Последни новини
Home / Законът / Манолова с първа жалба до Конституционния съд срещу заличаването от избирателните списъци

Манолова с първа жалба до Конституционния съд срещу заличаването от избирателните списъци

Defakto.bg

Парадокси: Хем е спорно дали задължителното гласуване е конституционно, хем е въведено, хем следва  референдум ” за или против” влизането му в закона.

Омбудсманът Мая Манолова изпрати в Конституционния съд (КС)  искане да бъдат обявени за противоконституционни въведените санкции на избирателите , ако не са упражнили правото си на глас в два последователни избора,  съобщи пресслужбата на омбудсмана.  В чл. 242а от новия Изборен кодекс (ИК)  бе записано, че  гражданите,  които не пуснат бюлетина на два последователни вота от един и същ вид без уважителни причини, ще бъдат заличавани от избирателните списъци.  Възстановяването на правото им да пуснат бюлетина ще става с изрично писмено искане до общината по постоянен адрес. За да не се стигне до отписването им от списъците, негласувалите граждани ще трябва да доказват „със съответните документи“ някоя от следните „уважителни причини“ – били са извън страната, имат трайни увреждания, нарушено зрение, трудна подвижност или са на повече от 70 години.

„Тази мярка на практика обрича на „гражданска смърт“ избирателите, защото ги лишава от основно право каквото е изборното право“,  казва Мая  Манолова, която е взела решението си, след като юристите от Консултативния съвет при омбудсмана, са я подкрепили.

В жалбата си до КС омбудсманът припомня, че в Конституцията изрично е  уредено кои български граждани имат избирателни права и нито Централната избирателна комисия, нито Народното събрание трябва да определят условията за  упражняване на вот.  Те могат да определят единствено реда, по който това става.     Манолова е  категорична, че  фигурирането в избирателния списък  легитимира избирателя като такъв, но правото му на вот не произтича от списъка, а от самата Конституция. От това следва, че заличаването от списъка на хора с избирателни права според основния закон,  представлява „целенасочено действие за ограничаване на избирателното право“, а това очевидно е противоконституционно, казва омбудсманът.

Втората  важна тема,  с която тя  обмисля да сезира Конституционния съд,  са приетите ограничения за гласуване в чужбина.  Според сега действащия Изборен кодекс няма възможност за разкриване на автоматични секции зад  граница там, където на предишните избори са гласували 100 души. Освен това депутатите въведоха „таван“ от 35 избирателни секции във всяка чужда държава,  без значение колко българи живеят там и колко от тях имат желание да гласуват. Жалбата по този въпрос,  обаче Мая Манолова ще прати след като се консултира с представители на българската диаспора в чужбина.

Прави впечатление умереноста в действията на омбудсмана, друго си е, когато ползваш съветите на компетентни юристи!  Не може да се отрече обаче, че Манолова е последователна за промените в ИК.   Още на 7 май т.г. тя  обяви,че  „ако разумът не надделее ще сезира КС,  защото е недопустимо да се отнемат завоювани права на гражданите,  а в тази посока КС има не едно и две решения.

Не приемам да бъдат наказвани едни граждани, които живеят в една държава, и покрай тях да бъдат наказани и други граждани. Първите наказани граждани най-лесно ще дойдат с автобуси в изборния ден. Останалите, в Северна Америка няма да гласуват“,  заяви  Манолова. А по-късно, по настояване именно на  българите в  чужбина в писмо до Цецка Цачева,  изпрати предложението им – да се запази режимът, при който автоматично се създават секции там, където вече са съществували, и са гласували над 100 български граждани, както и да не се променя  броят на 40 заявления за вота. А  по преценка на дипломатическото и консулското представителство, да се откриват секции, когато тези условия не са налице, но има сериозна българска диаспора. На практика българите в чужбина искаха  да се запази режима от кодекса „Манолова“, който позволяваше автоматично разкриване на  секции  без никакви  предварителни ограничения.

Предложенията на Манолова бяха внесени като законопроекти от  Радан Кънев и Георги  Кадиев,  но без успех.

Любопитно е дали някой ще се реши да атакува и въведеното задължително гласуване . Досега това щедро обещаваха от БСП, ДПС и други партии в парламента.  Въпросът за въведеното задължителното  гласуване остава спорен  дори в гилдията на бившите конституционни съдии.

Пред De FactcoLegal, бившият  конституционен съдия Димитър Гочев заяви, че: „Правото да гласуваш не е само право. То е изпълнение на един граждански дълг. Конституцията казва:„Цялата държавна власт произтича от народа”. Затова всеки който гласува, независимо дали е за ляво или за  дясно управление, изпълнява  една държавна функция”.

На обратното становище бе  Пламен Киров, който пред DFL, заяви, че е абсурдно въвеждането на задължително гласуване при действието на сегашната Конституция. Поясни:„ В конституцията избирателното право е записано сред основните  права на гражданите, а те са неотменими.  Само Велико народно събрание може да ограничи избирателното право, според текста на нашата конституция”, каза той и добави че аналогията с други държави е неуместна, тъй като в техните конституции не е записано, че само ВНС може превръща едно право в задължение. Например, за разлика от българската, в гръцката Конституция пише изрично, че : „упражняването на избирателното право е задължително“.

Той също се обяви срещу   заличаването от списъците и бе категоричен, че опитът да се ограничи „турския” вот  подели ли съмнително  българите в чужбина.  

„Да разделиш българските граждани на живеещи в Европейския съюз, пък в САЩ и Канада, пък живеещи в Турция, е дискриминация! Това нарушава принципа на равното избирателно право, ако това значи нещо за тези  които разграничиха българските граждани.  Принципът на равното избирателно право  означава равни условия за провеждане на предизборна кампания, равни условия на достъп до гласуване, равни условия на гласуване на избирателите.”

Пламен Киров предложи и нещо разумно – въпросът за спорното  задължително  гласуване да се реши предварително с тълкувателно  решение на КС по  въпроса:  Може ли правото да бъде задължение?

Не го чуха, и сега  сме изправени пред парадокоси-  хем е спорно дали задължителното гласуване е конституционно, хем е въведено, а  следва  референдум ” за или против” влизането му в закона.

 

About De Fakto

Проверете също

Издирват двама бегълци от затвора в Стара Загора

Двама осъдени затворници са избягали от затвора в Стара Загора,  съобщи Министерството на правосъдието.  „При …

Президентът Румен Радев: Скандалите са в правителството, те са много и унищожителни 

  „Шипка не е мястото да коментирам интригите на министър-председателя, защото тук възкръсва България, която …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.