС „не пипна“ прокуратурата. Цацаров – доволен

Обсъждане на съдебния закон: ВСС „не пипна“ прокуратурата. Цацаров – доволен

Defakto.bg

Захариева обеща поправки на поправките по спорни въпроси

Децентрализира ли се наистина прокуратурата с промените в съдебния закон или властта на обвинител №1 се запазва непокътната? Проблемът, който буни прависти и магистрати, бе тотално пропуснат от Висшия съдебен съвет на днешното му извънредно заседание, посветено на закона. Оказа се достатъчно, че главният прокурор Сотир Цацаров обяви, че  поправките са били съгласувани с него. И формулировките „са работени заедно”.

Натрапи се спомен – след като подаде оставка в знак на протест срещу орязването на съдебната реформа, бившият правосъден министър Христо Иванов не скри – премиерът Борисов е казал, че мнозинството няма да направи нито една поправка, неодобрена от главния прокурор. Правилото очевидно се разпрострира и върху управленеца на третата власт ВСС.

В същото време пред De Facto Legal зам.-министърът от екипа на Иванов Петко Петков бе категоричен – въпреки декларациите за децентрализация, прокуратурата си остава централизирана и всички обвинители вкупом подчинени на главния прокурор, който ще им нарежда, ще ги проверява и ще отменя актовете им.

Повей от Филчев?

По време на обсъждането във ВСС един-двама все пак си позволиха макар и по-странични въпроси, свързани с държавното обвинение.

Така прокурорката Магдалена Лазарова обърна внимание на промяна, според която занапред главният прокурор може да командирова обвинители от цялата страна и без тяхно съгласие за 3 месеца дори от по-високо на по-ниско ниво, което не е предвидено за съдиите. При положение, че има дисциплинарно наказание понижаване в длъжност, това не е ли вид санкция, попита Лазарова.

Свидетел съм на време, когато това се използваше като средство за саморазправа с неудобни хора, включи се бившият върховен и конституционен съдия Благовест Пунев, като очевидно говореше за мандата на Никола Филчев начело на прокуратурата. Като ръководител на работната група по проекта Пунев даде знак, че разпоредбата може да се преосмисли.

Юлиана Колева пък обяви „принципно несъгласие с двойния стандарт по атестирането на прокурори и съдии”. Защото за съдиите това ще става от централизиран атестационен орган, а в прокуратурата, както и в момента, на практика оценката ще се дава от местни комисии, което води до субективизъм в оценките и неравнопоставеност на кандидатите. Шефът на Съвета по законодателството в МП Любомир Талев, който също бе на заседанието обясни, че първоначално е била предвидена една централизирана комисия и за обвинителите, но това е било критикувано от прокуратурата с аргумента, че във ВКП не могат да се нагърбят с атестациите, защото вече са се специализирали в по-аналитична работа. За командироването от по-високо в по-ниско ниво обаче щели да помислят.

Без „ранно” пенсиониране на следователи, против полиграфа

Извън съгласието си с уредбата на „децентрализираната” прокуратура, Сотир Цацаров отправи няколко сериозни критики.

Първо, срещу възможността служители на Инспектората да бъдат подлагани на полиграф (т.нар. детектор на лъжата) в рамките на проверки за почтеност. В никоя или почти никоя правна система полиграфът не е доказателство, не можем да изследваме експерти като престъпници, заяви той.

Цацаров поиска да се сложи край и на възможността при навършването на 57 г. следователите да се пенсионират и в същото време да продължават и  да работят като магистрати, защото пенсионната възраст по съдебния закон е 65 г. Така те получават едновременно пенсия и заплата като магистрати, нещо невъзможно за съдиите и прокурорите, отбеляза обвинител №1. И призова да се премахне тази „несправедливост” – т.е. следователите да се пенсионират като всички от системата на 65 г.

Силни възражения Цацаров има и срещу участието на общинските съвети в подбора на съдебни заседатели като форма на политическо и квотно влияние.

Лозан Панов го подкрепи и за заседателите, и за полиграфа.

Могат ли общите съдийски събрания да диктуват на началниците?

Изненадващо, проблемът за границите на съдийското самоуправление – втори голям акцент в проекта, бе поставен от председателя на ВКС Панов.

Той възрази срещу превръщането на тези събрания в кадрови (заради разписаното им ново правомощие да определят шефовете на отделения), както и срещу възможността по искане на 1/3 от съдиите общото събрание да се събира и решава въпроси по управлението на съда, които са от компетентността на председателя. И прикани внимателно да се прецени съотношението между отговорност и колективна безотговорност, което е на ръба на Конституцията.

Председателят отговаря, а събранието решава. Как се работи с администрация, която постоянно може да бъде блокирана от решение на общото събрание, присъедини се Цацаров.

Така ще минем в режим на комунално самоуправление и нещата ще станат трагични, заяви и председателят на ВАС Георги Колев. „Отговорността трябва да е ясна, а как да стане, когато пленумът може да изземе решения дори и по структурата на администрацията?”, запита той. Другият му довод бе, че общото събрание можело да бъде доминирано и от „други мотиви и интереси”.

На това пък категорично възразиха съдиите Юлия Ковачева, Галина Карагьозова и Калин Калпакчиев. Те приканиха да не се презюмира безотговорност и безпринципност на магистратите. Както и да не им се отнема възможността ако не решават въпроси по управлението, свързани с тяхната работа, поне да излизат със становища по тях.

Правосъдният министър Екатерина Захариева каза, че тези текстове също ще се коригират, но възможност за становища вероятно ще бъде оставена.

Може ли да има вечни началници?

Проблемът за броя на мандатите в различни органи на съдебната власт бе поставен от министъра. В проекта дотук няма ограничения за повече от два мандата в различни органи и нива (например след два мандата в районен съд да се изкарат още два в окръжен, после в апелативен и т.н.).

Въпросът винаги е бил за трети мандат в друг орган на съдебната власт и той не намира отговор, подчерта Юлия Ковачева. Но до отговор и дискусия точно по тази тема така и не се стигна. Само Благовест Пунев каза, че конституцията ограничава до два мандата началничеството в един и същи орган.

Сотир Цацаров обаче възрази по други два пункта – за изискването занапред „тримата големи” да бъдат избирани измежду действащи магистрати и за това къде се връщат те след приключването на мандата им.

„Панов, Колев и Цацаров нямат проблем с изискването за действащи магистрати и тримата сме такива”, обяви главният прокурор. Каза също, че принципно е съгласен с това изискване, но то отваря врати за оспорване на промените пред Конституционния съд. И прикани да не се залагат такива мини.

Благовест Пунев заяви, че не вижда нищо противоконституционно, а е редно на най-високите постове да отиват хора от системата. Странно как той, а и останалите пропуснаха един емблематичен пример за обратното – признатият от всички като авторитет покоен Румен Янков въпреки дългогодишната си кариера на съдия, бе избран за председател на ВКС докато работеше като адвокат. Ако промяната мине, в тази ситуация и Янков нямаше да може да бъде номиниран.

В проекта е записано също, че след изтичането на мандата им „тримата големи”, а и другите ръководители се връщат на предходните си длъжности. Значи аз да се върна като съдия в Окръжен съд-Пловдив, Георги Колев – като съдия в СГС, а Лозан Панов – във ВАС, илюстрира Цацаров.

Екатерина Захариева се ангажира да се премислят и тези разпоредби. Според нея ръководителите трябва да остават в органа, който са оглавявали, ако той е на по-високо ниво от предишните им длъжности.

Да има ли командироване ад хок?

Милка Итова похвали проекта в частта за конкурсите и атестациите, особено отмяната на устните препитвания при повишаването на магистрати, въвеждането на съотношения в длъжностите за преместване и повишаване. Помоли обаче да има гратисен период по отношение на командироването. А именно – за него се предвижда максимален срок от 6 месеца. Когато конкурсите тръгнат по-бързо, това няма да е проблем, но в преходния период докато това стане, срокът ще затрудни работата на съдилищата, подчерта тя. Прикани да се въведе и командироване ад хок, за разглеждането на едно дело и даде за пример Бургаския апелативен съд, който спорно получи вече един щат отгоре, а проблемът е бил абсолютно решим именно по този начин.

Светла Петкова се възпротиви на това предложение. А Калин Калпакчиев се позова на Евросъда в Страсбург, че така може да се формира незаконен състав.

Лавина от проблеми с новите проверки

Не бяха отминати многото проблеми покрай новите проверки за имотно състояние, почтеност, конфликт на интереси на магистратите.

Сериозни въпроси зададе Незабравка Стоева. Например пред кого ще подават имуществени декларации „тримата големи”, членовете на ВСС, главният инспектор и инспекторите? Ако ще е пред антикорупционното бюро на изпълнителната власт, това не е ли противоконституционно?

Какво точно трябва да декларира магистратът по „безкрайния списък от свързани лица” – братовчеди, сватове до втора степен и т.н.?

Как и кой ще установява имуществените несъответствия?

Настоя също при дисциплинарните производства да отпадне възможността членове на ВСС да правят такива предложения.

Нашата теза е е проверките да се извършват от инспектората, в никакъв случай извън орган на съдебната власт, заяви Лозан Панов.

Юлия Ковачева пък обърна внимание на абсурд в проверката за почтеност. Получава се така, че ако съдия, прокурор или следовател сигнализира за опит за натиск върху него, на базата на този сигнал ще бъде проверяван самият той, подчерта Ковачева.

Нови изисквания за директора на НИП?

Неочаквано в дебата се чуха и гласове за промени по отношение на директора на НИП, направени от Мария Кузманова. Случва се навръх обявяването на нова процедура за този пост.

Така например Кузманова постави въпроса по повод изискването кандидатите за директор да имат практически опит в съдебната власт и прикани да се помисли дали стажът като съдия, прокурор, следовател да не бъде директно разписан (доскорошният директор Драгомир Йорданов, който се беше кандидатирал за втори мандат има малък магистратски стаж от четири години и нещо – б.р.). Друга идея на Кузманова е да се въведе несъвместимост за този пост като при магистратите. Иначе той можел да упражнява платена професионална дейност (същият Драгомир Йорданов декларира при изслушването си, че е работил по европроекти, но в рамките на годишния си отпуск).

About Елена Енчева

Проверете също

Окончателно: Константин Каменаров осъден за шофиране пиян, изпада в несъвместимост с поста в БНТ

Генералният директор на БНТ Константин Каменаров е виновен за шофиране в пияно състоние и присъдата …

Институцията на Омбудсмана – с пряк достъп до ООН, получи най-високия статут – „А“ за правозащитна организация

  Омбудсманът Мая Манолова кани на среща партньорски граждански и неправителствени организации по повод акредитирането …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.