Последни новини
Home / Законът / Правната комисия одобри поправките  „Валери Симеонов  2” в Изборния кодекс

Правната комисия одобри поправките  „Валери Симеонов  2” в Изборния кодекс

Defakto.bg

С обещанието, че пак ще бъде поправян,  правниците пуснаха и  Антикорупционния закон „Кунева“

Очаквано правната комисия одобри за първо четене т.нар. проект  „Валери Симеонов 2“ за промени в Изборния кодекс и отхвърли  всички  останали предложения.

„За” грасуваха 11 депутати от ГЕРБ, Реформаторски блок и Патриотичен фронт, двама  от ДПС бяха „против“  и двама се въздържаха (Лъчезар Никифоров от АБВ и Явор Нотев от „Атака“)

Поправките предвиждат в рамките на ЕС, извън посолствата и консулствата, да бъдат откривани секции при наличие на поне 60 заявления от избиратели. Извън страните от ЕС секции ще може да бъдат откривани по преценка на посолството, като максималният им брой, независимо от държавата, ще е 35.

Промените бяха внесени,  след като мнозинството в парламента отхвърли ветото на президента на чл.14 от ИК, който създаде сериозни ограничения за  гласуването на сънародниците ни в чужбина. Депутатите от правната комисия не подкрепиха останалите 6 внесени предложения за промени, но и те ще бъдат обсъдени в пленарната зала.

По настояване на българите в чужина на 30 май т.г. омбудсманът Мая Манолова с писмо до председателя на парламеннта Цецка Цачева изпрати проект за промени за гласуването в чужбина.  Той предвижда създаване на МИР “Чужбина“,  възможност за автоматично разкриване на секции там, където на предходни избори са гласували не по-малко от  100 избиратели, както и създаване на секции с 40 заявления извън посолствата, дипломатическите и консулските представителства.

$Тези правила сработиха и не предизвикаха проблеми при два избора – избори за Европейски парламент май 2014 г., избори за Народно събрание октомври 2014 г., и на националния референдум – октомври 2015 г.“ , бе основният мотив на Манолова. Освен това, „считам, че конституционните права на българските граждани трябва да бъдат гарантирани, където и да се намират, както постановява и разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от Конституцията на Република България“, каза  омбудсманът.

Нейният законопроект официално бе припознат и внесен в НС  от ДСБ и независимия Георги Кадиев.

„Независимо какво съм викал през 2014 година на площада на протестите, кодексът „Манолова“ по отношение гласуването в чужбина е най-доброто, което има”, заяви лидерът на ДСБ Радан Кънев. Според него парламентът навлиза в тежък нонсенс в поведението си – едновременно гласува лимит на секции, но успоредно гласува възможността за дистанционно и електронно гласуване.

Убеден съм, че ще последва второ вето, заради тавана от 35 секции в държава, заяви зам.-председателят на правната комисия Четин Казак (ДПС), цитиран от „Дневник”. Той нарече предложението на управляващите „законопроекта Валери Симеонов 2“, защото уж цели да коригира недоносчето, което се опита да върне президентът – неуспешно, за съжаление, и осъзнаването на голяма част от парламентарните групи, които се объркаха, ограничавайки правото на гласуване на сънародниците ни в чужбина.

Според Казак законопроектът не е на Цветан Цветанов (който е първи вносител), а на Патриотичния фронт, които разпространяват митологеми, само и само да им угодим, защото са част от управлението. Неясно защо представители на БСП не участваха в работата на комисията

 Мина и проектът „Кунева“
Въпреки множеството забележки на Антикорупционния закон на Меглена Кунева, той получи подкрепа от водещата правна комисия в сряда. Макар,че проектът преди няколко седмици бе отхвърлен от антикорупционната комисия, мина точно в комисията, която би трябвало да е най-прецизна в оценките си.  С гласовете на депутатите от ГЕРБ, Реформаторския блок, Патриотичния фронт, както и на Явор Нотев от „Атака“,  проекттъ се отправя за първо четене в парламента.  Против бяха двамата представители на БСП, а от АБВ и ДПС се въздържаха.

 Председателят на комисията Данаил Кирилов обясни, че е поел ангажимент пред ЕК, че законопроектът ще бъде редактиран между първо и второ четене, така че да получи необходимата подкрепа на мнозинството при окончателното гласуване в пленарната зала.

Кунева  пък изтъкна, че досега по текстовете са направени над 300 бележки и предложения, по-голямата част от които били конкретни и нямало пречка да бъдат взети предвид.

„Искаме да направим закон, който да работи добре. Ако все още е необходимо да се работи с текстове, които създават притеснения, че може да има злоупотреба с власт, сме готови на още обсъждане“, добави тя.

Законопроектът „Кунева“ прокарва създаването на Национално бюро „Антикорупция“, което ще обединява в себе си част от Сметната палата, БОРКОР, Комисията за конфискация на незаконно придобито имущество и Комисията за противодействие на конфликта на интереси.

Преди да влезе за повторно обсъждане в парламента, след като бе бламиран от мнозинството през миналата година, редактираният вариант на закона отнесе множество критики и от Върховният касационен съд (ВКС).  Върховните съдии критикуваха въвеждането на анонимни сигнали срещу държавници и политици като възможност за развихряне на „лов на вещици“. Преди това неправителствената организация Програма „Достъп до информация“ предупреди, че новият закон ще скрие имуществото на близо 100 000 чиновници.

Законът „Кунева“ получи отрицателна оценка и от Висшия адвокатски съвет, който обяви, че нормите на проекта гъмжат от противоречия с правото на Европейския съюз и на Конституцията. Становището на ВАдС е съсредоточено най-вече върху правилата за конфискация на незаконно имущество, които са определени  като „неприкрит опит на държавата да спечели служебна победа“ по делата. Позицията им бе изпратена на председателя на правната комисия Данаил Кирилов, но не успя да го убеди за скритите опасности, които крие амбицията  „Кунева“.

About De Fakto

Проверете също

Президентът и посланикът на САЩ са обсъдили върховенството на закона

На първата си среща президентът Румен Радев и новият посланик на САЩ Херо Мустафа са …

ВКС отказа на адвоката на Полфрийман поправка в протокола. И дотам

Върховният касационен съд излезе с първо произнасяне по казуса „Полфрийман“, но не по същество. С …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.