Последни новини
Home / Избрано / Христо Иванов: Без радикални промени, прокуратурата е като тоталитарна секта

Христо Иванов: Без радикални промени, прокуратурата е като тоталитарна секта

Defakto.bg
Днес, сряда,  правната комисия в парламента ще разгледа промените в съдебния закон за второ четене. Междувременно, бившият правосъден министър Христо Иванов публикува в сайта Дневник анализ на поправките в Закона за съдебната власт.  Иванов  напусна сам поста заради отказа на управляващото мнозинство да даде предимство на изборните магистрати от квотата на  съдиите във ВСС, въпреки препоръките на експерти от Европа.
 Днес публикуваме втората част на обзора му,  свързан с несбъднатите промени в държавното обвинение.
 По думите на Иванов прокурорските правомощия се използват за политическо, медийно и икономическо инженерство. Според бившия правосъден министър в прокуратурата се е оформила организационна култура, която е характерна за тоталитарните секти, а не за публичните институции в модерната демокрация. 
  Ето анализът:
Има едно принципно положение и то е, че без радикална реформа на статута на главния прокурор или друга мярка, която е в състояние да започне да изгражда тотално различна организационна култура на държавното обвинение, за съществена реформа на прокуратурата изобщо не може да се говори.
Проблемите на прокуратурата не са просто нормативни. През тези десетилетия нашата прокуратура стана заложник на извратената функция, която има в реалния български властови модел. Не говоря за формално разписаните конституционни реквизити на държавността, а за фактическите властови обичаи.
У нас в рамките на т.нар политическа класа съществува нещо като обществен договор, в смисъла на Русо, който позволи подмяната на прехода, а и на членството ни в ЕС и НАТО след това, изграждането на фиктивна демокрация, неколкократното разграбване на националното богатство, запазване на ролята на елементи от бившите служби, тежката криминализация, поддържането на институционалния ред в перманентно състояние на будна кома, задушаването на частната инициатива и фактическото монополизиране на цели стопански сектори и, в крайна сметка, концентрирането на огромна власт в ръцете на един или няколко души, които между две пури и с няколко есемеса могат да се разпоредят с всичко, независимо от конституционните норми.
Като резултат от всичко това героите на Тодор Колев от „Двойникът“ и „Опасен чар“ се превърнаха в елит. Условие за възможност на този обществен договор е осигуряването на статут на безнаказаност на участниците в него. Дори и някой от тях да има временни неприятности, ако продължи да спазва правилата на играта и да мълчи, накрая всичко се разминава.
Ролята на главния прокурор, независимо от персоната, е да бъде гарант за този модел . Прокурорските правомощия се използват за откровено политическо, медийно и икономическо инженерство – едни биват мачкани, на други се осигурява пълна свобода на действие, после „палачинката“ се обръща.
Нека припомня думите на президента на Венецианската комисия Джани Букикио, според когото самият модел на прокуратурата „я превръща в източник на корупция, шантаж и изнудване и създава възможност за използването ѝ за политически цели“.
В резултат на това в прокуратурата се е оформила организационна култура, характерна повече за тоталитарни секти, отколкото за публични институции в модерна демокрация – отрицание на отговорността и меритократичния подбор, голямо мнозинство, което не смее да се обади и се старае да не вижда по-далеч от носа си, откровено криминални типажи, които вършат важната работа.
Забележете как, след всички дебати и баталии по темата за съдебната реформа в последните две години, прокурорите, с едно или две едва забележими изключения, така и не пожелаха да изкажат някакво собствено мнение.
Предложенията за реформа на прокуратурата не бяха обсъдени публично и свободно от редовите прокурори, а просто им бяха спуснати. Вижте какво стана в прокурорската колегия на ВСС – след като съдиите, които бяха опозиция и за прокурорите, вече ги няма, се възцари пълен консенсус около премъдростта на главния прокурор по модела „Чучхе“.
Излизането от това състояние може да започне единствено ако радикално бъде променен статутът и вследствие на това – възприятието за ролята, ако щете и стилът на главния прокурор.
При този неосталинизъм, който наследи периода на известно размразяване при Велчев, това трудно може да се очаква да стане „отвътре“ или с някакви кръпки в ЗСВ. Това, което се предлага, може да бъде полезно само по себе си, но то по никакъв начин не може да се нарече реформа на прокуратурата, камо ли „радикална“, при положение че напълно беше заметена темата за преформулиране на конституционния статут на главния прокурор.
Ако все пак трябва да коментираме предложените изменения, има няколко теми, които влязоха в общественото внимание. На първо място, т.нар. „Децентрализация“. Теза, наложена от Борис Велчев и чиято практическа идея е чисто механичното намаляване на отговорността на главния прокурор за това, което става по места, без реално да бъде обезсилено влиянието му.
Това важи и за предложения в Закона за изменение и допълнение на ЗСВ (ЗИД на ЗСВ) вариант – предвижда се формално на пряко подчинение на главния прокурор да останат само административните ръководители. На практика обаче Главният запази пълния си контрол върху прокурорската колегия и, следователно, върху кариерната и дисциплинарна съдба на всеки прокурор, а запазва и възможността да отмени всеки прокурорски акт. Остава и правомощието му да извършва ревизия и да контролира както цели прокуратури, така и отделния прокурор.
При липсата на какъвто и да било ясен стандарт за носене на отговорност на редовите прокурори и техните ръководители за качеството на работата, както и на елементарна отчетност пред обществото как главният прокурор упражнява тези свои правомощия съществуващата възможност за безогледно влияние, пряко или опосредствано, остава незасегната от подобни чисто езикови еквилибристики с текста на закона.
Свързан с тази тема е и въпросът за писмените указания – и досега това беше законната форма на даване на указания и изискването имаше значение в много малки случаи. Добавянето на условие указанията да бъдат мотивирани също няма да произведе някакъв ефект – наличието на мотиви и сега се изисква, защото всички актове трябва по дефиниция да са мотивирани. Всичко това обаче не пречи рутинно да се нарушават тези изисквания с по едно бланкетно изречение.
Странна е и идеята, че могат да бъдат давани указания по съществото на делото без вътрешното прокурорско убеждение да бъде накърнявано. Няма как да те задължат да изтълкуваш материалния закон по начин, различен от твоето мнение, без да се намесят в него. Отново – чрез чисто редакционни упражнения – няма как да се промени налаганата с десетилетия култура на безропотно подчинение и безотговорност.
Каквато и да е изискуемата форма на указанията, докато редовият прокурор знае, че е във властта на йерархията, възражения срещу указания, независимо от формата, ще се случват твърде рядко.
Централен инструмент за оказване на натиск са предварителните проверки, които досега не бяха ограничени с никакви срокове или процедурни изисквания. По принцип позитивно е, че се въвежда двумесечен срок за предварителните проверки (с възможност за удължаване с още един месец).
Първоначално това изобщо не беше част от визията на главния прокурор за рефора и когато ние предложихме отпадането на проверките, това беше обявено за едва ли не престъпление. За съжаление, предлаганият „компромисен“ подход към този проблем отново рискува да се окаже палиатив: нищо не пречи на прокуратурата да образува нови и нови проверки за едни и същи или свързани факти, тъй като тези проверки остават извънпроцесуална дейност и не се обхващат от разпоредбата на чл.24, ал.1, т.6 от НПК (nе bis in idem – не можеш да бъдеш преследван два пъти за едно и също нещо).
Като имаме предвид, че не е известно някой някога да е понасял каквато и да било отговорност за злоупотреби с този инструмент за безконтролна репресия, както и че ръководството на прокуратурата изобщо не признава да има проблем и ако сега се стига до някакви повърхностни ограничения, то е само заради обществения натиск, нищо не създава сигурност, че оттук нататък ще се възцари добросъвестност при боравенето с този инструмент.
В крайна сметка, без поставяне и решаване на централния проблем – този за свръховластяването и безконтролността на главния прокурор, предлаганите изменения, които иначе биха били полезни елементи от един цялостен пакет от промени, ще бъдат използвани като политическа димка, с която да се обяви „реформата приключи, забравете!“, но реално да се укрепи статуквото. И в това е най-голямата им вреда.
Последната, но не и по значение, от задачите на съдебната реформа е реализирането на конкретни резултати. Това означава, че всички законодателни и организационни промени имат значение единствено доколкото ще доведат до успешни действия по случаите на корупция, особено по високите етажи на властта.
На практика това се свежда до волята на отделните институции и техните лидери да не си затварят очите пред известните на цялото общество случаи на корупция. В този смисъл, това е крайната цел на реформите и онова, което в крайна сметка ще определи и оценката за наличие на напредък.
В това отношение нещата са пределно прости и печални. След кратко безпокойство по темата корупция по високите етажи на властта в началото на годината, управлението и лидерите на съдебната власт отново блажено забравиха за тази тема. Така въпреки обществената реакция и двуктратната изрична препоръка от последния доклад на ЕК за проверка на всички съмнения за корупция, свързани с предишното ръководство на Софийския градски съд и във връзка със скандала Ченалова – Янева, днес всичко това е безостатъчно заметено под килима и забравено.
Проблемът не е просто, че няма да изпълним поредната препоръка (и после някакви „доносници“ ще ни бъдат виновни за критиките в следващия доклад), или дори, че пропуснахме вероятно най-сериозния шанс за операция „чисти ръце“ в съдебната власт за доста време.
Големият проблем, е че това е сигнал. Сигнал към обществото, към хората от магистратурата, които биха реагирали на нередности, и особено към онези, които правят тези нередности. И сигналът е прост – всичко продължава по старому, стабилни сме!
Трябва да е ясно, че каквито и нормативни упражнения да бъдат извършени на сцената, докато няма нито един институционален играч, който да се нагърби със задачата да настоява за реакция, проверки, отговорност по конкретните казуси, които инак са ежедневие, в България нито ще има резултат от реформите, нито ще има основание за прекратяване на наблюдението спрямо нас.
В тази връзка кратък коментар заслужава и т.нар. Антикорупционен закон, лансиран от вицепремиера г-жа Меглена Кунева.
Дори да приемем, че този законопроект бъде изчистен от всички предизвикващи сериозни възражения текстове, дори и да си представим, че по някакво чудо предвиденото от него бюро бъде попълнено от имащи компетентността и волята да го приложат хора, това няма да реши големия корупционен проблем на страната ни.
Този законопроект би могъл (при посочените условия) да бъде полезен като създаде една по-голяма хигиена на поведението на определен кръг държавни служители и затрудни някои индивидуални форми на корупционно поведение.
Нищо в този закон обаче няма да доведе до промяна по отношение на фактическия отказ от разследване на системната корупция по високите етажи на политическата и икономическата система, превърната в основен модел на упражняване на власт у нас.
 Още по темата
Христо Иванов: Докъде стигна съдебната реформа

About De Fakto

Проверете също

В нарушение на закона БНР е спряло излъчването на програма „Хоризонт“ за 5 часа, показва проверката на прокуратурата

Не е  извършвана каквато и да е профилактика на студийния комплекс на Програма „Хоризонт“, не …

Съдийската КАК категорична: Оставката на Методи Лалов трябва да се гласува, безусловно!

Комисията по атестирането и конкурсите (КАК) към Съдийската колегия на ВСС е взела днес категорично …

Един коментар

  1. Удивително, прекрасно четиво. Кошмарът обаче, не свършва, защото в манталитета на политиците е да имат под ръка прокуратурата. Очевидно, това ще се промени едва след смяната на още няколко поколения.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.