Последни новини
Home / Избрано / Клошарът Любомир Данчев – българският Ван Дер Любе

Клошарът Любомир Данчев – българският Ван Дер Любе

Defakto.bg

Автор Петър Обретенов*

Петър Обретенов

ван дер любе2
Маринус ван дер Любе е холандски комунист, обвинен в подпалването на Райхстага на 27 февруари 1933 година, осъден на смърт, през 2008 г. посмъртно оправдан.

За славата на Херострат има много кандидати. Някои, подобно на Херострат, гръмко обявяват авторството си пред целия свят, други – трябва да бъдат открити от Темида, за да  получат славата на херостратовци.
Подпалването на храма на Артемида в античността беше надминато по известност и значение от подпалването на Райхстага в съвременната епоха.

райхстага
Подпаленият Райхстаг на 27 февруари 1933 година

За авторство претендира, един малоумен холандец, бродяга и пироман, Маринус ван дер Любе, който с подръчни средства – парцали от
пердета и от собствената си риза – е направил опит да запали огромното здание на Райхстага. Пред съда той се е обиждал когато някой се е опитвал да му отнеме славата на велик подпалвач. Истинските подпалвачи обаче не са действали така аматъорски – пренесли са през таен тунел достатъчно ефикасни запалителни материали, за да може да лумне едно здание, много по-голямо и солидно от храма на Артемида.

Пожарът е опустошителен – изгаря не само Райхстага, но в последна сметка – Германия и Европа, защото, както казва известния американски журналист и публицист Джон Гънтър, в знаменитата си книга с очерци за събития и личности между двете световни войни „ Европа без маска”: „ В пламъците на Райхстага изчезна стара Германия на Бисмарк, на Вилхем втори, на Ваймарската конституция, от неговия дим израстна Третият райх”. И като българи ще добавим: изгря звездата на българския комунист Георги Димитров, който доби световна слава със защитата си на Лайпцигския
процес, в която той разобличи нацистите като истински подпалвачи на Райхстага, Слава, която би останала неоспорена ако със същия жар защитаваше родината си от попълзновенията на Сталин.
Но какво общо има между Ван дер Любе и Любомир Данчев? Преди всичко: социалният им статус – хора отхвърлени от обществото. Единият: безработен бродяга; другият – клошар. И двамата са свързани с обекта на престъплението: Любе – намерен полугол в горящата сграда; Данчев –единствен, дългогодишен обитател на таванско помещение на тютюневия склад, над което е пламнал огъня. Първосигнална реакция е да се насочи
обвинението към тях. Но след това започват съмненията, които в случая с Райхстага стават убеждение на световната общественост (и довеждат до оправдателна присъда за Димитров, Танев и Попов): Любе е само „жертвен козел”, зад който се прикриват истинските подпалвачи.
Огромното здание не може да изгори от подпалените от него жалки парцали.

Много подобни въпроси могат да се зададат и за изгорените тютюневи складове –паметници на културата. Cui bono? Кому е изгодно е въпросът, който  криминалистите си задават за откриване на причинителя
на престъплението.

Клошарът Данчев изгаря убежището си, което обитавал повече от тридесет години! Не му е изгодно. Да е станало по небрежност, например  от изпусната цигара – може, но поставя се въпроса как това не се е случило поне няколко пъти по време на дългогодишното му пребиваване. И по – важно: могат ли да пламнат солидни постройки, и то няколко, макар и от тях да са останали почти голи стени, от едно локално подпалване. Пиротехническата експертиза ще има много работа.
Да го е направил умишлено, по собствена воля – не е за вярване, освен ако не е доказан пироман, което за сега съдът не приема. Ако е бил само изпълнител на чужда воля – пита се: коя е тя? Cui bono?  Кой е поръчителят? И изключен ли е сценария от Райхстага: подпалвачът
послужил си с негодни средства да е подпомогнат тайно от него от други заинтересовани лица, предизвикали с опасни запалителни материали големия, а не локалния пожар.
За сега, прокуратурата повдигна обвинение единствено срещу Дачев, като автор на пожара. Но тя дължи отговор на обществеността и на всички въпроси, които не само аз, но и много юристи, или просто хора със здрав разум, логично мислещи, си задават. Тя не може да бяга от
този отговор и подобно на камилска птица да крие главата си в пясъка, за да изчезне от полезрението на обществеността. Да се надяваме, че се
извършват усилени следствени действия във всички посоки и следствието няма да приключи с удобното привличане под отговорност на клошара  Дачев.

Тук имам предвид и отговорността на компетентните институции за опазване на културното наследство. По този въпрос прокуратурата също  трябва да си каже думата. Унищожаването на тютюневите складове не е прецедент и много паметници на културата и архитектурата в страната са съборени без да е последвала санкция за отговорните лица.

*Авторът е юрист с дългогодишен стаж. Бил е съдия и народен представител във Великото народно събрание, секретар на Съвета по законодателство към Министерството на правосъдието, парламентарен секретар на същото, зам.-председател на Централната избирателна комисия. В момента е адвокат.

About De Fakto

Проверете също

Въпросите към кандидата Гешев*

Иван БРЕГОВ, ИПИ* Мандатът на настоящия главен прокурор Сотир Цацаров е към края си, а …

ВАС задължи кадровиците да накажат Мирослава Тодорова

Мирослава Тодорова да бъде наказана – това задължително указание дава тричленен състав на Върховния административен …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.