Последни новини
Home / BREXIT / Време за събуждане (след Брекзит)

Време за събуждане (след Брекзит)

Defakto.bg

В поредица от няколко анализа за читатебите на De Facto Legal своите изводи и коментари по повод референдума във Великобритания и напрежението, което резултатите му предизвикаха в  ЕС,  представя водещият специалист по европейско право доц. д.ю.н. Атанас Семов, Носител на Катедра „Жан Моне” на ЕС, ръководител на Международната магистърска програма „Право на ЕС” в Софийския университет.

 

 

INTEREST means IN…

Заседанието на ЕСв завърши с очакваната новина за …невъзможност за новини

 

С или без обща закуска, Обединеното кралство (ОК) е член на ЕС – пълноправен и без никаква възможност да бъде изгонен. Поканиха го настоятелно да си тръгне бързо (ако ще си тръгва). Камерън взе парите (от продължаващата свободна търговия) и каза „ще видим”…

Досега (и от десетилетия) Лондон казваше: ще участваме, ако искаме (и в каквото си поискаме): влязоха в ЕО не в началото, а когато поискаха (е, и когато Париж ги допусна, след Де Гол…), отказаха да участват в Шенген и в общата валута (доказано със загуби), издействаха си „британски чек” (М. Тачър) за автоматично връщане на значима част от вноската им в общностния бюджет, настояха да не бъдат обвързани от общата воля за „все по-тесен съюз”, и още, и още.

Сега казва: ще си тръгнем, когато искаме (и ако още искаме)! Дотогава сме IN – и може да останем IN, защото такъв е общият INTEREST – лондонският, но и европейският. Как точно ще стане е INTERESTing, но не е impossible…

Затова и Европейският съвет (ЕСв) се оказа принуден да говори като нашия шоп, който казвал: „Като имам спешна работа – лягам да спя. Като се събудя – ако е била спешна, някой ще я е свършил, ако никой не я е свършил – значи не е спешна и пак лягам да спя”…

И правилно: Брюксел има нужда да се наспи и да помисли на свежа глава. Лондон още повече… София спи от години по големите европейски въпроси, но от есента ще ни се наложи да имаме ясна позиция – нали връхлита нашето председателство…

Доста ясен призив за опомняне отправи и държавният секретар на САЩ Джон Кери: Европа се нуждае от Лондон. Обратното също е вярно…

 

За британците да се събудят означава да разберат, че:

  • вече никога няма да мога да извиват ръцете на другите европейци (например като препятстват нови важни съюзни решения);
  • заплахата с напускането е бумеранг (а те знаят от кротуващите под същата корона австралийци колко боли, когато бумерангът не улучи целта и се върне по теб) – европейският етикет не позволява някой да стане от масата преди другите, европейският общ пазар е икономическа примка – като каишката на домашно куче: може да ти пречи да тичаш свободно, но е сигурно, че вечерта ще бъдеш нахранен и ще живееш добре…
  • за победителите на референдума става безмилостен въпросът „Какво губим, когато печелим?” – и редица от кресливите агитатори за QUIT (напускане) вече са впечатляващо QUIET (тихи). Не само заради простата сметка – за да не внася „излишни” 6 млрд. евро на година, ОК загуби 100 млрд. за 3 дни… Тези студени числа не може да не действат събуждащо! А колко още предстоят…
  • Най-сетне въпросът за цената стои и така: кое е по-важно – горчивината на ЕС или сладостта на Шотландия и Северна Ирландия?

За европейските лидери да се събудят означава да направят:

  • ясни послания (най-сетне позиция?) по тема за бежанците;
  • ясни послания (рано е за решения) за очовечаване на брюкселското управление: защото ползата от човечните европейски програми потъва в чутовните формализъм, дребнавост, тромавост, непрозрачност, липса на реален разговор с хората и дори непрозрачност (виж проекта за TTIP, който …не може да се види) – или най-общо абсурдна бюрокрация;
  • ясна и твърда позиция по отношение на Турция – напълно скарана с 3-те Копенхагенски критерия за членство в ЕС и с всяка идея за демократичност, вулгарно непоследователна (спрямо ДАЕШ, спрямо Европа, спрямо Русия, очевидно и спрямо България…);
  • скрининг[1] на цялата концепция за членство в ЕС: ще продължи ли да има и по-скоро как ще изглежда занапред полу-членството. Досега Лондон много добре се ползваше от такова и, очаквам въпреки клетвите за обратното пак да получи особен статут. Колко особен? Достатъчно особен, като самите англичани. Защото ЕС е преди всичко икономика, а европейската икономика силно се нуждае от британската. Достатъчно силно… Както се нуждае от близко икономическо партньорство с Норвегия и Швейцария, които са също нещо като „полу-член” на ЕС. И при тях размерът няма значение…
  • Не бил възможен Вътрешен пазар, от който си избираш, като от меню[2], заяви председателят на ЕСв Доналд Туск. Разбира се, правилата на единния пазар няма да се променят (сакън!), но другите области на европейско регламентиране?

 

За Турция изводът също е ясен: атентатите са ни сигурни[3], европейското членство – все по-малко. Ако Лондон излезе от ЕС, и Анкара се отдалечава от него: губи най-верният си поддръжник (впрочем далеч не и в лицето на мнозинството британци, гласували срещу ЕС и от страх от турско членство!). Затова и Ердоган се събуди: след месеци на вулгарно поведение спрямо Русия, онзи ден той изпрати любовно писмо в Москва, а вчера видя и московска усмивка в отговор – Москва се отказа от ограниченията спрямо Анкара, 12 млн. руски туристи са сериозен INTEREST, о, и далеч не единственият… Очаквайте до дни ново издание на сборника приказки Шехерезада от Йълдъз сарай[4]: за Турски поток, руски атомни реактори в Мала Азия (или край Резово?) и мащабни търговски проекти. Няма да се учудя Ердоган да поиска място в BRICS[5] – едно ново BRICSТ (вече с Турция) не ви ли звучи като добър отговор на BREXIT?

За България… събуждането, както винаги, ще се отложи. Иде лято, идат президентски избори (макар и без кандидати), иде нов бюджет, разбира се с нови заеми. Дори само заради разходите бе важно бе да научим кога ще председателстваме Съвета на ЕС – във втората половина на 2018-а година (по стария график), през първата половина (по съкратен, без ОК) или хич (при решение за нови правила за председателството), а и с кого.

За българското председателство на ЕС не чухме нито дума (включително от нашите участници), явно остава по думите на Бенковски: „нека заповяда”. Като и Русия

[1] Досаден брюкселски жаргон за механизъм за наблюдение и анализ

[2] Това означава използваният френски израз „A la carte”.

[3] С цялата ни най-силна човешка съпричастност!

[4] Новата резиденция на Ердоган, бивш дворец на Султан Абдул Хамид ІІ през 19-и век…

[5] Структурираното икономическо партньорство между Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка.

About De Fakto

Проверете също

Атанаска Дишева: Иван Гешев ми отправи откровена заплаха

„По време на почивката, в коридора пред тази зала пред г-н Цацаров и г-н Чолаков, …

Левицата поиска оставката на министър Боил Банов заради щета от 753 хил. лв. по делото за „Ларгото“

БСП призова премиерът Бойко Борисов да поиска оставката на министъра на културата Боил Банов заради …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.