Последни новини
Home / Избрано / Обучете или сменете този съдия*

Обучете или сменете този съдия*

Defakto.bg
разпореждане
Разпореждане, с което съдията оставя без движение производството, защото сдружението “ не е никакъв институт“.

Тони Димов, юрист, доктор по право

* Признавам си, че възклицанието в заглавието заимствам от моя учител проф. Огнян Герджиков, който преди 2 седмици по друг повод изригна „Спрете този речник!”

 

Като човек, който от 2000 година се занимава с правната рамка на юридическите лица с нестопанска цел, към които в широк смисъл се числят и партиите, 99% съм сигурен, че трите разпореждания, с които СГС отказва да допусне за разглеждане документите на една партия не се дължат на никакво лично отношение или някаква тайна съдебна или държавна конспирация срещу учредителя й, а  на лично решение на конкретния съдия.

Твърдя това с толкова висока степен на убеденост защото Центърът за оценка на въздействието на законодателството, който ръководя, в момента се бори с много подобен случай за регистрация на сдружение с нестопанска цел при същия съдия, който по аналогичен начин, на идентично процесуалноправно основание и със сходни аргументи е произнесъл 3 последователни разпореждания, с които не допуска до разглеждане подадените документи, като абсурдно едновременно с това се произнася по тях по същество.

В началото на м. април 2016 г. няколко български общественици, професори и преподаватели по икономика и право и известни личности решават да учредят сдружение с нестопанска цел в обществена полза, като го кръстят „Институт за ….” нещо, т.е. използват в наименованието му думата „институт”.

За огромна изненада на всички, от съда се получава разпореждане, в което се казва, че наименованието въвежда в заблуждение защото, цитирам „сдружението не е никакъв институт.” Точката в края на тези думи неслучайно е вътре в кавичките защото с това свършват „мотивите” на съда, т.е. няма мотиви. Поради това съдът указва да се представи ново писмо за уникалност на наименованието и да се преработи устава в тази връзка. В края на разпореждането съдът предупреждава, че при неизпълнение на указанията в 7-дневен срок от съобщаването им на основание чл. 540, вр. с чл. 129, ал. 3 от Г ГПК заявлението ще бъде върнато и производството за регистрация прекратено.

Проблемите

В какво се състоят проблемите? Съдът неправилно прилага процесуалния закон, показва пълно непознаване на практиката по прилагане на материалния закон през последните  повече от 15 години и се държи неприемливо като използва недопустими изрази, които звучат обидно за учредителите и експертите в материята, което в своята цяло представлява много лош сигнал за нивото на развитието на държавата ни, демокрацията, гражданското общество и обществото като цяло.

По неправилното прилагане на процесуалния закон

Чл. 540 от ГПК предвижда, че за охранителните производства се прилагат съответно правилата на исковото производство. На това основание съдът прилага чл. 129, ал. 3 от ГПК, който се отнася до проверката на исковата молба и който разпорежда, че когато един ищец не отстрани в срока нередовностите в исковата молба, тя заедно с приложенията му се връща. Нередовност на исковата молба означава липса на някой от реквизитите, посочени от закона като задължително нейно съдържание.

Само че в ГПК има самостоятелна Глава 55, която се нарича „Вписване на юридически лица”, в чието приложно поле попада вписването на образуването, преобразуването, обявяването в ликвидация и прекратяването на всички юридически лица, когато закон предвижда вписване в съдебен регистър. В чл. 600 и 601 от тази глава на ГПК се казва, че производството започва с писмено искане, което трябва да съдържа името и адреса на лицето, направило искането, вида, наименованието и седалището на юридическото лице и обстоятелството, чието вписване се иска. Съдът в рамките на  проверката за редовност следва да провери дали съдържанието на подаденото искане отговаря на тези изисквания на закона и да се произнесе, с което приключва тази фаза на производството. Тя може да завърши с допускане на искането и разглеждането му по същество или с неговото връщане.

В нашия случай, обаче, в това производство по проверка на заявлението съдът, казва, че е констатирал „нередовности в устава”, обсъжда наименованието на сдружението и предмета му на дейност, т.е. гледал е документите по същество, а в същото време не ги допуска за разглеждане. До момента, повече от 15 години действие на ЗЮЛНЦ, никой от всичките над 20 окръжни съдилища в България няма подобна практика. Няма нищо лошо ако един съдия реши да прокарва нова практика по прилагане на закона, но стига тя да не е абсурдна като тази.

Съдът казва на учредителите: нямате право да се сдружите по такъв начин, че да се назовавате институт. Забранявам ви го още на ниво проверка за редовност на заявлението ви. Отидете и си запазете ново име, т.е. платете нови безумни 60 лв. такса. Променете си устава, т.е. минете през цялата процедура по учредяване, съберете отново учредителите за подписи на протокол и устав, заверете нови образци на подписите на представляващите и направете нови разходи за нотариални заверки. Всичко това трябва да сторите в 7-дневен срок от съобщаването на моето разпореждане, след което елате пак при мен.

Това се нарича изначално преграждане на правото на сдружаване на гражданите, гарантирано от Конституцията на Република България и Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи.

Относно непознаването на практиката по прилагане на материалния закон

В борбата си с тази нова абсурдна практика на съда, освен че сезирахме всички заинтересовани институции, повечето от които ни отговориха, че докато спорът е висящ не могат да се произнесат, направихме и бърза справка в интернет.

Оказа се, че в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел при Министерство на правосъдието, където се вписват само организациите в обществена полза, които са около 1/3 от всички НПО-та в България, и то само тези които искат да имат пълен статут, има вписани 155 фондации и сдружения, които имат в своето наименование думата „институт”.

Справката в регистър Булстат показа, че за последните 15 години самият СГС е регистрирал 345 фондации и сдружения, назовали себе си институти. Впрочем едни от най-известните неправителствени организации в България имат тази дума в наименованието си: Институт за пазарна икономика, Институт „Отворено общество” и т.н.

Развръзката

След повече от 2 загубени месеца в производството по редовност на искането и въпреки че всяко от трите разпореждания на съда завършва с думите, че при неизпълнение на указанията искането ще бъде върнато, съдът изведнъж произнесе решение, с което отказва начална регистрация. Без да се е произнесъл по редовността на искането изведнъж съдът реши, че то е редовно и че няма да го връща на подателя му и разгледа документите по същество.

Коментирайки устава на бъдещото сдружение съдът изказва следните бисери:

„Тази „мисия” е развита в шест цели, които на хартия изглеждат много добре …”;

„Поведението на молителя говори, че той не е толкова загрижен за бъдещето на малките и средните предприятия у нас, колкото за своята „разпознаваемост” от Европейската комисия”;

„Аргументите му, че имало много регистрирани юридически лица с нестопанска цел с „институт” в наименованието също не следва да бъдат споделени. Ако една грешка е била допусната, тя не следва да бъде мултиплицирана до безкрай…”. Уникална държава…

 

Относно неприемливото държание на съда

Независимо какви личности са молителите и учредителите на тях им се дължи уважение. Не може единственият мотив на съда да откаже да съдейства на български граждани да упражнят конституционно гарантираното си право на сдружаване и то още на ниво редовност на искането да бъде обидната декларация – сдружението ви не е никакъв институт. След като тези хора, чрез своите консултанти полагат неимоверни усилия да обяснят на съда не само, че държат да си упражнят фундаменталното човешко право така както са решили и че за тях е ключово да се запази думата „институт” в наименованието на сдружението им, в третото разпореждане от същия вид съдът им казва следното:

От обяснението на молителя нищо не се разбира, освен че настоява за незаконосъобразното си наименование …”. Още по-обидно от предишното…

Напоследък много се говори за манталитета на българския съдия и за това, че арогантността, чувството за безгранична власт, произтичащо от неприкосновеното вътрешно съдийско убеждение са остарели и ретроградни и е време те да отстъпят място на отвореността към обществото, на позитивното отношение към гражданите, на разчупеното мислене извън рамките. Ако днес отидете и попитате въпросната съдия: извинете, защо правите всичко това. Два месеца тези хора не могат да сторят нещо елементарно – да си регистрират сдружение в България, с което да започнат да работят в полза на обществото, а това в цивилизованите държави става електронно, безпристрастно и без арогантност за 3 до 5 дни, със сигурност ще ви отговори защото така съм решила, това е мое вътрешно убеждение, както искам така ще се произнеса и никой не може да ми каже нищо …

Можехме още при първото разпореждане на съда да посъветваме учредителите да изчакат изтичането на срока, да си вземат обратно документите и да ги пуснат отново, за да се паднат при друг съдия от СГС или да ги пуснат в Софийски окръжен или друг съд, но това означаваше да се откажем от борбата за защита на основни човешки права.

Затова, молим: „Обучете или махнете този съдия“

 Утре, вторник  De Facto Legal ще публикува становището на председателя на  Софийски градски съд по поставения въпрос.

About De Fakto

Проверете също

Столичните адвокати към Иван Гешев: Одобрява ли оповестяването на подбрани материали от делата за сметка обвиняемия? И още 19 въпроса.

  И столичните адвокати отправиха въпроси до единствения кандидат за поста на  главен прокурор Иван …

Адвокат Ани Велкова: Личните данни са в основата на свободата на словото

Поднасяната  информация трябва да е в обществен интерес, а не „интересна за обществото” През месец …

3 коментара

  1. law and order

    И в крайна сметка…освен че авторът се чувства обиден от разпореждането на СГС, какви правни аргументи излага, за да защи тазата си, че наименуванието трябва да съдържа думичката „институт“, каквъвто правилно правилно СГС отбеязва, че не е…Аз не видях нито един.

    И между другото…съдът не ви отказва правото да се сдужавата, а предотвратява възможността, чрез сдружаването си да заблуждавате останалите. Много добре знаете как се възприема думата институт и доверието, което предизвиква у хората. Затова съдът не ви позволява да се възползвате от това доверие, тъй като е много възможно да злоупотребите с него.

    С уважение: Още един д-р по право!

    • Ще се присъединя към Law and order без да съм се докторосвала в сферата на правото. Стигат ми 25 години адвокатски стаж за да подкрепя категорично забележките на колегата.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.