Последни новини
Home / Законът / ЦИК със смайващо решение: За референдума ще се гласува само при поискване

ЦИК със смайващо решение: За референдума ще се гласува само при поискване

Defakto.bg

Напомняме актуалните въпроси на допитването

Избирателите, които се явят да гласуват в деня на предстоящите избори – 6 ноември т. г., ще трябва изрично да декларират пред съответната секционна избирателна комисия (СИК), че желаят да гласуват и за националния референдум. Само тогава комисията ще им даде и бюлетина за референдума. Избирателят обаче няма да бъде питан дали иска да гласува за президент и вице, защото с промените в Изборния кодекс това гласуване стана задължително.

Това прие ЦИК с протоколно решение на заседанието си на 7 септември т.г.   Решението е взето с 14 гласа „за“, трима против (Иво Ивков, Мария Мусорлиева и Цветозар Томов), при 17 присъстващи. Трима от членовете на ЦИК не са в залата по време на гласуването.
Начинът, по който ще се прилага това решение, ще има сериозно отражение върху валидността на резултатите от референдума, доколкото те пряко зависят от броя на гласувалите, заявиха пред  De Fakto наблюдатели. Според  Цветозар Томов,  хората активно трябва да бъдат информирани, че има референдум, разбира се, като им се каже, че гласуването не е задължително.

В  чл. 23 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление е записано,  че предложението, за което се гласува, ще се смята за прието, ако във вота са участвали не по-малко от гласувалите на последните парламентарни избори и ако повече от половината от участниците в референдума са гласували с „да“. Ако предложението не е прието, нов референдум по същия въпрос може да бъде иницииран не по-рано от две години. А ако участвалите в референдума са по-малко от тези на последните парламентарни избори, но над 20 % от всички избиратели, и ако с „да“ са гласували повече от половината от участвалите в референдума, предложението се внася в Народното събрание за разглеждане и предприемане на мерки за решаване.
Според мнозинството от членовете на ЦИК обаче, не е редно избирателят да бъде агитиран да участва в референдума. В този смисъл е изказването на Ерхан Чаушев (ДПС), съобщи „Капитал“: „Става въпрос за следното: Като влезе избирателят в секционната избирателна комисия, те колко бюлетини ще му дадат в ръката, ето затуй става въпрос – дали целия наръч ще му дадат и така психологически да го подтикнат всичките да ги вкарва вътре в бюлетината или ще му дадат възможност човекът да каже нещичко си преди да кажем искам бюлетина за президент или искам бюлетина за референдум. Е затуй става въпрос: дали чисто сугестивно ще му вкарат две бюлетини в ръката или ще му дадат шанс той да каже: „искам да гласувам или не искам“…

Александър Андреев (БСП), подкрепен и от други членове на комисията, предлага формулировка, според която избирателят трябва да заяви пред секционната комисия дали желае да гласува И за националния референдум, доколкото другото гласуване е задължително.

На това се е противопоставил Иво Ивков (РБ), според който  изрично трябва да се запише, че на избирателите, явили се да гласуват, „се дават бюлетини за гласуване в изборите и в националния референдум“. Мнозинството обаче не се  съгласява, за да не се качка изкуствено избирателната активност за референдума по думите на Румяна Сидирева.

В крайна сметка се гласува текст, според който „българските граждани с избирателни права, явили се да гласуват, заявяват пред СИК дали желаят да гласуват и в националния референдум“.

Според Цветозар Томов  това решение е нагледен пример как изборната администрация действа в противовес на мисията си. „Работата на изборната администрация е да насърчава българските граждани да участват в избори, а не да прави обратното“, смята Томов.

„Възможни са две противоположни процедури – тази, която приехме, при която със сигурност ще се реализира следното – много хора да се подведат и, въпреки че имат желание да участват в референдума, да не го направят, защото няма да се сетят да си поискат бюлетина. И обратната хипотеза, при която комисията може да предложи тези две опции на избирателя, а той, ако желае, да се откаже от едната от тях. Интересно, защо нея не я обсъждаме. Не съм съгласен с такъв подход и затова гласувах против“, каза още Томов.

От всичко дотук става ясно, че разяснителната кампания  за референдума,  включително за нагласата на гражданите да участват в него, е изключително важна. Гласуването в ЦИК навежда на мисълта, че някои от големите партии  се боят от въпросите за мажоритарния избор и намаляване на субсидиите, колкото и спорни проблеми да поставят те.  Но не е редно тъкмо ЦИК да взима решения , които вместо да насърчават, препятстват  участието в референдума, казват специалистите.

По закон разяснителната кампания започва 30 дни преди датата на референдума, като до 26 септември инициативните комитети, партиите и коалиците трябва да подадат заявление в ЦИК за участие в кампанията.

След решението на Конституционния съд, това са актуалните въпроси,  на които трябва да отговорим референдума:

– Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство от два тура?

  • Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?
  • Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалиции да бъде 1 лв. за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?

About De Fakto

Проверете също

Оставката на министър Данаил Кирилов искат шест неправителствени организации

Предложените от правителството промени в Наказателно-процесуалния кодекс за „независим прокурор“ са имитация с политически ефект, …

Сотир Цацаров поиска преназначаване като върховен прокурор, преди да стане шеф на КПКОНПИ

Главният прокурор Сотир Цацаров, чиято оставка от поста единодушно бе гласувана вчера от Пленума на …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.