Последни новини
Home / Избрано / Колко можем да завещаем на „половинката“, с която нямаме брак?

Колко можем да завещаем на „половинката“, с която нямаме брак?

Defakto.bg

Мога ли да направя свой  единствен наследник жената, с която живея вече над 10 години. Имам две дъщери, но с тях не поддържам връзка от 15 години. Пита Ч. А., София

 Подобни житейски дилеми често навестяват читателската ни поща. Ето и коментара  на юриста в отговор на въпроса.

Атанас Йорданов

Не може да лишите изцяло от наследство дъщерите си, но можете да завещаете на приятелката си 1/3 от имуществото си. Ако пък сключите брак с нея ще я направите свой наследник по закон и в съчетание със завещание тя би могла да наследи половината от личното Ви имущество.

В България децата са законни наследници на родителите си и имат запазена част от наследството, от която не може да бъдат лишени чрез завещание или дарение по волята на наследодателя.

Поначало, според чл. 14, ал. 1 от Закона за наследство (ЗН), завещателят може да се разпорежда чрез завещание с цялото си имущество. Но правилата на чл. 14, ал. 2 и на чл. 28, ал. 1 от ЗН ограничават тази свобода, като уточняват, че завещателните разпореждания и даренията не могат да накърняват запазената част. Това правило важи, когато наследодателят остави след смъртта си живи низходящи (деца, внуци и т.н.), родители или съпруг. Смисълът на това законодателно решение е да се даде възможност на наследодателя приживе да разпредели имуществото, с което разполага сред най-близките си, без да засегне запазените им части и едновременно с това да се разпореди както прецени с останалата част. По този начин се спестяват дългите съдебни спорове и семейни разпри.

Частта от имуществото, вън от запазената, се нарича разполагаема част от наследството. Нея наследодателят може да завещава законосъобразно на когото и както пожелае. Но тя е в различен размер според това какви и колко на брой са наследниците със запазена част.

Разпоредбите на чл. 29 от ЗН определят изрично размерите на запазените части, а от тях се разбира какви са и разполагаемите части в различните случаи. От голямо значение е и обстоятелството дали наследодателят е в брак към момента на смъртта си.

Така, когато наследодателят не е в брак запазената част на низходящи (включително осиновени) е: при едно дете – 1/2 от наследството (тук разполагаемата част е останалата 1/2 от имуществото), а при две и повече деца – за тях се пазят 2/3 от наследството (съответно разполагаемата част е 1/3). Ако наследодателят няма низходящи и го наследяват само родителите му, тяхната запазена част или само на преживелия от тях е 1/3, а разполагаеми са останалите 2/3 части.

В случай, че наследодателят е в брак към момента на смъртта си, запазената част на преживелия съпруг е 1/2 когато наследява сам. А това става когато починалият няма живи низходящи, родители, братя или сестри и т.н.

Когато наследодателят е оставил потомци и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В тия случаи разполагаемата част на наследодателя при едно дете е равна на 1/3 (съпругът и детето имат съответно по 1/3 запазена част), при две деца е равна на 1/4 (съпругът и всяко дете имат запазена по 1/4 от наследството). А при три и повече деца наследодателят разполага с 1/6 от наследството.

Ако пък наследява заедно с родителите на починалия, запазената част на преживелия съпруг е 1/3. Толкова (1/3 от имуществото) се пази и за родителите. Наследодателят може да завещава и дарява също една трета.

В случая наследодателят има две деца и не е в брак. Следователно той може да завещае на приятелката си 1/3 от имуществото си (заради запазените части на всеки син – по 1/3). А ако сключи брак с нея, тя би станала законен наследник с право на запазена част – 1/4. Толкова (1/4) би била и запазената част и на всеки от синовете, както и разполагаемата част на наследодателя, която той може също да завещае на съпругата си.

Ако завещателят не се съобрази с уредените в закона запазени части от наследството, лицата, чието право е накърнено (намалено) могат да атакуват завещанието в съда. А резултатът ще бъде намаляване на завещанието (или дарението) с толкова, колкото е необходимо, за да се попълни размерът на запазените части.

Важно е да се знае, че според чл. 20 от ЗН завещателното разпореждане няма действие, ако лицето, в полза на което е направено, почине преди завещателя.

Още Наследяване по закон

About De Fakto

Проверете също

Иерархично подчинени прокурори ще избират „Независим“ прокурор за „независимо“ разследване на главния

 Нова правна фигура на независим прокурор,  който ще може да разследва и ще бъде независим …

Комитетът на министрите на СЕ: Трябват нови законови предложения или конституционни промени за ефективно разследване на главния прокурор

Венецианската комисия препоръча „независим“ прокурор да разследва Обвинител № 1 Министерският съвет се събира на …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.