Последни новини
Home / Законът / Изследване: България в група с Турция и Украйна по зачитане на закона

Изследване: България в група с Турция и Украйна по зачитане на закона

Defakto.bg

От влизането на страната ни в ЕС не е последвало икономическо съживяване, обяви доц. Красен Станчев. 

Значима е връзката между управлението на закона, притока на преки чужди инвестиции, агрегираните инвестиции и брутното капиталообразуване – това обяви  доц. Красен Станчев, от Института за пазарна икономика, един от депутатите подписали действащата Конституция от 1991 година. Той и екипът му представиха изследване върху инвестиционната среда в България, в което съдебната система, правата на собственост и изпълнението на договорите в България се разглеждат като основни елементи на политически риск.

Не се подобряват индикаторите на бизнес средата и правата на собственост в България. Факторът дали служителите на съда използват служебното си положение, ни поставя като страна, между Русия и Украйна. Значително по-добре по този показател са страни като Хърватска, Грузия и Чешката република.

След 2008 г. инвестициите у нас намаляват, и вече сме по-зле от Румъния и особено от Чехия. И докато тези страни успяват да възстановят притока на  инвестиции след кризата, то у нас положителна промяна няма.

Индексът за управление на закона на Световната банка сочи, че България се нарежда в една група с Турция и Украйна. Украйна е по-зле от Турция. Румъния,  Македония са много по-добре от България. Дания е най-добрата страна в света по  отношение на управлението на закона.

Във фокуса на изследването са 19 случая на лошо управление на закона, разделени в 3 групи. Едните са в банковия и финансовия сектор, другите се отнасят до регулаторното преразпределение и манипулиране на пазара, а третата група – твърдо и меко завземания на бизнеси и ресурси.

Изследваните казуси обхващат периода 2007 до 2015 г., т.е след влизането на България в ЕС. Според доц.Станчев те са довели до загуба на милиарди за икономиката ни.

Посочено беше забавянето на концесионния договор и изпълнението на концесията на Дънди Прешъс Метълс за Крумовград от страна на Министерство на околната среда и водите, което е струвало почти 1 млрд. лв. загуби за българската икономика. Към това се прибавят и около 160 млн. лева загуба от ДДС и над 60 млн. лева загуба от концесионни възнаграждения.

Около 1,5 млрд. лева. е чистата загуба от проекта Белене ; 280 млн. лв. по-малко за икономиката е струвало отлагането на инвестициите в областта на търговските вериги.

Добрата данъчна система е положителната черта, която Красен Станчев изтъкна за страната ни. В сравнение с 2004 г. сега обаче гражданите плащат 3 пъти повече данъци, уточни той.  По думите му, прозрачността на данъчната система позволява на правителството да има свои резерви за решаване на проблеми, които се смятат за важни.

Това, което виждаме до момента, е, че политическият риск в България стои много по-зле, отколкото, примерно, в Румъния или в Чехия, ако вземем страните, които приличат на България по история.

По готовност на държавната администрация и политическите структури да  обслужват частни интереси, България се доближава до страните от бившия

Съветски съюз и Русия и е доста далече от страните в ЕС по тези показатели, допълни Станчев. Като най-предвидими и подчинени на върховенството на закона    той представи Германия и Дания.

Към 2007-2008 г. България е на едно от първите места в нова Европа по натрупани инвестиции, по дял на инвестициите от БВП. Онова, което е натрупано   у нас, продължава да работи, но не идва нищо ново, обобщи Станчев.

Стойността на инвестициите, която е под риск от всички преки и непреки влияния върху правата на собственост, е около 2 млрд. лв.

Факторите, които противоречат на тези тенденции са: натрупаните преки чуждестранни инвестиции, простотата и прозрачността на данъчната система и  предполагаемите ползи от общия пазар на ЕС.  Станчев констатира още,  че от влизането на страната ни в ЕС не е последвало  икономическо съживяване.

Страната ни има относително добра данъчна система и данъчна администрация, смята експертът, който прогнозира, че реализирането на проекта за газов хъб в

България ще бъде трудно, тъй като за търговия с природен газ се предпролага да е налице достатъчно потребление и изградена инфраструктура.

About De Fakto

Проверете също

Очаквано парламентът отхвърли ветото на президента върху Закона за личните данни

Очаквано парламентът отхвърли ветото на президента върху Закона за личните данни. 127 народни представители подкрепиха …

След нотариалните дела в АССО се появиха и първите оспорвания на регулаторите – КЗК, КРС и КФН

  През месец януари, в Административен  съд София–област бяха образувани около сто дела срещу заповеди …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.