Последни новини
Home / Избрано / Искате убежище в България? Попадате в затвор в Турция? *

Искате убежище в България? Попадате в затвор в Турция? *

Defakto.bg
Петьо Цеков5Автор Петьо Цеков
Българските власти вече залавят, връзват и сервират на Ердоган всички неудобни нему хора. В разрез със закон и морала.От гледна точка на историята едва ли има кой знае какво значение точно кой българин е предал през декември 1872 г. на турските правоохранителни органи онзи опасен престъпник, турски поданик, който тайно и подмолно е искал да направи преврат срещу султана. Предател вероятно е имало и той е знаел, че праща Левски към бесилото.От гледна точка на настоящето обаче е много важно да се знае точно кои българи предадоха на заптиетата Абдуллах Бююк и по този начин обрекоха един човек на тъжен край – ако не на бърза смърт, то поне на смърт след тежък престой в турските зандани. Тези, които оковаха Бююк и го връчиха като подарък на Ердоган: са Бойко Борисов, Росен Плевнелиев, Маргарита Попова и Румяна Бъчварова. Техните имена влизат в историята редом до това на поп Кръстьо, Димитър Общи и други подобни исторически „герои“.
Не, не бързайте – разбира се, че Бююк не е Левски. Не става дума за това. Не говоря и за срамното роболепие, което българската власт демонстрира към неосманиста Реджеп. И не, не става дума за един човек, става дума за десетки, които тази година са предадени против волята им на Турция по същата процедура. И за още десетки, които днес се издирват под дърво и камък в България, за да бъдат сервирани на Ердоган.

Говоря за нарушение на конституцията

С един позорен акт куп български политици погазиха основния закон на републиката, законите и международните норми, които ние, като цивилизована страна, отдавна сме поели ангажимент да спазваме.
Всяка година администрацията на президента разпространява поредния доклад за дейността на подопечната Комисия по предоставяне на убежище. И всяка година в този доклад се припомня подписаният и от България през 1948 г. чл.14 от Всеобщата декларация за правата на човека, който гласи: „Всеки човек има право да търси и да получи убежище в друга страна, когато е преследван“. Със и без повод президентството припомня Търновската конституция, в която пише: „Всякой роб, от какъвто пол, вяра и народност да бъде, свободен става, щом стъпи на Българска територия“. Смисълът на този текст е повторен и в действащата конституция – чл. 27, ал. 2 : „Република България дава убежище на чужденци, преследвани заради техните убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи“.
И да, въпреки конституцията

президентството отказа политическо убежище на Бююк,

който е преследван в Турция заради убежденията си. Той може да е гюленист, може да е ковчежник на нелегална организация, може да е марсианец, може да е убил човек дори (като Левски), но всичко това няма значение, тъй като той е преследван в родината си заради политическите си убеждения и не му е гарантирано правото на справедлив процес. Заради това искаше свобода от България! Росен Плевнелиев не му я даде! Президентството е отхвърлило молбата на Бююк в деня, в който Ердоган го поиска отново. Поиска го устно, не по официалния ред, без да предостави доказателства за предполагаемата му подривна дейност.
С указ №13 от 23 януари 2012 г. Плевнелиев възложи на вицепрезидента Маргарита Попова да упражнява правомощията по предоставяне на убежище по чл. 98, т. 10 от Конституцията на Република България. Т.е. подопечната на Маргарита Попова комисия не е дала убежище. Ако президентството смята да твърди, че е отказало убежище на Бююк, понеже той е криминален престъпник, а не политически, то хубаво е да прочете решенията и на Софийския градски съд, а после и на Софийския апелативен съд (което би трябвало да е окончателно), с които е отказано искането на Турция за екстрадиция на Бююк. Анадолска главна републиканска прокуратура в Истанбул търсеше Бююк за „създаване и управляване на терористична организация“ и „пропаганда на терористична организация“. Щом българският съд е преценил, че няма достатъчно доказателства, за да предаде човек за тези престъпления по турския НК, кой президент, вицепрезидент, премиер или министър смята, че може да опакова свободен човек и да го прати в турски зандан? И тъй като от президентството явно не се съобразяват с решенията на съда, ето какво пише в мотивите на САС, с което се потвърждава решението на СГС: „Първата инстанция говори за политическа насоченост на наказателния процес, воден срещу исканото лице“, „исканото лице е било заловено по време на събрание, когато… В рамките на целта на събранието на организацията се разискват политически теми“, „екстрадицията има за цел преследване и наказване на лицето на основание политическите му убеждения като член на движението „Г.“ И за да е ясно на Турция, на България и специално на политиците ни съдът е написал: „Престъплението, за което е поискана екстрадицията, е политическо“. И на този човек е отказано политическо убежище в страната ни.
В нескопосаните си опити

да облече с прилични законови дрешки обидното решение

за екстрадиция министър Румяна Бъчварова използва ни в клин, ни в ръкав Закона за чужденците. Този закон позволява на МВР при наложена принудителна административна мярка експулсиране без съдебно решение да заведе до границата лице и да го предаде. Бъчварова свърши това, след като бе абсолютно наясно с решението на САС за Бююк. Нещо повече – в интервю по bTV тя съобщава, че не е била наясно дали лицето е получило, или не е получило политическо убежище от президентството. Как предава на Турция човек, който може пък да е получил статут?
За да се изхлузи покрай съдебното решение, Бъчварова директно обвини Бююк, че няма актуални документи и не бил направил опит да получи такива. Което си е чиста лъжа – Бююк е подал молба за убежище в президентството и чака отговор. МВР обаче търси документи на Бююк в Държавната агенция по бежанците, а много добре знае, че той не е и не може да бъде бежанец.
Освен това – по силата на закона, когато МВР налага принудителна мярка експулсиране на някого, който няма документи, би трябвало да тече срок за обжалване. Такъв срок няма само ако лицето, което гоним, е заплаха за националната сигурност. И Бъчварова решава да се оплете още малко – набута Бююк в графата „заплаха“. Защо го прави? Защото ако гражданин без документи е заплаха за националната сигурност, никакви срокове за обжалването на административното решение не важат – спипват го в „Младост“, товарят го на камионетката и го пращат към Одрин. С какво Бююк е заплаха за нашата национална сигурност? Не е ясно. Къде са документите на ДАНС, които класифицират този човек като „заплаха“? Няма такива. И защо, ако е заплаха, МВР не го гони по този член от закона, а заради невалидни документи? За да е още по-тъпо, зам. главният секретар на МВР пуска слух, че Бююк е издирван от Интерпол. Ами не е, това лесно може да се провери.
И тъй като Бъчварова обича да се оплита като пате в кълчища, Бююк хем е заплаха за сигурността, хем е някакъв дребен проблем – гражданин без документи, който можел да пише исканията си до българската администрацията и от родината си, както и да обжалва екстрадирането си от Турция?!? Г-жо Бъчварова, никога, никъде и никой нормален човек не може да си помисли, че

роб може да подаде молба за политическо убежище,

докато гние в затвора в собствената си страна. Това е сигурно. Както е сигурно, че българският съд не даде Бююк на Турция заради липсата на „гаранции за справедлив съдебен процес“.
На всичкото отгоре, когато МВР предава човек в чужбина, на място трябва да има оправомощени служители от администрацията на омбудсмана, представители на национални или международни неправителствени организации и журналисти. Къде са били те? Нямало е такива. Според МВР изричният запис в закона с нищо не ги задължавал. Затова пък в Одрин е имало десетки турски журналисти, които са чакали Бююк, за да снимат предаването на „предателя“. И Румяна Бъчварова дори била много учудена от тази сценка, щото нямало никакви договорки с турската страна.
Разбира се, няма как Бъчварова да е решила ей така да предаде Бююк. Сигурен съм, че президентството не е решило на своя глава да отхвърли искането за политическо убежище. Ясно е като бял ден, че зад това решение се крие

един човек и той е Бойко Методиев Борисов

Когато на 24 август Борисов престъпи прага на Ердоган в Турция, сигурно ще се чувства горд – изпълнил е заръката и на този Началник. Сигурно е, че Борисов има стройно обяснение за подобно слузесто поведение – вероятно смята, че като предаде 1, спасява България от 100 000 бежанци. Това е странното – като човек, който е бил във всякакви интересни бизнеси, Борисов сигурно е наясно, че това поведение на Турция граничи с рекетьорското. А да се поддаваме на рекет, не е хубава позиция. САЩ не връщат Гюлен, Гърция започна нормална процедура за турските пилоти, които избягаха след преврата – само ние действаме бързо и беззаконно.
Ако имаше малко самоуважение, Борисов нямаше да се държи като тъпата страна на Бермудския триъгълник, нито щеше да се плаши от 1000, 5000 или 100 000 бежанци. (Проблемът не е в броя на бежанците. Проблемът е, че държавата на Борисов няма капацитет да ги приеме, да отсее искащите подслон от ислямистите и затова пуска всички на Лъвов мост). Ако имаше самочувствието на европейски лидер, Борисов щеше да остави случая „Бююк“ там, където му е мястото – на съдебната система, а не да го решава като криминален бос – тайно, на маса, без официално искане на Турция дори.
Четирима български политици заблудиха един турчин, че България е сигурно място за търсещите свобода и справедливост. Нормално, той не е познавал достатъчно държавата ни, лидерите ни, нравите ни. Хубавата новина е, че ние добре знаем това. Освен това знаем, че утре ще трябва да затваряме училищата, които посочи Ердоган. Знаем, че след това ще трябва да подкрепяме онези български партии, които посочи Ердоган. И така ще бъде, докато политиката ни е алъш-вериш като на Капалъ чарши.

*Публикацията е  на в. Сега

DFL: Ако тези хора ( Борисов, Попова, Бъчварова, Плевнелиев и сие) управляваха България  през 1943 година, българските евреи щяха да бъдат поднесени на Хитлер в луксозна опаковка.

About De Fakto

Проверете също

Петя Крънчева – почти пълен отличник, Мирослава Тодорова – с понижена оценка (допълнена)

От четвърти опит Съдийската колегия на ВСС произведе Петя Крънчева (на снимката горе) в почти …

Не избраха Иван Калибацев за шеф на ОС-Пловдив, един глас не стигна

Случи се след дебат за номенклатурата, неизкарания мандат и „лицемерите“ Със 7 „за“ срещу 6 …

Един коментар

  1. Браво г-н Цеков! Отлична пубицистика: факти, анализ и гражданска позиция са интепретирани чудесно. Тъй като пиша на тази тема за мен неизвестен е само факта, че турски журналисти са чакали на границата. Може би трябва малко милост към г-жа Бъчварова. Тази приятна жена е жертва: просто мястото и не е в това котило, в което я насади Борисов. Но явно свестните и знаещи хора – имам пред вид предишния министър Вучков – нямат място в една институция, която все още е “ милиция“, а не европейска полиция / това пролича от жалките “ обяснения“ на МВР – шефовете /.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.