Последни новини
Home / Законът / Български адвокати: Г-н Президент, забравихте ли, че властта произтича от народа?!

Български адвокати: Г-н Президент, забравихте ли, че властта произтича от народа?!

Defakto.bg

В остро писмо до президента Росен Плевнелиев  от Фондация „Български адвокати за правата на човека“ изразяват несъгласие със сезирането на Конституционния съд от държавния глава за  спорно пропуснатия от парламента референдум на „Шоуто на Слави“ .

На 27 май президентът оспори като противоконституционни три от зададените шест въпроса: за намаляването на броя на депутатите на 120; електронното гласуване и прекия мажоритарен избор на областните директори на МВР и на шефовете на районните полицейски управления. Те противоречат на парламентарната форма на управление, принципите на правовата държава, разделението на властите, политическия плурализъм, заявява президентът.

Авторитетни юристи, цитирани от De Facto Legal също предупредиха за конституционните капани веднага след одобряването на референдума от Народното събрание. И призоваха въпросът да се отнесе до КС. За това настоя и правосъдният министър Екатерина Захариева.  В искането си до КС Росен Плевнелиев е категоричен – въпросът за броя на депутатите е в прерогативите единствено на Велико Народно събрание и не може да се решава с референдум. Той напомня и решението на КС от 2003 г., в който броят на народните представители изрично е причислен към формата на държавно управление.

По темата очевидно има и други мнения, които публикуваме за  информация на читателите си, в случая това е пълният текст на писмото на БАПЧ.   

Господин Президент,

Запитали сте Конституционния съд на Република България дали Решението на Народното събрание да допусне допитване до народа по няколко въпроса формулирани по искане на избиратели е противоконституционно. Според изложените от Вас мотиви волята на народните представители да се допитат до мнението на избирателите си „противоречи на чл. 1, ал. 1 от Конституцията (парламентарна форма на държавно управление)”.

В парламентарните републики, господин Президент, народните представители представляват своите избиратели и поради това изслушват мнението им, за да приемат съответни на волята им закони от тяхно име и в техен, а не в свой интерес. Аргументът, че един референдум противоречи на принципите на парламентарната република е еднакво валиден за кой да е референдум и отрича самата възможност за допитване на народните представители до народа. Той може да се тълкува като отрицание на основния конституционен принцип, че властта произтича от народа. Едва ли е нужно да припомняме, че за разлика от поданиците на абсолютния монарх, гражданите на представителните демокрации като парламентарните републики, изразяват волята си чрез избори и референдуми. Нима искате от Конституционният съд да изрази мнение, че (веднъж избрани) народните представители се еманципират от своите избиратели и не са длъжни да чуват, или са свободни да пренебрегнат тяхната дума, защото България е парламентарна република?

Според мотивите към искането Ви, „приемането на Решение от парламента за произвеждане на национален референдум по въпрос, който е от компетентността на Великото народно събрание, не е в съответствие и с принципа за върховенство на Конституцията като елемент на правовата държава”. Не сме съвсем убедени, че допускането на каквито и да е въпроси може да бъде конституционосъобразно, или не, тъй като нито въпросите, нито отговорите на избирателите имат характера или възможността да променят съдържанието на законите или Конституцията, ако законодателят не ги отрази в съответни изменения. Доколкото Решението на Народното събрание да допусне тези въпроси до референдум съдържа намерение за съобразяване на отговорите чрез приемане на съответни изменения, струва ни се, че Конституционният съд съвсем наскоро припомни, че колкото и да го „питат и разпитват”, той не може да „предотвратява намерения”, нито да одобрява или не одобрява вече приети от законодателя конституционни промени. Той е компетентен да се произнася само по съответствието на вече приетите закони с Конституцията. В искането си изразявате мнение, че поставените на обсъждане въпроси са от компетентността на Велико народно събрание. Ако това е вярно и Конституционният съд отговори утвърдително на питането ви решението му съд би наложило предварително табу върху обсъждането на Конституцията и би забранило на Народното събрание да изслушва мнението на избирателите за необходимите промени в нея. Народното събрание не може предварително да знае какви ще са отговорите на поставените въпроси и дали съобразяването им от законодателя изисква свикване на Велико народно събрание или не. В този смисъл ни се струва, че не Решението за допускане на референдум, а законовата забрана на референдуми „по въпроси от компетентността на Велико народно събрание” противоречи на конституционния принцип за представителство на волята на суверена в парламентарната република.

Искането Ви изглежда очаква от Конституционния съд предварително да изземе компетентността на Народното събрание да задава въпроси на избирателите и в зависимост от получените отговори да преценява дали те изобщо изискват промени в Конституцията и в чия компетентността е приемането им – на Велико или на обикновено Народно събрание (както бяха приети неколкократни промени в Конституцията по отношение на съдебната власт).

Възможно е възприемането на изразеното на референдум желание за промени и превръщането му в конституционна норма да е отвъд компетентността на обикновено Народно събрание, както твърдите. Дори и да е така, ако обикновеното Народното събрание желае да се съобрази с тази воля, то може и следва да свика Велико народно събрание за евентуалното приемането на исканите промени и да се саморазпусне.

Каквито и да са отговорите на избирателите, не сме убедени, че мнението за промяна на броя на народните представители в една парламентарна република, начина на назначаване на полицейските началници или въвеждането на електронно гласуване могат да засегнат или да променят характера на държавното управление. В това отношение искането Ви разчита на спорното Решение № 3 от 2003 година по к.д. 22/2002, постановено от Конституционния съд в угода на тогавашния Главен прокурор на България. На това решение се позовават и до днес противниците на дълбоката съдебна реформа и защитници на статуквото. Мнозина всуе се надявахме Конституционният съд да изясни понятието си за държавно управление като поне потвърди дали Република България е парламентарна или прокурорска. Изненадани сме, че Вие също се позовавате на това решение.

Този път обаче Вашето искане засяга самия смисъл на представителството на волята на избирателите от неговите избраници в една парламентарна република. Уважаването на Вашите аргументи рискува да блокира възможността на Парламента да изслушва мнението на хората, включително и относно евентуални промени в Конституцията. Това би изолирало народните представители от суверена и би задълбочило вече забележимата пропаст между тях. Вярно е че „чл. 158 предвижда, че (приемането на) нова Конституция или най-важните промени в действащата са в прерогативите само на Велико народно събрание”, но това не означава, че народът не може пряко да изрази мнението си по тях. Приемането на аргумента, че „създадените (с действащата Конституция) висши институции, мястото, формирането и структурата на техните органи, както и предоставените им основни правомощия и установеният между тях баланс … не би трябвало да може да се променят при лесно изменящата се политическа и парламентарна обстановка в годините на преход от тоталитарен към демократичен политически режим” може да „бетонира” по Ваше искане и въпреки желанието на избирателя и неговите представители съществуващата „политическа и парламентарна обстановка, установена в години на преход от тоталитарен към демократичен политически режим” като забрани на народните представители да изслушват мнението на избирателите си относно желаните от тях промени в „установения (между органите на държавна власт) баланс”. Не коментираме въведеното в искането Ви понятие „демократичен режим”, което не сте дефинирали. Вие обаче знаете, че изразът „установена обстановка” означава status quo. Нима искате да забраните на гражданите на парламентарната Република България да заявят пред избраниците си волята си да го променят?

Конституцията не е свещена крава, господин Президент. Струва ни се, че през изтеклите повече от 25 години на „преход от тоталитарен към демократичен политически режим” немалко избиратели осъзнаха необходимостта от преосмислянето й по редица въпроси. Вашето искане изглежда отрича по принцип възможността народът да изкаже мнението си за това. Макар да не смятаме, че отговорите на сега поставените въпроси с явно популистки оттенък могат да имат съществен принос към утвърждаването на демократичните принципи и духа на Конституцията ни, не виждаме с какво самото решение за изслушване на избирателите им противоречи. Българският народ не очаква от пряко избрания си президент да му отнеме думата по какъвто и да е въпрос, да забрани на Народното събрание да я изслуша или да затвори очите си пред нея. Какъвто и отговор да даде на сега зададените въпроси, българският гражданин добре знае, че законът му позволява да постави и други въпроси, че властите могат да се допитват до избирателите си по въпроси, които са далеч по-важни от опазването на установеното „статукво”. Той със сигурност помни, че България се е допитвала до гражданите си и относно промяната на държавното устройство в истинския смисъл на тази фраза, че и относно приемането на конституция. Не подценявате ли народа си?

Струва ни се, че не оспореното Решение на Народното събрание, а евентуалното решение на Конституционния съд да допусне искането ви и да уважи повдигнатите аргументи крие риск от пренебрегване на конституционните принципи на парламентарната демокрация. Те предоставят на избирателя правото да изразява суверенната си воля чрез избори и референдуми и задължават неговите представители (в обикновено или велико Народно събрание) да я чуят и следват.

Нима мислите, че гражданите не са дозрели за това?

Обидно е, господин Президент.

Фондация Български адвокати за правата на човека 

 

About De Fakto

Проверете също

Мирослава Тодорова: Ставащото с мен е симптом за тормоз без граници, назидание за всички!

„Не се чистииии!“ е като „Да се опраска!“, мафиотски кодове „Оповестяването на личните ми данни …

Не е виц! Борисов подкрепя Лаура Кьовеши за главен прокурор на ЕС

„Кьовеши има нашата подкрепа за поста, просто при определянето на хора за високите европейски позиции …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.