Последни новини
Home / Законът / ВСС отклони дебат за наказателната политика и бежанците

ВСС отклони дебат за наказателната политика и бежанците

Defakto.bg

Пленумът на Висшия съдебен съвет одобри мерките за „спасяване” на районния съд в Царево от лавината дела за незаконно преминаване на границата. Но загърби предложението да постави поне наченки на дебат за наказателната политика спрямо бежанците у нас. Темите са повече от свързани – от началото на годината именно подобни преписки доведоха до „извънредна” ситуация в Царево, картината може да се повтори и в Средец. Главният прокурор Сотир Цацаров, който бе на пленума, и би трябвало да е в центъра на подобен дебат, си тръгна преди тази точка от дневния ред на ВСС.

В крайна сметка пленумът окончателно гласува с по 1 бройка да се увеличат щатовете на районните съдилища в Царево и в Средец, като обаче вакантните места да се заемат от командировани магистрати. Идеята е тези щатове да останат „резерв” за екстрени ситуации.

Въпросът за наказателната политика бе поставен от председателя на съдийската комисия по съдебната карта и натовареността Калин Калпакчиев, тя присъства и в анализа на комисията, одобрен от съдийската колегия.

„Натовареността на съдилищата по границите е пряко свързана с делата, които образува прокуратурата. В същото време ясно трябва да си даваме сметка – бежанците не са престъпници, но често се оказват дори „рецидивисти” при опитите им да минат границата. Съжалявам, че отсъства главният прокурор, защото именно той трябва да вземе ясно отношение към делата по границите”, каза Калпакчиев.

Галя Георгиева веднага изрази „несъгласие” и обяви, че война в момента се води в Сирия, но броят на опитващите да преминат браздата сирийци бил относително малък в сравнение с другите чужденци. Не каза нищо принципно за наказателната политика.

А ето какво се казва в анализа, приет от съдийската колегия:

„Прегледът на данните налага извода, че най-интензивен е потокът от наказателни дела към районните съдилища. Обективната причина за това са миграционните процеси, но и предприеманите от прокуратурата действия по наказателно преследване на влизащите на територията на България чужди граждани.  Поради тази причина намираме за полезно посочването на някои основни положения, свързани с използването на средствата на наказателната репресия като средства за противодействие на миграционните потоци към държавната граница.

Съгласно чл. 16 от Закона за чужденците в Република България органите на Гранична полиция могат при определени в закона хипотези да не допуснат влизането на чужденец в България, дори той да разполага с редовни документи и входна виза. Ако чужденците поради липса на документи или виза са пресекли нерегламентирано границата извън установените места, те нямат право да останат на територията на страната, тъй като нямат позволение за това на основание издадена виза или разрешение за пребиваване. Чужденците обаче, които са бежанци и които влизат в България, за да търсят убежище и международна закрила, имат право да заявяват своето искане пред българските държавни органи, независимо от начина им на влизане или пребиваване (законно или незаконно). Това право е уредено в чл. 6 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. Според чл. 58, ал. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) искането за закрила може да бъде направено както пред служител на Държавната агенция за бежанците, така и пред всеки друг държавен орган, което включва и служителите на гранична полиция. Поради това чл. 29, ал.1, т. 1 от ЗУБ изрично урежда правото на чужденеца, поискал закрила, да остане на територията на България до приключване на административното производство по преценка на искането му с влязло в сила решение. Държавата, която е компетентна и отговорна да се произнесе по молбата за закрила, по същество се определя от критериите, уредени в Регламента Дъблин – регламент (ЕС) № 604/2013.

През 2014 г. общият брой на задържаните за незаконно влизане в България граждани на трети страни е бил 4467, което е с 60% по-малко в сравнение с 2013 г., когато задържаните са били 11 243 души. За 2015 г. има увеличение на задържаните чужди граждани от трети страни – 31 281 души, като при 1/3 от тях задържането е станало на границата. За 2016 г., според официалните данни на МВР броят на задържаните чужди граждани и както следва: януари – 1241 задържани лица; февруари – 980 задържани лица; март – 766 задържани лица; април – 1394 задържани лица; май – 1242 задържани лица. Даните показват занижение на задържаните лица до този момент на годината. Основната част от чужденците, които влизат в страната правят това през българо-турската граница.

2015 година е годината на най-силен  прилив на чужденци, търсещи закрила в България от 1993 година насам, сочат данните на ДАБ. Рязкото покачване започва през 2013 г., когато закрила пред ДАБ са потърсили 7 144 души, през 2014 г. – закрила са потърсили 11 081 души1 през 2015 година закрила са потърсили 26 961 чужди граждани. От началото на 2016 г. до 30 април закрила са потърсили 5 305 души.

Обвиненията, които са предмет на наказателните дела в районните съдилища в пограничните райони основно касаят престъпното преминаване през границата – чл. 279 НК и в много по-малка степен престъпните състави на чл. 280 и чл. 281 НК – престъпното превеждане през границата на страната и противозаконното помагане на чужденец да пребивава или преминава през територията на страната.

В този контекст е важно да се посочи, че според изследване на Агенцията за основни права на Европейския съюз, в преобладаващото мнозинство от държавите с външни граници незаконното влизане е декриминализирано и заменено с глоба като административна санкция, както поради липса на обществен и правен ефект от наказателното преследване, така и поради непосилната с оглед на големия брой пресичания на границата финансова тежест на свързаните с наказателните производства разходи”.

 

About De Fakto

Проверете също

Еврокомисарят Вера Юрова опроверга Бойко Борисов, че мониторингът ще отпадне тази година

Комисарката за правосъдието Вера Юрова опроверга премиера Бойко Борисов, че Еврокомисията ще спре до края …

Съдът обяви, че дете на 2 години може да претендира вреди от трафик на хора

  Районен съд Враца конституира 2-годишно дете като частен обвинител и граждански ищец по дело …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.