Последни новини
Home / BREXIT / Време за събуждане (след Брекзит)

Време за събуждане (след Брекзит)

Defakto.bg

В поредица от няколко анализа за читатебите на De Facto Legal своите изводи и коментари по повод референдума във Великобритания и напрежението, което резултатите му предизвикаха в  ЕС,  представя водещият специалист по европейско право доц. д.ю.н. Атанас Семов, Носител на Катедра „Жан Моне” на ЕС, ръководител на Международната магистърска програма „Право на ЕС” в Софийския университет.

 

 

INTEREST means IN…

Заседанието на ЕСв завърши с очакваната новина за …невъзможност за новини

 

С или без обща закуска, Обединеното кралство (ОК) е член на ЕС – пълноправен и без никаква възможност да бъде изгонен. Поканиха го настоятелно да си тръгне бързо (ако ще си тръгва). Камерън взе парите (от продължаващата свободна търговия) и каза „ще видим”…

Досега (и от десетилетия) Лондон казваше: ще участваме, ако искаме (и в каквото си поискаме): влязоха в ЕО не в началото, а когато поискаха (е, и когато Париж ги допусна, след Де Гол…), отказаха да участват в Шенген и в общата валута (доказано със загуби), издействаха си „британски чек” (М. Тачър) за автоматично връщане на значима част от вноската им в общностния бюджет, настояха да не бъдат обвързани от общата воля за „все по-тесен съюз”, и още, и още.

Сега казва: ще си тръгнем, когато искаме (и ако още искаме)! Дотогава сме IN – и може да останем IN, защото такъв е общият INTEREST – лондонският, но и европейският. Как точно ще стане е INTERESTing, но не е impossible…

Затова и Европейският съвет (ЕСв) се оказа принуден да говори като нашия шоп, който казвал: „Като имам спешна работа – лягам да спя. Като се събудя – ако е била спешна, някой ще я е свършил, ако никой не я е свършил – значи не е спешна и пак лягам да спя”…

И правилно: Брюксел има нужда да се наспи и да помисли на свежа глава. Лондон още повече… София спи от години по големите европейски въпроси, но от есента ще ни се наложи да имаме ясна позиция – нали връхлита нашето председателство…

Доста ясен призив за опомняне отправи и държавният секретар на САЩ Джон Кери: Европа се нуждае от Лондон. Обратното също е вярно…

 

За британците да се събудят означава да разберат, че:

  • вече никога няма да мога да извиват ръцете на другите европейци (например като препятстват нови важни съюзни решения);
  • заплахата с напускането е бумеранг (а те знаят от кротуващите под същата корона австралийци колко боли, когато бумерангът не улучи целта и се върне по теб) – европейският етикет не позволява някой да стане от масата преди другите, европейският общ пазар е икономическа примка – като каишката на домашно куче: може да ти пречи да тичаш свободно, но е сигурно, че вечерта ще бъдеш нахранен и ще живееш добре…
  • за победителите на референдума става безмилостен въпросът „Какво губим, когато печелим?” – и редица от кресливите агитатори за QUIT (напускане) вече са впечатляващо QUIET (тихи). Не само заради простата сметка – за да не внася „излишни” 6 млрд. евро на година, ОК загуби 100 млрд. за 3 дни… Тези студени числа не може да не действат събуждащо! А колко още предстоят…
  • Най-сетне въпросът за цената стои и така: кое е по-важно – горчивината на ЕС или сладостта на Шотландия и Северна Ирландия?

За европейските лидери да се събудят означава да направят:

  • ясни послания (най-сетне позиция?) по тема за бежанците;
  • ясни послания (рано е за решения) за очовечаване на брюкселското управление: защото ползата от човечните европейски програми потъва в чутовните формализъм, дребнавост, тромавост, непрозрачност, липса на реален разговор с хората и дори непрозрачност (виж проекта за TTIP, който …не може да се види) – или най-общо абсурдна бюрокрация;
  • ясна и твърда позиция по отношение на Турция – напълно скарана с 3-те Копенхагенски критерия за членство в ЕС и с всяка идея за демократичност, вулгарно непоследователна (спрямо ДАЕШ, спрямо Европа, спрямо Русия, очевидно и спрямо България…);
  • скрининг[1] на цялата концепция за членство в ЕС: ще продължи ли да има и по-скоро как ще изглежда занапред полу-членството. Досега Лондон много добре се ползваше от такова и, очаквам въпреки клетвите за обратното пак да получи особен статут. Колко особен? Достатъчно особен, като самите англичани. Защото ЕС е преди всичко икономика, а европейската икономика силно се нуждае от британската. Достатъчно силно… Както се нуждае от близко икономическо партньорство с Норвегия и Швейцария, които са също нещо като „полу-член” на ЕС. И при тях размерът няма значение…
  • Не бил възможен Вътрешен пазар, от който си избираш, като от меню[2], заяви председателят на ЕСв Доналд Туск. Разбира се, правилата на единния пазар няма да се променят (сакън!), но другите области на европейско регламентиране?

 

За Турция изводът също е ясен: атентатите са ни сигурни[3], европейското членство – все по-малко. Ако Лондон излезе от ЕС, и Анкара се отдалечава от него: губи най-верният си поддръжник (впрочем далеч не и в лицето на мнозинството британци, гласували срещу ЕС и от страх от турско членство!). Затова и Ердоган се събуди: след месеци на вулгарно поведение спрямо Русия, онзи ден той изпрати любовно писмо в Москва, а вчера видя и московска усмивка в отговор – Москва се отказа от ограниченията спрямо Анкара, 12 млн. руски туристи са сериозен INTEREST, о, и далеч не единственият… Очаквайте до дни ново издание на сборника приказки Шехерезада от Йълдъз сарай[4]: за Турски поток, руски атомни реактори в Мала Азия (или край Резово?) и мащабни търговски проекти. Няма да се учудя Ердоган да поиска място в BRICS[5] – едно ново BRICSТ (вече с Турция) не ви ли звучи като добър отговор на BREXIT?

За България… събуждането, както винаги, ще се отложи. Иде лято, идат президентски избори (макар и без кандидати), иде нов бюджет, разбира се с нови заеми. Дори само заради разходите бе важно бе да научим кога ще председателстваме Съвета на ЕС – във втората половина на 2018-а година (по стария график), през първата половина (по съкратен, без ОК) или хич (при решение за нови правила за председателството), а и с кого.

За българското председателство на ЕС не чухме нито дума (включително от нашите участници), явно остава по думите на Бенковски: „нека заповяда”. Като и Русия

[1] Досаден брюкселски жаргон за механизъм за наблюдение и анализ

[2] Това означава използваният френски израз „A la carte”.

[3] С цялата ни най-силна човешка съпричастност!

[4] Новата резиденция на Ердоган, бивш дворец на Султан Абдул Хамид ІІ през 19-и век…

[5] Структурираното икономическо партньорство между Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка.

About De Fakto

Проверете също

Мария Попова получи втори мандат начело на Административен съд – София-област

Единодушно, Съдийската колегия на ВСС избра Мария Попова за председател на Административен съд – София-област. …

ВАдвС категорично: Процедури по доброволно събиране на вземания не могат да бъдат предмет на уредба от ГПК

Предложенията на Камарата на частните съдебни изпълнители да се възлага на съдебните изпълнители доброволно извънсъдебно …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.