Последни новини
Home / Законът / Частните изпълнители с „рецепта” срещу обира на „малкия” длъжник

Частните изпълнители с „рецепта” срещу обира на „малкия” длъжник

Defakto.bg

Идеята е да се пестят адвокатски хонорари и съдебни такси като в Сърбия и Македония

Има начин при малки задължения за парно, ток, вода, мобилен телефон и прочее гражданите да не бъдат товарени с високи адвокатски и юрисконсултски хонорари и да спестят съдебни такси. Това обяви председателят на Камарата на частните съдебни изпълнители (ЧСИ) Георги Дичев на семинар с журналисти. Идеята, заимствана от европрактиката и от законодатели промени в съседните Сърбия и Македония най-общо е в подобни случаи съдебните изпълнители да уведомяват длъжниците за борчовете им, и ако няма възражения от тяхна страна, в тези случаи да не се минава през съд. А директно да започе погасяването на задължението, като може да се сключи и споразумение със съдебния изпълнител за неговото разсрочване. „Рецептата” може и да не сложи край на безобразията на някои колекторски фирми, които събират дългове включително с „принципа на бухалката”, но поне ще ги ограничи.

А ползите ще са очевидни, обясняват от Камарата на ЧСИ Например върху 50 лева задължение в момента минималният адвокатски (а оттам и юрисконсултски хонорар) е 300 лв и още 350 лв. в изпълнителното производство. Към това се прибавят съдебни такси и дългът може да нарасне до 800-900 лв. Идеята е тези пари да се спестят.

Предложенията ще бъдат обсъдени на среща на Камарата на ЧСИ с омбудсмана Мая Манолова. Тя вече поде инициатива срещу начисляването на отделни юрисконсултски възнаграждения (за да не се получават два пъти пари за едно и също нещо – веднъж като заплата за изпълнение на служебните задължения и, втори път като хонорар, който също товари длъжника) и дори сезира Конституционния съд с проблема. „Ще разговаряме с омбудсмана, че има и други решения в европейските държави, добре работещи от години”, каза Дичев.

Това, което обмислят ЧСИ, е в два аспекта. Веднъж изпълнителят да действа като посредник, напомнящ на граждани и фирми, че имат задължения, които трябва да платят. И, при общо съгласие, това да води до извънсъдебно събиране.

„Споделяме това, което знаем и видяхме – в Холандия, Белгия, Франция съдебните изпълнители могат да изпълняват т.нар. извънсъдебно събиране – да уведомяват длъжниците, че имат задължение към някой доставчик и т.н. Подходът е ефективен – хората и компаниите си изплащат борчовете, не се стига до съд, спестяват се огромните разноски”, увери Георги Дичев.

В Сърбия и Македония конкретното решение е за задълженията а комунални услуги– при малки неполучени вземания монополистите се обръщат към съдебния изпълнител, който уведомява длъжника за задължението. При негово съгласие не се отива на съд и директно се пристъпва към събиране на дълга.

Какъв да е прагът на „малкото” задължение тепърва ще се уточнява. В Сърбия например е сложена граница до 2000 евро, в Македония сумата била много по-ниска. Ще се дообмисля и принципът на подход към длъжника – дали той трябва изрично да се съгласи с извънсъдебното изпълнение или е достатъчно само да не възрази срещу него. Целта във всички случаи е при по-малки дългове да не се стига до дисбаланс в крайната сума, която длъжникът трябва да погаси.

ЧСИ започват и информационна кампания из страната, в която ще обясняват на хората какви са правата им и като длъжници, и като кредитори, какво да правят, когато те са осъдили някой монополист и т.н. На срещата с Манолова ще търсят съдействие от нея информацията да стигне до максимален брой граждани.

Горчив „балкански” опит: мине ли границата, длъжникът е недосегаем

На семинара, проведен в Гърция, частните изпълнители от двете съседни страни бяха категорични – в региона на Балканите, ако мине границата, длъжникът на практика става недосегаем. За това председателят на гръцките ЧСИ Георгиос Митсис предлага свикване на балкански форум за решаването на проблема. С акцент върху опростяването на процедурите по връчване на книжа и бърз обмен на информация за имуществата на длъжниците в различните страни. Без връчването изпълнителното производство изобщо не може да започне. В същото време сега процедурата преминава първо през министерствата на правосъдието, които вече ги възлагат за изпълнение. Настояването е за директно връчване от съдебен изпълнител на съдебен изпълнител. А в перспектива – и за директно изпълнение чрез европейска заповед за плащане. В момента за да се пристъпи към съдебно изпълнение в България (а, оказа се и в Гърция), разпоредено от чужд съд, първо задължително се произнася и Софийският градски съд.

Голям проблем е и навременната информация от съседите за имотите на длъжник при тях. Сега се отправят отделни искания до различни ведомства, а докато данните се получат, човекът е прехвърлил капиталите си и няма какво да му се вземе.

В същото време по статистически данни средно годишно около 1 милион българи и 1 милион гърци минават границата. А българската Камара на ЧСИ отчита 100 % нарастване на делата срещу чужди граждани за първото шестмесечие на 2016 г. в сравнение с цялата 2015 г. Така през 2015 г. те са били общо 400, като тази цифра вече е постигната до юни 2016 г., а прогнозата е за нарастване на тези дела.

Примери за трудностите бяха дадени и от двете страни.

Така в Сандански собственици на транспортна фирма имат казус с дългогодишен партньор от Солун, с когото работят от години, но не им се издължава. По сегашните правила за да се насочи изпълнение към имотите в Гърция би трябвало да се образува отделно дело там.

Георгиос Митсис пък даде примери с много гръцки фирми, които се регистрират в България или другаде на Балканите, като оставят огромни дългове по граждански и търговски дела в родината. „В Гърция например има много камиони на гърци и гръцки фирми, които обаче са регистрирани в България и ние не можем да изпълним съдебно решение срещу тях, а връчването на книжата в България много се бави”, каза Митсис.

Предложението е да се направи регистър, в който да влязат съдебните решения от Гърция и България, а и на Балканите (става дума за членовете на ЕС), както и информацията за длъжниците, регистрирали дейност в една или друга от държавите. „За нас е много важно да има такава информация между двете камари и евентуално да се сключи двустранен договор за изпълнение на тези съдебни решения, влезли в сила”, заяви Георгиос Митсис.

About De Fakto

Проверете също

Прокуратурата отчете 14 досъдебни производства за изборен алъш-вериш, ЦИК – десетки сигнали за нарушения

Общо 14 продължаващи досъдебни производства за престъпления против политическите права отчете прокурорският пресцентър още по …

Сигнал от Десислава Иванчева: Съдебен заседател, който ме осъди, е и член на РИК, гарант на вота за мен!

Един и същи човек – Мария Праматарова-Щуркова, е съвместила качествата на съдебен заседател и на …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.