Последни новини
Home / Законът / ВКС със соломоновско решение по „царско дело”: имотът е държавен, но държавата трябва да плати на Симеон

ВКС със соломоновско решение по „царско дело”: имотът е държавен, но държавата трябва да плати на Симеон

Defakto.bg

Върховният касационен съд взе соломоновско решение по делото „Саръгьол” – едно от поредицата дела за т.нар. „царски имоти”, поискани обратно от държавата.

С решение от 14 юли Камелия Маринова, Веселка Марева и Владимир Йорданов от ВКС потвърждават: имотът безспорно е държавен. Но държавата ще си го получи не безусловно, а при условие – да плати на Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза Хробок обезщетение за направените подобрения и съдебни разноски общо за 13 583, 99 лв. От тях 13 260 лв. са за ремонт на покривите, на външната и част от вътрешната дървена обшивка на сградите, на дюшаме, ВиК инсталация и за монтиране на слънчеви колектори. Отделно 323,99 лв. ще получат Симеон и Мария-Луиза за съдебни разноски. Двамата, от своя страна, трябва да платят на държавата 910,98 лв. също за съдебни разноски.

Решението е окончателно и коригира произнасянето на предишните две инстанции, които постановиха безусловно предаване на имота и не признаха правото на Сакскобургготски и сестра му на обезщетение за подобренията. А Софийският апелативен съд ги бе осъдил те да платят на държавата по 8450 лв обезщетение за неправомерното ползване на имота от 30 май 2006 г. до 30 май 2011 г. (Саръгьол е върнат от областния управител Олимпи Кътев през 2002 г., когато Симеон Сакскобургготски е премиер, но за част от периода има изтекла давност. А през 2011 г. държавата заведе делата за връщането на собствеността й).

Нови реалности, нови решения?

Решението идва в момент, когато става очевидна „реабилитацията” на Симеон Сакскобургготски в българския политически живот и бившият премиер все по-често се появява л публичното пространство с коментари по „положението”.

Това е второ поред принципно произнасяне на Върховния касационен съд по т.нар. „царска реституция”. През 2012 г. по делото „Кричим” друг състав на ВКС вече си каза думата  по основни въпроси, включително за собствеността върху резиденциите и горите и невъзможността да се реституират имоти на базата на решение на Конституционния съд. Сега Камелия Маринова, Веселка Марева и Владимир Йорданов внасят нови нюанси в част от проблемите и влизат в пълен разнобой с колегите си по един, макар и по-теоретичен, въпрос – можел ли е при действието на Търновската конституция монархът да придобива имоти по давност.

При подобен развой остава да гадаем дали по останалите „царски” дела – „Ситняково”, „Царска Бистрица”, „Врана”, както и за 16 500 дка рилски гори съдът няма да ни изненада с нови обрати. Дотук на две инстанции държавата бе призната за собственик на „Ситняково”, а от февруари се чака произнасяне на ВКС дали ще допусне и това дело до касация. На първа инстанция държавата спечели и спора за „Царска Бистрица”. Без решение са делата за горите и „Врана”.

Какво все пак казва касационният съд „Саръгьол”?

Подобно на долните инстанции, ВКС също приема, че земята, върху която е построена резиденцията изначално е била държавна по силата на действалите тогава закони за горите и сградите са станали държавна собственост по приращение. В същото време се прокрадва и съществен нюанс – по принцип „би могло да се приеме”, че „Саръгьол” е вдигнат с лични средства на цар Фердинанд.

Ново: Монархът е можел да има частна собственост

Докато през юни 2012 г. Костадинка Арсова, Василка Илиева и Даниела Стоянова от ВКС бяха категорични: при действието на Търновската конституция монархът не е можел по давност да завлазява имоти за себе си, негово задължение е било да гарантира и защитава имотите на поданиците си, през юли 2016 г. решението е друго.

„При действието на Конституцията от 1879 г. и действалата до 1946 г. нормативна уредба монархът може да придобива право на собственост по давност щом без връзка с правомощията му на държавен орган и не за целите на изпълняваните като държавен орган функции, а като равнопоставен на останалите субект на правото, е установил владение, отговарящо на изискванията на чл.302 З. /постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнително и с намеренение да се държи вещта, като своя собствена/ и това владение не е опорочено от насилствени или скрити действия”, казват Камелия Ефремова и Веселка Марева. И обясняват: физическото лице, което заема престола, може да участва в гражданския оборот, равнопоставено с всеки друг правен субект, а съответно може да придобива и вещни права по всички уредени в законодателството придобивни способи.

Несъгласен с тях е третият съдия – Владимир Йорданов. „Да се приеме, че Конституцията от 1879 г. и действалото до 1946 г. законодателство не ограничава българския цар (физическото лице, което заема престола) да придобива право на собственост върху държавни имоти по давност чрез владение, означава да се приеме, че цитираните разпоредби допускат българският цар да формира намерение за своене (за придобиване в лична собственост) на държавните имоти, чието управление му е възложено и поверено като върховен представител и глава на държавата и като върховен пазител на конституцията поради участието му в трите власти, което предполага и изисква по отношение на тези имоти царят да формира противоположна воля – за тяхното стопанисване и опазване и за недопускане на завладяването им без правно основание”, заявява Йорданов.

Потвърдено: Конституционният съд не реституира

Макар че ВКС вече се беше произнесъл и за ефекта от решенията на Конституционния съд, този въпрос отново застана на вниманието на новия състав. Но в този си отговор той няма разминаване с колегите.

„С обявяването на Закон за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и техните наследници за противоконституционен с решение № 12/1998 г. на Конституционния съд не отпада правното основание за собственост на държавата и не се възстановява положението отпреди приемане на противоконституционния закон”, казват тримата от ВКС.. Т.е. решението на КС няма реституционен ефект, категорични са те. А „гражданският съд не може да признае вещно-правни, респ. реституционни последици на основание, което не е нормативно уредено от действащото законодателство”.

ВКС е съгласен с долните инстанции, че реституция в случая не би могло да има и на базата на закона за реституцията – действието му се простира върху случаи на отнемане на имоти без правно основание, а при „царските” имоти не е така. И Симеонq и Мария-Луиза са недобросъвестни владелци на върнатото им.

Щом държавата е предала имота, не й дължиш обезщетение

Накрая върховните съдии слагат ред в един „болен” проблем, отекващ и в заведеното от Симеон дело в Страсбург – може ли веднъж държавата да ти връща имот, макар и без основание, а после да ти иска обезщетение за неправомерното ползване? Не може, единодушни са тримата от ВКС.

„Лицата, на които държавата е предала недвижим имот като техен собствен /включително като възстановен им от държавата/, не дължат на държавата обезщетение за неоснователно ползване на имота по чл.73, ал.1 ЗС от датата на предаване на имота до датата на влизане в сила на решението, с което се признава собствеността на държавата, щом към момента на предаване на владението не са знаели за липсата на основание за това. Такива лица, като ответници по предявен иск за собственост разполагат с правата по чл.72 ЗС с оглед разпоредбата на чл.74, ал.2 ЗС, тъй като съгласието на собственика за извършване от тях на разноски за имота е дадено предварително с предаването му като на собственици и в тази хипотеза в тежест на собственика е да докаже, че се е противопоставил на извършването на разходите”, казва ВКС.

Позовава се и на Протокол №1 на евроконвенцията за правата на човека, уреждащ правото на собственост и на практиката на Страсбург, че в правото на собственост.

Адвокатът на държавата по това дело Петър Петров заяви пред De Facto Legal, че веднага ще информира регионалното министерство за решението и за сумите, които държавата трябва да плати на Сакскобургготски и сестра му.

Адвокатът на Симеон Ели Христова каза, че е отчасти удовлетворена от решението, защото са налице „правни отговори, изчистени от политически привкус”.

Пълният текст на решението – тук

About Елена Енчева

Проверете също

ФУАННАН, новият фиш за отговорност по Закона за движение по пътищата – революция или правен абсурд ?

Или как без да разберете  може да се окажете санкциониран,  с изпълнително дело и запор …

Манолова ще съди Симеонов за клевета, напомня, че измислиците на Борисов от кметската кампания, вече са в съда

Мая Манолова,  лидер на „Изправи се.БГ“, обяви, че дава под съд зам.председателя на Народното събрание …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.