Последни новини
Home / Избрано / Обучете или сменете този съдия – част ІІ

Обучете или сменете този съдия – част ІІ

Defakto.bg

 

Тони Димов, юрист, доктор по право, Председател ня Центъра за оценка на въздействието на законодателстото (www.ria.bg)

Преди няколко месеца, в средата на юни 2016 г., вие – приятелите, колегите и съмишлениците от de facto legal (DE FAKTO) бяхте първите, с които споделихме болките

и чувството си за безправие, създадено от български съд при процедурата за регистрация  на едно обикновено, без никаква правна и фактическа сложност, сдружение с нестопанска цел, определено за извършване на дейност в обществена полза, учредено от няколко български общественици, професори и преподаватели по икономика и право.

Сега искаме отново вие да сте първите, с които да споделим радостта си и чувството,  че все пак у нас има справедливост. Да, чувство на радост, че си успял да помогнеш след много време и усилия една процедура да бъде доведена до успешен край. Може да звучи

абсурдно или жалко, но това е реалността. Време е за продължението на нашата сага „Обучете или сменете този съдия” с  Обучете или сменете този съдия – част ІІ.

Освен до Вас, през дългия период на безправие, в който процедурата по регистрацията на въпросното сдружение изпадна, ние подадохме сигнали относно случая и до „компетентните” институции като министерството на правосъдието, Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност,

Инспектората към Висшия съдебен съвет и други. „Компетентните” в кавички, защото за всички беше ясно, че докато има възможност за обжалване, спорът е висящ и никой няма да се ангажира с конкретно становище. От Централния регистър на ЮЛНЦ ни помогнаха с данни и информация. Единствено от министерството на правосъдието и то неформално ни насърчиха да обжалваме и да се борим до край за защита на правата на човека у нас.

Това и сторихме. Обжалвахме постановения в началото на месец юни 2016 г. от съдия Лилия Илиева отказ за регистрация на сдружението. В рамките само на два работни дни Софийският апелативен съд отмени отказа и постанови незабавно вписване на сдружението, така както то беше първоначално заявено. САС твърде с деликатно и

„колегиално” не се произнесе по поставените от нас генерални въпроси – защо съдия Илиева не прилага правилния процесуален закон, защо неточно прилага материалния закон и защо не зачита правния обичай и съдебната практика, натрупана през последните 15 години. На безпардонния „мотив” на Илиева, с който бе оставила производството без движение – „сдружението не е никакъв институт”, апелативният съд отговори, че „липсва законов акт, който да определя наименованието „институт“ като присъщо единствено на определи правни субекти с обособено качество, поради което наименованието на  сдружението не е подвеждащо.”

Как да не се радваме, че в крайна сметка справедливостта възтържествува…

Дотук, обаче, свършва радостта и хубавата част от сагата.

За нас останаха открити и неотговорени много въпроси, които ще зададем и тук:

1. Трябва ли съдът да познава процесуалния закон? Защото в конкретния случай

съдия Лилия Илиева вместо да прилага специалните правила на Глава 55 „Вписване на

юридически лица” на ГПК неправилно прилагаше чл. 540, вр. с чл. 129, ал. 3 от ГПК, които уреждат правилата за проверка на редовността на исковата молба? И каква следва да е съдбата на съдия, който не познава и не прилага правилния процесуален закон?

2. Трябва ли съдът да познава материалния закон? Защото в конкретния случай и двата пъти, когато съдия Лилия Илиева се е позовала на материалния закон, за да  постанови своя отказ – на чл. 3, ал. 3 и чл. 7, ал. 2 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел е прилагала закона неправилно? И каква следва да е съдбата на съдия,който не познава и не прилага правилно материалния закон?

3. Трябва ли съдът да познава съдебната практика и да спазва правния обичай?  Защото в конкретния случай, на нашите доводи, че над 15-годишната практика по  прилагане на Закона за юридическите лица с нестопанска цел е довела до това, че само в регистъра към Софийски градски съд са вписани над 340 юридически лица с нестопанска цел с наименованието институт,  а в регистъра към Министерство на правосъдието  на общественополезните юридически лица с нестопанска цел институтите са над 150, съдът бе отговорил следното: „Аргументите му, че имало много регистрирани юридически лица с нестопанска цел с „институт” в наименованието също не следва да бъдат споделени. Ако една грешка е била допусната, тя не следва да бъде мултиплицирана до безкрай…”? И каква следва да е съдбата на съдия, който не познава съдебната практика, отказва да се съобрази с нея, когато му бъде посочена и не спазва правния обичай?

4. Обществено приемливи и съвместими ли са с общоприетите морални норми и етични изисквания към българските магистрати изрази в официални актове на български съд като тези, употребени в „мотивите” на съдия Лилия Илиева по конкретния казус: – „сдружението не е никакъв институт.”

– „От обяснението на молителя нищо не се разбира, освен че настоява за незаконосъобразното си наименование …”; – „Тази „мисия” е развита в шест цели, които на хартия изглеждат много добре …”;

– „Поведението на молителя говори, че той не е толкова загрижен за бъдещето на малките и средните предприятия у нас, колкото за своята „разпознаваемост”  от Европейската комисия” и други? И каква следва да е съдбата на съдия, който си служи с подобни изрази в своите официални правораздавателни актове?

5.  Допустимо ли е днес в 21-ви век в България регистрацията на едно сдружение с нестопанска цел – при подобна ясна и изчерпателна правна уредба и при липсата на каквато и да е практическа и правна сложност – да отнема повече от пет месеца и кой следва да носи отговорност за подобно лошо и забавено правосъдие?

Повечето от тези въпроси са риторични. В случая, обаче, на практика един съдия по недопустим от морална и професионална гледна точка начин зачерква и отрича  съществуването на основни права на човека, каквото е това на свободно сдружаване. От тази гледна точка горните въпроси могат да се сведат до един: България правова държава ли е или по-скоро е подобие на такава? Ако няма изградени елементарни гаранции за опазване и защита на правата на човека, ако съдът пречи, бави и обижда хората, които искат да им съдейства да се сдружат по предписания от закона ред, справедливостта и правовостта в държавата, върховенството на правото и гражданското общество са просто думи, записани на хартия дори и тя да е озаглавена Конституция или теоретични понятия в главите на юристите, специализираните журналисти или на учените, творящи в областта на правото.

Според нас, крайно време е в България да се създаде един интегриран специализиран защитен механизъм във формата на Национална институция по правата на човека, който да се гарантира спазването на Конституцията на Република България и Европейската конвенция за защита правата на човека, който да се задейства автоматично и незабавно и да сработва едновременно като превенция, текущо наблюдение и последващ контрол по спазването на основните човешки права във всички случаи подобни на нашия.

А дотогава, отново молим: „Обучете или махнете този съдия”.

Ощe Обучете или махнете този съдия – част І

About De Fakto

Проверете също

Сотир Цацаров: Измама е, че правилата за „тримата големи“ се правят за отстраняване на Лозан Панов

Решенията на КПКОНПИ за  конфликт на интереси не могат да повлияят  по някакъв начин на …

Дебат в парламента: Председателят на ВКС отговаря за чистачките, да дава мнение за съдебната власт е малък държавен преврат! (Допълнена)

Лозан Панов лансира пред депутатите идея за преструктуриране на съдилищата: По 1 магистрат в ненатоварените …

2 коментара

  1. Срамна работа пак и отново

    „“И каква следва да е съдбата на съдия,който не познава и не прилага правилно материалния закон?““ Ами съдбата е ясна, ДМС-та на три месеца, екзотични почивки и тлъсти софри. Пълна трагедия!

  2. Пламен Кирилов

    В България, по закон, не носят отговорност за това което вършат, следните 4 категории лица: децата, лудите, депутатите и магистратите. Това е юридически факт. Докато пълнолетни хора на длъжности от високо значение за обществото и отделните граждани, са освободени от каквато и да било отговорност за резултатите от работата си, така ще бъде. В съдебната система не функционира природния здрав и здравословен закон за тоягата и моркова. Там има само морков…. тояга сами си поставят само съзнателните сред магистратите, защото съзнават че друго яче не може. Ама съзнателните са малцинство…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.