Последни новини
Home / Законът / Върховният административен съд насърчи властта да бълва некачествени актове

Върховният административен съд насърчи властта да бълва некачествени актове

Defakto.bg

Никой не може да съди държавата за вреди от незаконни наредби

Фирми и граждани няма да могат да търсят обезщетения за претърпени от тях вреди от действието на незаконни наредби, правилници, тарифи, инструкции, постановления и няма да могат да се обръщат за това към съда по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Това става ясно от Тълкувателно решение на Върховния административен съд (ВАС), до което се стигна заради констатирана противоречива практика. През годините е имало съдебни състави, които смятат, че ЗОДОВ може да се използва, но други състави смятат, че не може.

Отсега нататък, ако фирма или гражданин търси вреди по ЗОДОВ, съдебните състави ще отказват да гледат исканията им, защото тълкувателните решения имат задължителен характер. Така гражданите и бизнесът губят една ключова възможност срещу несправедливите актове на изпълнителната власт, а администрацията ще бъде насърчена да бълва още некачествена продукция.

В тълкуването са участвали 85 съдии от ВАС. Те са се разцепили, като сравнително крехкото мнозинство от 53-ма съдии е приело, че Законът за отговорността на държавата и общините не може да се ползва за вреди от незаконни подзаконови нормативни актове. Техните аргументи са, че отговорността на държавата и общините за вреди, причинени на граждани и юридически лица, се урежда от ЗОДОВ и от чл. 7 от конституцията. Според основния закон „държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица“.

За да има отговорност за вреди по ЗОДОВ, трябва да са налице едновременно три неща, единодушни са всички върховни съдии. Първото е да има незаконосъобразен акт, тоест действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административната дейност, отменени по съответния ред. Второто – да има вреда от такъв административен акт. И последно – да има причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилия вредоносен резултат.

Мнозинството от ВАС решава, че в случая с подзаконовите актове липсват част от тези задължителни елементи. Според Административнопроцесуалния кодекс (АПК) подзаконовите нормативни актове се смятат за отменени от деня на влизане в сила на съдебното решение. До този момент те се считат за законосъобразни и пораждат валидни правни последици. А валидният и законосъобразен подзаконов нормативен акт не може да причини вреди на гражданите и юридическите лица, твърди мнозинството върховни съдии. Последващо съдебно решение, с което подзаконов нормативен акт се отменя, няма обратно действие и не може да преуреди възникналите обществени отношения, добавят те.

Мнозинството е открило текст в АПК, според който правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен, следва да се уредят „служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение“. На практика те твърдят, че това е единственият ред за оправяне на вреди. И щом го има, не може да се търсят щети и по Закона за отговорността на държавата и общините. По АПК обаче вредите зависят от волята на някакъв орган да уреди „правните последици“. Дори не се говори за вреди, щети или обезщетения. Няма и никаква санкция, ако правните последици не бъдат уредени.

Малцинството от съдиите от ВАС – 32-ма, са на противното становище. Те смятат, че хората и бизнесът на общо основание могат да си търсят правата и обезщетенията по ЗОДОВ. Според тях например конституционният принцип, че „държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица“, няма изключваща клауза. Той „не допуска изключения нито по отношение на субектите, в чиято полза възниква правото на обезщетение, нито по отношение на вредоносните юридически факти, ако те са незаконни актове и действия на държавни органи и длъжностни лица, в случаите, когато имат за последица причиняване на вреди“, пишат в особеното си мнение те.

Според малцинството, ако се приеме тезата на техните колеги, че до момента на обявяването на нищожността си един подзаконов нормативен акт е напълно законосъобразен, на практика никакви вреди не могат да се търсят. Нещо, което се сблъсква челно с конституционния принцип, че държавата отговаря за вредите, които са причинени от актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.

Александър Колев, в.  Сега

About De Fakto

Проверете също

На 26 май гласуват 21 от 28-те държави членки на ЕС

Днес гласуват 21 от 28-те страни. Сред тях са Германия, Франция и Полша. Британците и …

На втора инстанция: САС напълно оправда бившия прокурор Димитър Захариев

Невинен по всички обвинения, чете Софийският апелативен съд за бившия плевенски прокурор Димитър Захариев. Освен …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.