Последни новини
Home / Избрано / Люксембург: Заради осъждане не се прогонва автоматично родител, който сам се грижи за непълнолетен европеец

Люксембург: Заради осъждане не се прогонва автоматично родител, който сам се грижи за непълнолетен европеец

Defakto.bg

Правото на Съюза не допуска както автоматичен отказ на разрешение за пребиваване, така и експулсиране от територията на ЕС на гражданин от трета държава,  която не е членка на ЕС, който  упражнява сам родителски върху  ненавършил пълнолетие гражданин на ЕС,  само с мотива, че е осъждан. Това обяви във вторник Съда на ЕС в Люксембург по повод преюдициални запитвания на две юрисдикции от Испания и Обединеното кралство.

Съдът допуска,  че  мярка за експулсиране е възможна само при условие, че  е пропорционална и обоснована с личното поведение на гражданина на страна, която не е членка на ЕС, което трябва да представлява истинска, настояща и достатъчно сериозна заплаха, засягаща основен обществен интерес на приемащата държава членка .

Казусите

Заради предишните осъждания на двама граждани на страни, които не са членки на ЕС, които упражняват сами родителски права над  ненавършили пълнолетие деца, граждани на ЕС,  органите на приемащата държава членка, отказват да им разрешат пребиваване. И ги експулсират.

Г-н Alfredo Rendón Marín  сам упражнява родителските права по   отношение на своя син —испански гражданин, и на своята дъщеря —полска гражданка.  Двете непълнолетни деца винаги са живели в Испания (дело C-165/14).  Що се отнася до CS, тя е майка на дете — британски гражданин, по отношение на което упражнява сама родителските права (дело C-304/14). За да защити интересите на детето в запитването си британска юрисдикция е посочиал с инициали името на майката.

Върховният съд на Испания и  отделение за имиграцията и убежището на Второинстанционния административен съд на Лондон, Обединеното кралство, питат Съда дали предишното осъждане може само по себе си да обоснове отказа на разрешение за пребиваване или  експулсирането на гражданин от страна, която не е членка на ЕС, независимо, че сам  упражнява родителските права върху  ненавършило пълнолетие дете, което е гражданин на ЕС.

Решенията

С решенията си от днешна дата (понеделник) Съдът приема, на първо място, че правото на Съюза не допуска национална правна уредба, според която автоматично се отказва разрешение за пребиваване или задължително се експулсира гражданин на страна, която не е членка на ЕС, упражняващ сам родителските права по отношение на ненавършил пълнолетие гражданин на ЕС, само с мотива, че е осъждан, когато отказът или експулсирането ще принуди детето да напусне територията на Съюза.

В решението си съдът обяснява, че Директивата за свободата на движение и пребиваване на гражданите на ЕС и членовете на техните семейства се прилага по отношение на гражданите на ЕС и членовете на техните семейства, които отиват или пребивават в държава членка, различна от тази, чиито граждани са.  Следователно тази директива се прилага за г-н Rendón Mar ín и неговата дъщеря, която е полска гражданка, но не и за г-н Rendón Mar ín и неговия син, който е испански гражданин, нито за CS и нейното дете, което е британски гражданин: всъщност тези деца винаги са пребивавали в държавата членка, чиито граждани са. Ето защо само г-н Rendón Mar ín и неговата дъщеря, която е полякиня, имат право на пребиваване по силата на директивата.

По-нататък Съдът посочва, че ДФЕС предоставя на всяко лице, което е гражданин на държава членка, статута на гражданин на ЕС. По силата на този статут всеки гражданин на Съюза има право свободно да се движи и да пребивава на територията на държавите членки . При това положение Съдът приема, че синът на г-н Rendón Mar ín и детето на CS,  които са граждани на ЕС, имат такова право. Съдът уточнява, че ДФЕС не допуска  национални мерки, които водят до лишаване на гражданите на ЕС от възможността действително да се ползват от правата, предоставени им от статут а им на граждани на Съюза.  Лишаване от такава възможност би било налице, ако поради отказа за издаване на разрешение за пребиваване на гражданин на страна, която не е членка на ЕС, или поради неговото експулсиране детето му, което е гражданин на ЕС и по отношение на което той упражнява сам родителските права, би било принудено да го придружи и следователно да напусне територията на Съюза.

Въпреки това Съдът уточнява, че статутът на гражданин на ЕС не изключва възможността държавите членки да откажат да признаят право на пребиваване на гражданите на ЕС или на членовете на техните семейства (независимо дали това право се упражнява по силата на директивата или на договора), като се обосноват със съображения отнасящи се до обществения ред или обществената сигурност.

Този отказ трябва да е съобразен с Хартата, с принципа на пропорционалност и да е основан на личното поведение на съответното лице,  за да се установи дали то представлява  истинска, настояща и достатъчно сериозна заплаха  за обществото на приемащата държава членка.

За да се прецени дали отказът е съобразен с принципа на пропорционалност, следва да се вземат под внимание определени критерии, а именно  продължителността на пребиваване на въпросния гражданин, неговата възраст, здравословно състояние, семейно и финансово положение, социална и културна интеграция, степента на неговите връзки със страната на произход и степента на тежест на престъплението.

Що се отнася до г-н Rendón Marin, Съдът обяснява, че осъждането му през 2005 г. само по себе си не е достатъчно, за да се мотивира отказ за издаване на разрешение за пребиваване, без да се прецени личното му поведение, нито евентуалната опасност, която той би могъл да представлява за обществения ред или обществената сигурност.

Същевременно Съдът приема, че при изключителни обстоятелства една  държава членка може да приеме мярка за експулсиране, като се позове на  изключението, свързано с поддържането на обществения ред и опазването на обществената сигурност, които понятия следва да се разбират по строго определен начин.

За обосноваване на такава мярка по експулсиране е необходимо да се прецени наред с извръшеното престъпление неговото лично поведение представлява истинска, настояща и достатъчно сериозна заплаха, засягаща основен обществен интерес. В това отношение е важно да се вземат под внимание посочените по-горе критерии. Съдът счита, че в случая на CS британската юрисдикция е тази, която трябва да извърши конкретна преценка на  степента на обществената ѝ опасност, като претегли  принципа на пропорционалност, висшият интерес на детето и основните права, чието зачитане се гарантира от Съда).


68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО (ОВ L 158,

*Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на

граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията

на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) No 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО,

www.curia.europa.eu

ЗАБЕЛЕЖКА:

Преюдициалното запитване позволява на юрисдикциите на държавите членки, в рамките на спор, с който са сезирани, да се обърнат към Съда с въпрос относно тълкуването на правото на Съюза или валидността на акт на Съюза. Съдът не решава националния спор.

Националната юрисдикция трябва да се произнесе по делото в съответствие с решението на Съда.

Това решение обвързва по същия начин останалите национални юрисдикции, когато са сезирани с подобен въпрос.

 

About De Fakto

Проверете също

Не избраха Иван Калибацев за шеф на ОС-Пловдив, един глас не стигна

Случи се след дебат за номенклатурата, неизкарания мандат и „лицемерите“ Със 7 „за“ срещу 6 …

Президентът наложи вето върху финансирането на партиите с дарения от бизнеса

С приетите промени за субсидиите партиите стават зависими от бизнеса, който ще финансира тяхното съществуване …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.