Последни новини
Home / Законът / Сотир Цацаров пита КС: Трябва ли към всеки съд да има прокуратура?

Сотир Цацаров пита КС: Трябва ли към всеки съд да има прокуратура?

Defakto.bg

Единното обвинение може да има „своя“ география, смята той

Какво е действителното съдържание на изискването за съответствие между структурата на прокуратурата и на съдилищата? Този въпрос отправя Сотир Цацаров към Конституционния съд и иска тълкуване на чл. 126, ал.1 от основния закон.

В КС веднага образуваха дело с докладчик Константин Пенчев.

А от искането става ясно – според обвинител №1 единната независима прокуратура не е буквално обвързана със структурата на съда и може да има „своя“ съдебна география. Проблемът е особено актуален напоследък, след като ВСС взе темата на прицел, опитвайки се дори да я обвърже със защитата на съдебния бюджет. А всъщност ударът бе срещу шефа на ресорната комисия съдията Калин Калпакчиев, вечна опозиция на мнозинството и отдавнашен критик на главния прокурор.

„Въведеното с конституционната норма изискване позволява влагане на различно съдържание, и то не само заради граматическия строеж на изречението, според което единната прокуратура (думата неслучайно е употребена в единствено число) трябва да съответства структурно на система от множество самостоятелни органи на съдебната власт (съдилищата). По-важното е, че Конституцията изисква структурно съответствие на две системи от органи на съдебната власт, които имат различни функции и принципи на вътрешно устройство и ръководство, включително в правно-организационно и в бюджетно отношение“, заявява сега Цацаров в искането си до КС.

Подчертава, че съдържанието на чл. 126, ал. 1 е силно дискусионно в публичното пространство и са се очертали две становища. Според едното изискването за съответствие трябва да се разбира буквално – на всеки един съд да отговаря съответната прокуратура като самостоятелен орган на съдебната власт.

„Според другото разбиране, изискването следва да се разбира не буквално, а  като задължение да се гарантира функционално съответствие между двете системи от органи на съдебна власт. Това означава да се осигури съответствие на нивата в съдебната система – районно, окръжно, апелативно и касационно, при спазване на законовите изисквания за местна и родова подсъдност и компетентност, но без необходимост отговарящата на даден съд прокуратура да има същите район на действие и седалище. По силата на това разбиране, териториалните прокуратури могат да бъдат оптимизирани чрез окрупняване и разширяване на района им на действие, без процесът  да е предпоставен от или свързан с аналогична промяна на съдебните райони“, заявява Цацаров.

И обяснява: „Ясното определяне на съдържанието на конституционната норма чрез задължително тълкуване от Конституционния съд има важно за националната правна система значение. То би дало възможност за провеждане на съдебната реформа в рамките на настоящата законова уредба, в т.ч. оптимизиране на структурата на районните съдилища и прокуратури (т. нар. „съдебна карта“); постигане на ефективна организация на прокурорските органи; създаване на оптимални условия за специализация на прокурорите и рационално използване на човешките и материалнитересурси. То би повлияло и за намиране на съобразени с Конституцията бъдещи нормативни разрешения, ако се прецени, че такива са необходими“.

Според главния прокурор Конституцията не изисква „огледално“, а функционално съответствие в структурата на прокуратурата и съдилищата. А възприемането на тази теза няма да промени „стандартите за адекватно и компетентно представителство на държавното обвинение в съда“ и да засегне интересите на гражданите.

„Намирам, че конституционното изискване не може да бъде сведено до такова обвързващо задължение за идентичност в структурите на две отличаващи се системи в рамките на съдебната власт. То би било изпълнено на функционално ниво, и ако съответното на даден съд звено от системата на Прокуратурата на Република България не е обособено като самостоятелен орган на съдебната власт, а е част от него (напр. териториално отделение по смисъла не вече цитираните изменения и допълнения на ЗСВ).

Аргументи за този извод се черпят от налични в закона отклонения от буквалното структурно съответствие между прокуратурата и съдилищата, които са възприети за конституционно търпими. Така например, създаването на териториалните административни съдилища не бе съпътствано с учредяване на съответни на тях териториални административни прокуратури, като участието на прокуратурата в административни дела се осъществява от съответни отдели в окръжните прокуратури (чл. 136, ал.2 ЗСВ)“, заключава Сотир Цацаров.

 

About De Fakto

Проверете също

Наказателен съдия от СРС, признат за пълен отличник: Практиката по административно-наказателните дела е хаотична

ВСС уважи три възражения срещу оценки при атестиране Кадровиците изслушаха трима съдии, възразили срещу оценките …

Спрете натиска и психологическия тормоз над медицинските специалисти, зове националният Омбудсман

  Пресслужбата на Омбудсмана разпространи позиция на Мая Манолова по повод  информацията за упражнен натиск и …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.