Последни новини
Home / BREXIT / Доц. Атанас Семов: Новата Тачър, MAY be…

Доц. Атанас Семов: Новата Тачър, MAY be…

Defakto.bg

Една поредица на  доц. д.ю.н. Атанас СЕМОВ,  kосител на Катедра „Жан Моне” на ЕС,  ръководител на Международната магистърска програма „Право на ЕС” в СУНосител на Катедра „Жан Моне” на ЕС,  ръководител на Международната магистърска програма „Право на ЕС” в СУ.

   Тереза Мей ще чува само „May not”!

Брюксел изведнъж спря да настоява Лондон да бърза с напускането.  Ангела Меркел „разбира необходимостта от още време за подготовка на преговорите”, Франсоа Оланд просто напомня, че трябва да се спазват 4-те свободи на ЕС. И на двамата скоро им предстоят избори. Навярно драматични,  може би последни… И със сигурност с пряко отражение върху преговорите с  Лондон!

Новият британски външен министър Борис Джонсън заявява, че „напускането на ЕС не е напускане на Европа”. А, да видим! Слаба е иронията  на Верхофстад че „английското чувство за хумор е безкрайно”. Тук вече става дума за хумор в чувствата. Или просто за рошава наглост… Германският външен министър Щайнмайер побърза да го определи като „възмутителен”…

Дали не беше назначен, за да провали напускането?

Тереза Мей побърза да се ангажира, че няма да провежда втори референдум и няма да работи за оставане в ЕС. Поредицата от грешки продължава. Камерън побърза да проведе референдума (обещан за 2017 г.) – и сгреши. Неговото председателство на ЕС (през втората половина на 2017-а) можеше да му даде повече аргументи за оставане. Мей побърза да потвърди напускането – и сгреши. По-малко отворени врати удома са по-малко оръжия в преговорите навън!

Тереза се облича и усмихва като Маргарет, но дали Мей ще има  решителност и сила като Тачър? Първата дама начело на британското правителство успя едно време да отвоюва т. нар. „британски чек” за директно възстановяване на част от вноската на кралството в бюджета на ЕС.

Ще успее  ли втората дама да отвоюва „британски чек-лес” (свободна търговия с Европа)?

Надали… На британския износ ще му се наложи да разчита предимно на  американския пазар, евентуално и на азиатския. Което пък не е добре за  другите износители от ЕС!

Позволявам си прогноза, че правителството на Тереза Мей няма да  просъществува дълго и не тя ще подпише договора за напускане. Харесва ù да я представят като „адски трудна жена” (bloody difficult women). Засега обаче  усилията ù са насочени само към анализ на ветропоказателя: първите ù срещи не бяха с ръководителите на ЕС (от които всъщност нищо по темата не зависи!), а с лидерите на големите държави – за да усети кога и какво може да поиска (и най-вече да получи). Какво са ù отговорили не знаем, навярно защото и самите те не знаят какво да ù отговорят…

Политиците в Кралството един през друг обещават напускане „до края на 2018 г.”. Обзалагам се, че и през 2019 г. Короната все още ще е под 12-те звездички!

Позицията на ЕС трябва да бъде определена на 16-и септември – 27-те  лидери (без Мей) ще се опитат да поставят много тежки предварителни условия за преговорите по договора за напускане. Толкова тежки, че да отворят  уж затворената от нея врата за преразглеждане на решението за напускане.

 Схемата е проста: Камерън получи отстъпки, които не бяха достатъчни  (нито достатъчно добре обяснени…) за референдума за напускане. Мей ще  получи категоричен отказ от отстъпки – което да е достатъчно (ако бъде добре обяснено…) за нов референдум (с нея или без нея) или просто за различно решение на парламента.

Макар името на британския премиер да означава „Мога”, се надявам нейното правителство само по-ясно да покаже, че Англия не може без Европа… Както не може без Шотландия, нито без Северна Ирландия.

Затова (както писах по-рано) Мей побърза да се срещне със Стърджън – и ясно призна, че излизането на Обединеното кралство от ЕС зависи много от излизането на Шотландия от него…

 Интерес от напускането няма (почти) никой. Нито от силното ограничаване на обмена с Кралството. Нито дори от намаляване на ролята на Лондонското финансово сити, въпреки, че Франкфурт вече се предложи за наследник.

Загубите за всички ще бъдат огромни, дори за Франция. Впрочем, дори за САЩ!  За самия ЕС обаче по-важно от напускането (или не) на Обединеното кралство е недопускането на други напускания. Той не може (дори да има икономически интерес) да позволи на Кралството статус, като този на Норвегия

и Швейцария, защото така ще насърчи още няколко ДЧ да поискат същото  (можем да спорим Дания или Швеция ще бъде първата и 3 или 5 ще са желаещите…) Затова тонът с Мей ще бъде в стил „May not” („не може”)! Ще чуем, че не може да има отстъпки, не може да има полу-членство, не може да има специални условия за английския бизнес (износ).

Но ще чуем и „може”: може да има промени в ЕС. Защото повече не може да се лъжем, че съюзният механизъм работи добре. Излизането на Лондон ще  наложи съществена реформа, ако все пак се избегне, реформите наизток от Доувър ще са още по-наложителни. ЕС в днешния си вид е немощен, тромав,

бездушен и несимпатичен на хората. И лидерите му, впрочем…

 Междувременно стана ясно, че британското председателство на ЕС  отпада официално, Естония навярно поема 2017-а, а България – първата  половина на 2018-а. Да сте чули нещо по темата в София?

Чухме само, че „почти нищо не се изпълнява от споразумението между ЕС  и Турция”? Има ли изненадани? Надали…

А подготвени? Пак надали… Политическата класа ли ще плати цената на новите драматични проблеми у нас? Съвсем надали!

About De Fakto

Проверете също

Президентът Румен Радев: Скандалите са в правителството, те са много и унищожителни 

  „Шипка не е мястото да коментирам интригите на министър-председателя, защото тук възкръсва България, която …

МФ: Няма споразумение с Оманския фонд! Д-р Василева: Министерство на финансите или Министество на истината?

Министерството на финансите категорично заявява, че българската държава не е подписвала споразумение, нито е плащала …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.