Последни новини
Home / Без категория / Българската гледна точка за Бризхода

Българската гледна точка за Бризхода

Defakto.bg

АdelinaMarini, Лондон, Кембридж, Абърдийн

Не са много събитията, за които усещаш дълбоко в себе си, че са исторически са  знак за радикална промяна, за земетресение със силен магнитуд. Утрешният европейски референдум във Великобритания без съмнение е точно такова събитие. Ако британците изберат да напуснат Европейския съюз, това ще промени значително не само Обединеното кралство, но и целия европейски континент. Ако решат да останат, също ще има последици. Българските граждани, избрали Великобритания за своя втора родина, усещат съдбовността на утрешното решение и чакат със затаен дъх каква съдба ще им отредят британците. Някои от българите, с които разговарях през последната една седмица, споделиха, че са ужасени от предстоящия референдум и вероятността от Бризход (британско излизане от ЕС). Други не се вълнуваха особено от ставащото, но усещаха, че предстои нещо голямо. А трети бяха разочаровани, че им е отнето правото на глас за нещо, което толкова дълбоко ги засяга.

Висококвалифицираните българи, които са успели да се реализират, въпреки произхода си, пречупвайки стигмата, че българите са нискоквалифицирани мързеливци, крадящи помощи, са най-ужасени и следят новините постоянно. Някои от тях, които са сравнително отскоро в ОК, вече са си изготвили резервни планове, в случай че ситуацията се влоши драматично и се наложи да напуснат. Сред хората, които вече имат гражданство, има такива, които не се притесняват толкова от бъдещето, а някои дори ще гласуват за Бризход. Мнозина са единодушни обаче, че британците преживяват стрес от източноевропейците, които често са по-добре образовани, говорят по няколко езика, работливи са и са по-конкурентни на местния пазар.

Източноевропейската заплаха

Мария Спирова е криминолог и редактор в юридическо издателство в Оксфорд. Живее във Великобритания от 5 години. Тя е силно политически активна както за ставащото в новата й родина, така и в България. Определя себе си като англофил, въпреки че изброява без да си поема въздух всички недостатъци на британската здравна система, администрацията, проблемите на британското общество, политическите предизвикателства. И докато говори с истински британски хумор, си личи, че харесва страната. Оценката й за ставащото е, че всички вътрешни проблеми на Великобритания са си намерили виновник и той е ЕС. Отпушили са се добре сдържани фашизми. Източноевропейците са единствените, към които британците не изпитват историческа вина, казва ми в любимата й обстановка – многоетажна книжарница в центъра на Лондон, пред чаша ментов чай.

Ние идваме от безкласови общества, не ни харесва да сме в подчинено положение„, казва. На същото мнение е и Милко Георгиев, който работи в голяма международна компания и е в ОК от 2 години. На британците им е много трудно да ни поставят в координатната си система, казва той. Британците имаха нужда да мразят някого, продължава Мария. Обяснява ми, че проблемът е многослоен. От една страна британската средна класа, която се е чувствала твърде дълго непитана и само доена, е видяла в Бризхода възможност да бъде чута и да извоюва най-сетне представителство. На друг етаж от проблема е работническата класа, която се чувства най-силно застрашена от евтината и неуморна източноевропейска работна ръка. Мария смята, че е напълно невъзможно да се води рационален разговор за ЕС. Моментално се правят препратки към английското общество, което не може да се примири с факта, че вече е част от пъзела, а не от онези, които го редят. Борещите се за Бризход всъщност искат да спрат времето.

Прогнозата й е, че ако британците гласуват за напускане, ще започнат чудовищни депортации на граждани, които не са от ЕС. Тя обаче е притеснена и за собственото си бъдеще. Ако някога реши да смени работата си, вероятно това няма да е възможно, защото може да се появи несигурност за статута й, което пък ще й попречи да си намери работа. Споделя, че често се сблъсква със схващането на британците, че българите са само ягодоберачи, втора ръка хора. Казва, че в общуването си с англичани, те често споделят изненадата си от нейната образованост и добро владеене на езика. Понякога я питат съвсем директно, след като разберат, че е българка, „А ти защо не береш ягоди?„. Понякога й писва да обяснява, че е човек, споделя Мария.

Бисерка Андерсън живее от 7 години в Шотландия. Като бивша журналистка разпалено следи британския дебат и се ядосва. Чувства се истински огорчена и обидена. Цялата кампания срещу европейците е изместила напълно други важни събития и проблеми в страната. В момента кампанията е на върха на истерията. Бисерка не се оплаква от дискриминация. Никога не е преживявала каквото и да е отношение, свързано с произхода й. Откакто е в страната, винаги е успявала да си намери работа без никакви проблеми. Подчертава обаче, че Шотландия няма същия проблем с миграцията, както Англия. Според нея, британските медии представят много изкривена картина и дори пропаганда за това кои сме ние българите. „Говорят за нас като втора категория европейци„. Не е вярно, че българите са само нискоквалифицирани ягодоберачи. В Шотландия има много български студенти, казва ми една сутрин в Абърдийн в кафене в центъра на града. Повечето от тях са отличници.

Казва ми още, че не би се чувствала добре да живее в държава, която се отцепва от Европа, от целия свят, от глобализацията, от процеси, които са естествени. Обидена е, че никой не се сеща да пита имигрантите как се чувстват, какво ще стане с тях, ако Великобритания излезе. Чудят й се защо толкова лично приема нещата, ядосва се, че не може да ги убеди, че в четвъртък на всички предстои съдбовно решение. Това не е игра. Други, с които разговарях, споделяха, че британците са мързеливи и разчитат на източноевропейците да им вършат работата. Някои се оплакаха, че получават по-малки заплати, защото са източноевропейци, което им се струва нечестно, но са доволни, защото в България и толкова не биха получили за същия труд. Не всички са дискриминирани и не навсякъде. Не всички харесват Великобритания, но са щастливи от възможностите, които тя предлага.

Фатме (името й е променено по нейно желание) е българка от сирийски произход или, може би, сирийка от български произход. От срещата ми с нея оставам с впечатление, че усеща себе си повече сирийка, отколкото българка. Избягала е от България, заради ксенофобско отношение към нея и близките й. Дошла е тук преди 3 години и вече има собствен бизнес. Доволна е. Не гледа назад. Тя обяснява ситуацията съвсем просто – ако си чистачка в България, ще си подритвана чистачка, докато тук си уважавана чистачка. Друго предимство на Великобритания е, че тук не дискриминират по възраст. В България и на 35 е трудно да си намериш работа, докато в ОК, няма никакъв проблем. Всички бяха единодушни, че, ако се докажеш на работното място, няма проблеми. Дали ще бъде така след евентуален Бризход обаче, никой не е сигурен.

За Милко Великобритания е всичко това, което България не е. В същото време обаче намира много общо в говоренето на политиците в България и във Великобритания, което никак не е добър атестат за британските политици. Медийната обстановка също много му напомня на българската.

Скритата мина в образованието

Мария повдигна един въпрос, за който страда, че е изпаднал от дневния ред, заради популизма и демагогията. Какво ще стане с образованието? Според нея, ако Великобритания излезе от ЕС, много е вероятно да изчезнат студентските заеми. Разочарована е, че изобщо не се говори за ефекта на ЕС върху научния обмен, а рискът е да се обърне научния прогрес. Разказа ми подробно за новата стратегия на вътрешното министерство, насочена към училищата и университетите, уж с цел борба с радикализма. Нарича стратегията на Home Office „брутална сталинистка политика“ към образованието. Всяка форма на активизъм в училищата е подозрителна, да си вярващ мюсюлманин на практика е криминализирано, трябва да се внимава кой бива назначаван на ръководни постове във висшите училища, са наблюденията на Мария.

В университетите, продължава тя, е наложена политика да не се приемат студенти, които биха могли да останат. Очаква, че са възможни масови академични напускания, защото има огромен натиск върху университетите за ребританизация. За проблема с образованието ми разказа и Бисерка Андерсън, която работи в университета в Абърдийн. Тя казва, че много пари за научна дейност идват от европейските фондове. Какво ще се случи с всичко това, пита Бисерка, докато говорим в кафене в центъра на Абърдийн рано сутринта броени часове преди референдума. Убедена е, че университетът е мястото, което най-много ще пострада от евентуален Бризход.

На другия ден

Много българи в момента са в разкрачено положение. При евентуален Бризход ще настъпи голяма несигурност за европейските граждани. Те не са защитени и ще се окажат без никакво представителство. Никой не схваща колко съдбовно решение предстои утре, разочарована е Мария. Според нея става дума за „гигантска криза на ценностите в Консервативната партия„. А Бисерка добавя, че никой в Шотландия не иска да живее с Борис Джонсън като премиер. Дебатът нито за момент не стъпи на земята, обяснява Мария. Тя се надява някакъв остатъчен здрав разум да надделее, на „шотландски сценарий„, който в последния момент да наклони везните към оставането. Докато разговаряхме с нея в книжарницата в Лондон, бешеубита депутатката Джо Кокс. Според Милко, с когото разговарях ден след трагедията, това убийство е точно такъв [шотландски] момент.

Мария предупреждава и за нещо друго, което едва ли някой би очаквал от тази част на света. Според нея британците се хлъзгат „с увеличаващо се ускорение“ по тоталитаризма. Съди по отношението към мигрантите и малцинствата. В личен план не знае какво ще стане с нея. Вече не се чувства у дома в България, въпреки че е политически силно ангажирана с родината си. Смята, че е много по-полезна във Великобритания, отколкото би била, ако се върне. Но не се чувства у дома и във Великобритания. Казва, че се прибира в Оксфорд, но не знае къде всъщност се прибира. Завръщането в родината не е предпочитана опция, заради липсата на работа.

Фатме, макар и мюсюлманка, е враждебно настроена към бежанците. Ако трябва да избира кой да се засели във Великобритания, избира българите, защото те лесно се интегрират и цивилизоват. И макар да вярва, че всеки заслужава шанс, се ядосва на многото мюсюлмани, които се опитват да налагат своите традиции. Британското общество е постигнало много и не трябва да се дава лесно на хора, които имат натрапчиво поведение и налагат своята култура. Според нея трябва да има някакви критерии и да се даде период, в който всички новодошли да докажат дали могат да бъдат част от това общество или не.

Анализът на Бисерка е различен, защото включва изключително сложния проблем с оцеляването на британския съюз. Според нея, преобладаващите английски нагласи са типични за „малка Англия„. Опасява се, че при Бризход ще се създаде „крепост Англия“ по аналогия със страховете на либералите в ЕС от създаването на „крепост Европа“ при затваряне на границите за бежанци и мигранти. Шотландия не страда от тази болест, убедена е Бисерка. Надява се, че Бризходът ще доведе до шотландска независимост. Шотландците се чувстват много повече европейци от англичаните. Те са и културно различни, смята тя. Взела си е отпуск в петък, за да може да следи какво ще стане. Прогнозата й е, че ако британците останат, но вотът е много близък, може да има бунтове в Англия. Какъвто и да е резултатът, кутията на Пандора е отворена, казва тя.

Започнали са процеси, които не може да бъдат спрени. Такъв е и устремът на шотландците към независимост. Ако в Шотландия надделее гласът за оставане в ЕС, тогава със сигурност ще започне нов процес за отделяне от британския съюз, защото шотландците ще смятат, че англичаните ги вадят насила от Евросъюза. Не е за пренебрегване и опасността от напрежение в Северна Ирландия, която е на един остров с република Ирландия, припомня Бисерка. Единственото разумно решение, според нея, е да се създаде британски вариант на Европейския съюз – една съвкупност от суверенни държави, които да решават сами своята съдба, но да споделят общ пазар. Каква ирония би било това на фона на сегашните английски настроения срещу ЕС. Бисерка завършва, че ако се стигне до нов шотландски референдум, ще гласува за излизане от крепостта Англия. Ако нямаше семейство и работа, със сигурност щеше да напусне Великобритания, казва.

Не иска да живее в страна, в която има толкова негативни настроения, но не би се върнала в България. Надеждата й, че нещо ще се промени беше убита след протестите през 2013-а година, които тя е преживяла много лично. Освен това признава със съжаление, че е изгубила връзка с България. Отвратила се е от политиката – от редуването на едни и същи политици. Ако се наложи да бяга от Великобритания, би избрала да се засели в „истински европейските страни„. Според нея това са Германия, Холандия, Белгия, Австрия, дори Чехия, Полша и Унгария. Това са страни, които са в центъра на Европа, казва тя.

Някои българи, пожелали да не бъдат назовавани, пък искат Великобритания да напусне ЕС, за да може да се сложи край на туризма за социални помощи. Обикновено това са хора, които са дошли отпреди членството на България в ЕС. Било им е трудно, борили са се и сега се ядосват, че бедните им сънародници идват наготово и моментално кацат на социалните помощи. Сред споделящите това мнение са както нискоквалифицирани, така и хора, които са във високия образователен сегмент и които са се реализирали добре във Великобритания. Реплика, която чух няколко пъти е: „Едвам се отървах от тях в България, сега ми идват тук„. Тезата се споделя от мнозина, но не всички са категорични, че на българите трябва да бъде спрян достъпът. Напротив, всеки трябва да получи шанс, казват повечето.

Много от сънародниците ни се страхуват за икономическото положение във Великобритания в случай на Бризход. Прогнозите им са, че предстоят тежки икономически сътресения, което може да доведе до загуба на работните им места, оттегляне на инвеститори и на цели компании. Тогава ще трябва да търсят друго място, където да могат спокойно да осигуряват семействата си. Уви, България още дълго няма да е такова място. Големият въпрос обаче е дали ЕС може да бъде това място или предстои след „крепост Англия“ създаването на още много крепости в Европа. Утре е денят Б – на бризхода или на броставането. Дата,  чиито последици са съизмерими с 9 май, деня на Европа.

About De Fakto

Проверете също

Заедно с прокуратурата, полицията – масово зад Гешев. А помните ли „казусът“ Ситнилски?!

Нови четири становища, дошли от полицията в подкрепа на единствения кандидат за поста главен прокурор …

Нели Куцкова: Ако СДВР имаше критична позиция за Гешев, дали ВСС нямаше да каже – каква ви е работата да се бъркате?!

Един главен прокурор не може да се справи с всички проблеми в страната. Но той …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.