Последни новини
Home / Законът / Журналисти атакуваха „затварянето” на сайта на ВАС пред ВАС

Журналисти атакуваха „затварянето” на сайта на ВАС пред ВАС

Defakto.bg

16 журналисти, сред които екипът на „Де факто” – Лилия Христовска и Елена Енчева, оспориха пред Върховния административен съд „затварянето” на най-публичния доскоро институционален сайт – този на самия ВАС.

Конкретно жалбата е срещу заповед на председателя на съда Георги Колев от 7 септември тази година, с която са одобрени „Вътрешни правила за заличаване на личните данни в публикуваните съдебни актове в интернет страницата на Върховния административен съд (ВАС)”.

Пълномощник на журналистите от БНР, БНТ, bTV, Нова тв, вестниците „Сега” и „Капитал”, сайтовете „Медиапул”, „Дневник”, „Съдебни репортажи”, „Правен свят” и „Де факто” е адвокат Александър Кашъмов, шеф на правния екип на  Програма „Достъп до информация”.

Текстове от заповедта противоречат на Конституцията и Европейската конвенция за правата на човека за правото на всеки да получава и разпространява информация, „необоснованото и широко формулирано ограничаване на съществувалата доскоро публичност на информацията, свързана с делата по описа на ВАС, е форма на цензура”, се казва в жалбата.

Настояването е да се отменят оспорените части от заповедта. Или: „Изразявам от името на доверителите ми надеждата, че възползвайки се от предоставената му от закона власт, председателят на ВАС ще преразгледа и инициира изменение на оспорените разпоредби”, сочи адвокат Кашъмов.

За какво става дума?

През 90-те години на миналия век Върховният административен съд стана първата съдебна институция, която направи публични жалбите, протоколите и решенията си по дела. Актовете се публикуваха без цензура, с имена. И това не навреди никому, обратното – ВАС бе отличен за принос в достъпа до информация.

Тази есен обаче настъпи обрат – сайтът на съда се затвори, от публичната му част изчезнаха текстовете на сканираните жалби, а публичните решения на ВАС станаха буквално неразбираеми, след като от тях изчезнаха както имената на жалбоподателите, така и на институциите. Парадоксално се оказа че дори и наименование от типа „НАП-София” е защитена лична данна, секретна за публиката. Нещо повече, както още през септември писа „Де факто”, знакови решения на съда – като това за отмяната на поскъпването на винетките, излизаха на сайта му повече от 10 дни след обявяването му. Вместо решение, гражданите можеха да прочетат единствено, че „документът е в процес на обработка на лични данни”.

Да, Комисията за защита на личните данни от години чете закона като дявола евангелието и превръща в „лични данни” буквално всичко. Но това до неотдавна не смущаваше поне ВАС и съдът пряко прилагаше Конституцията и закона, според които правосъдието е публично.

Какво се оспорва?

Частите от заповедта на председателя на ВАС, с които се нарежда:

– да се публикуват съдебни актове, протоколи, корици на дела, регистрационни карти и списъци на призовани лица със заличени лични данни. Конкретно:

– заличени „лични имена“.

– заличени „наименования на юридически лица, сдружения, политически партии и организации“.

– заличено „населено място“.

– заличена „община“.

– заличен „регистрационен номер на МПС“.

– заличено „наименование на улица или булевард“.

– заличаване на „други данни, отнасящи се до физическото лице, въз основа на които същото може да бъде идентифицирано пряко или непряко“.

Както и  пасажа, че „поради невъзможност за пълно обезличаване сканираните документи по съдебните дела във ВАС не се визуализират в интернет“.

Защо журналистите?

Журналистите имат пряк и непосредствен интерес да атакуват затварянето на сайта на ВАС, обяснява адвокат Кашъмов. Защото „те имат не самото правото, но и задачата да разпространяват информация на аудиторията. По този начин осъществяват ролята си на обществен страж в демократичното общество. Ограничаването на достъпа до информация, съдържаща се в публикуваните в интернет страницата на ВАС съдебни актове и други документи засяга жалбоподателите при упражняване на правото им на информация в ежедневния им живот и работа”, се казва в жалбата.

Но най-вече проследяването на публикуваните електронни дела и документи даваше възможност за получаване на отговор на въпросите:

– какви въпроси са поставили жалбоподателите, на кои от тях какви отговори са получили от съда;

– какви оплаквания от актовете и дейността на органите на изпълнителната власт и други държавни органи са постъпили, в кои области на управлението и от кои точно органи;

– какви повтарящи се и/ или системни нарушения са констатирали съставите на ВАС, при изпълнението на кои закони и от кои органи на власт;

– получават ли различен отговор сходни въпроси, поставени от жалбоподателите(вкл. в зависимост от това кои са жалбоподателите);

– получават ли различен отговор сходни поставени въпроси, които засягат широко (или по-ограничено) обществото в гражданско, икономическо(напр.обществени поръчки, лицензи и разрешителни и др.), политическо, социално, културно и др. отношение;

– какви въпроси са поставени във връзка с участието на едни или други държавни органи, политици, държавни служители и други заемащи публични длъжности или изпълняващи обществени функции лица, в това число свързани с евентуална несъвместимост, конфликт на интереси, дисциплинарна отговорност, дискриминация, други нарушения на закона, търсене на обществена информация и др.

– какви нови въпроси са поставили пред съда жалбоподатели – обществени организации, неформални сдружения, общественици, активни граждани, които са публично известни със защитата на определени каузи и поставянето на съответни въпросив съда;

– еднакво ли се решават еднотипни дела, еднопосочна или противоречива е практиката, както и развива ли се в определена посока и евентуално по какви причини.

– появил ли се е нов проблем при упражняване на функциите на изпълнителната власт, по отношение на който е започната съдебна процедура

Цитира се и отговор на Комисията за защита на личните данни, че посочването на две имена не е нарушение на закона.

Ограничения? Да, но не за публична информация

„България като член на ЕС е обект на специален мониторинг от страна на Европейската комисия, който обхваща сферата на правосъдието и обществения ред. Наблюдението на системата за поддържане на безпристрастност, почтеност и последователност и предвидимост в правораздавателната дейност е съществена част от тази проверка. Осигуряването на прозрачност на правораздавателната дейност посредством широкия достъп до свързани със съдебните дела документи, е средство за наблюдение на спазването на посочените принципи от цялото общество”, категорични са журналистите.

Факт е, правото на информация не е абсолютно. Но ограниченията му са допустими единствено в защита на нравствеността, на личния живот, на обществената и национална сигурност, на правосъдието, се казва в жалбата. Така е според практиката на Европейския съд по правата на човека в Страсбург и на българския Конституционен съд. Публикуването на публична информация категорично не застрашава тези интереси.

About De Fakto

Проверете също

Бившият кадровик Ясен Тодоров стана титулярен следовател в НСлС

Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет повиши след конкурс петима магистрати за следователи в Националната …

Сотир Цацаров: Рано е за посочване на „виновни“ за „спирането“ на БНР

Вините за „профилактиката“ в БНР тепърва ще се изясняват. Рано е да се твърди, че …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.