Последни новини
Home / Законът / Пълните искания на Валония за промени в споразумението с Канада

Пълните искания на Валония за промени в споразумението с Канада

Defakto.bg

За да не разчитат българските граждани на изфабрикувани цитати, „Солидарна България“ публикува превод на официалните искания на белгийския район Валония.  Четивото е откъс от решението на валонския парламент от 14 октомври 2016 г. Това е  един от четирите парламента, които са гласували резолюции, отхвърлящи CETA в сегашния й вид.  

Открийте сами разликите в отношението на българските и валонските власти към конфликтното споразумение с Канада. 

Парламентът на Валония:

– Действа на базата на получена на 5 октомври 2016 г. чернова на Съвместната тълкувателна декларация относно Всеобхватното икономическо и търговско споразумение (CETA) между Канада и Европейския съюз и неговите страни членки;

– Проучи посочената декларация на срещата на Съвместния комитет по международните отношения с парламента на френскоговорящия Брюксел на 10 октомври 2016 г., където всички политически групи изразиха своето мнение;

– Потвърждава отново исканията си, които се съдържат в резолюцията от 4 май 2016 г., и счита, че предложеното тълкувателно изявление не им дава отговор, така че ефектът от това изявление остава правно несигурен и Споразумението продължава да не бъде съществено изменено.

Призовава правителството на Валония:

  1. Да продължи да поддържа отказа си да се делегират пълномощия на федералното правителство да подпише споразумението CETA между ЕС и Канада;
  2. Да действа заедно с Федералното правителство, за да защити пред европейските институции позицията всички правни средства да бъдат използвани, за да се отговори на изискванията, изразени в резолюцията от 27 април 2016 г., и да се стартира истински процес на прозрачни и демократични преговори, които включват всички заинтересовани страни.

По долу е публикувана Резолюция относно Всеобхватното икономическо и търговско споразумение (CETA), приета на 27 април 2016 г.

В нея Парламентът на Валония  иска валонското правителство да:

  1. Да действа спрямо федералното правителство така, че:
    да поиска мнението на Европейския съд за съвместимостта на споразумението с европейските договори на базата на чл. 218 (11) от Договора за функциониране на ЕС, за да предотврати сключването и ратифицирането на споразумение, несъвместимо с европейските договори без произнасянето на становище от страна на Европейския съд;
    – да защити в Съвета на ЕС позицията CETA да бъде квалифицирана като смесено споразумение, което означава, че страните членки трябва да се съгласят с него;
    да откаже каквото и да е временно прилагане на CETA и да изчака да се проведат националните процедури по ратификация. По този начин ще се чуе гласът на европейските граждани преди евентуалното влизане в сила на Споразумението;
    – да даде приоритет в CETA на механизъм за разрешение на спорове, който да е между държавите на базата на съществуващите обществени съдилища;
  2. Да не дава пълномощия на федералното правителство за подписването на CETA между Европейския съюз и Канада; _(Това означава „да откаже подписването на CETA от страна на Белгия“)
  3. Да действа така, че европейските институции да направят нужното търговските споразумения, сключени от ЕС с трети страни, да се съобразят с описаните по-долу червени линии, които за съжаление не са били приложени за CETA:
    – Включване на клауза за човешки права и предвиждане на гаранции по правно обвързващ начин за пълното спазване на европейските стандарти в полето на фундаменталните права;- Добавяне на правно обвързваща обща клауза, приложима за всички споразумения, която да гарантира пълното уважение без никаква двусмисленост на Конвенцията на ЮНЕСКО за защита и утвърждаване на многообразието на културното изразяване;– Въвеждане в споразумението на принципа за „земеделско изключение“, подобен на този за културното изключение – на който да може да бъде направено позоваване при вноса на продукт, който би могъл да нанесе значителни щети при опитите за постигане на следните цели: сигурност на храната, защита на живота и на земеделските общности, защита на природата и биоразнообразието;– Включване на обвързващите стандарти за устойчивото развитие, за да се поддържат усилията в борбата срещу климатичните промени, като се гарантира, че никое търговско споразумение няма да доведе до ръст на парниковите емисии;– Приемането на „позитивни списъци“ в областта на либерализация на услугите, които изрично да споменават за кои услуги е открит достъпът на чуждестранните компании и кои услуги от общ интерес и от настоящ, и от бъдещ общ икономически интерес са изключени, така че националните власти и евентуално местните власти да запазят пълното право да изпълняват, организират, финансират и извършват обществени услуги, за да се гарантира на европейските граждани универсалния достъп до обществени услуги;– Възможност за включване на социални и екологични клаузи в областта на обществените поръчки и  да се съсредоточат върху къси вериги на доставка;– Включване на механизми за сътрудничество за засилване на финансовите и банковите регулации, обмяната на данни и борбата срещу данъчните измами и укриването на данъци;– Включване на специални глави за малки и средни предприятия, съдържащи разпоредби за улесняване на техния достъп до търговията;– Извършване на независими подробни изследвания за въздействието върху всяка страна членка и за оценяване на конкурентоспособността на секторите с фокус върху икономическите и регулативните въздействия на тези споразумения върху малките и средни предприятия;– Отварянето на тези споразумения за други партньори, които биха могли да се присъединят към многостранни преговори на базата на ясни и предварително договорени условия за постепенно достигане до многостранна рамка на общуване в Световната търговска организация;– Прилагане и съобразяване с обвързващите клаузи за работническите права;– Включване на екологичните стандарти за труда, които не са ограничени само до главите за търговия и устойчиво развитие, но се намират и в други части на споразуменията, като тези, посветени на инвестиции, търговия с услуги, регулаторно сътрудничество и обществени поръчки;– Уважение към принципа на предпазливост, както е описан в чл. 191 от Римския договор, като фундаментален принцип на Европейската политика за защита на околната среда, здравето и потребителите;

    Прозрачността в преговорите по бъдещите споразумения за свободна търговия, като се имат предвид заложените интереси, изисква винаги да се насърчава разкриването на необходимата информация за тях и демократичния контрол.

     На снимката: На 16 октомври т.г. в столицата  многохилядно множество призова  българските институции да не подписват празен чек с множество рискове за България и ЕС. Шествието бе организирано от „Солидарна България“.  Вместо това правителството, дори не се събра, а само на подпис, даде одобрение за СЕТА.  

Още по темата http://solidbul.eu/https:/ и /www.facebook.com/vgrigorova?fref=ts

About De Fakto

Проверете също

В битка с над 60 университета: Отборът на СУ зае престижно второ място в състезание по защита на човешките права

Отборът на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ се класира на второ място на престижното международно …

Прокуратурата привлече като обвиняем Александър Манолев заради „къщата за гости“ и злоупотреба с евросредства

Окръжна прокуратура –Благоевград привлече като обвиняем Александър Манолев – бивш министър на икономиката и Ана …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.