Последни новини
На този имейл можете да се свързвате с нашия данъчно-правен консултант: consult@defakto.bg
Home / Избрано / Петя Тянкова, зам.министър на правосъдието: Ограничаваме права на задържаните? Не, създаваме нови!  

Петя Тянкова, зам.министър на правосъдието: Ограничаваме права на задържаните? Не, създаваме нови!  

Defakto.bg
Наскоро нашумя новината, че Министeрството на правосъдието подготвя още промени в НПК, според които прокуратурата ще може да отказва на задържаните правото да се обадят на свои близки в рамките на 48 часа.
Нововъведението е част от промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), които Министерството на правосъдието пусна за обществено обсъждане. Те обаче могат да разширят значително възможностите за злоупотреби, алармираха някои вестници.
По този повод разговаряме със зам.-министър Петя Тянкова, под чието ръководство са направени последните поправки.

Основателни ли са притесненията  за злоупотреби с правата на задържаните с последните поправки в  Наказателно-процесуалния кодекс, г-жо  Тянкова?

– Категорично – не!  Първо искам да кажа, че въпросните изменения в НПК са свързани с въвеждане на  Директива 2013/48/ЕС на Европейския парламент от 22 октомври 2013 г., която регламентира минималните стандарти за адвокатска помощ.  Именно – правото на достъп до адвокат в наказателното производство и при процедурите по европейска заповед за арест, както и с правото на уведомяване на трето лице при задържане. Подходихме най-сериозно към наложителните промени, като в министерството беше създадена работна група,  в която участваха на експертно ниво представители на ВКС, прокуратурата, Висшия адвокатски съвет, неправителствени организации, научни работници и други.

А за да няма спекулации, първият текст който променяме, е свързан с правото на адвокатска защита.Казва се, че от момента на  привличането на едно лице като обвиняем, той има право на адвокат.  Тоест, лицето няма как да бъде задържано, ако не е привлечен като обвиняем.  Освен това доразвихме текста с правата на обвиняемия –  да осъществява връзка със защитника си, да се среща насаме с него, да получава съвети и друга правна помощ, включително преди започване и по време на провеждане на разпита и на всяко друго процесуално действие с участие на обвиняемия. В тази връзка предлагаме и промени в  Закона за МВР, където доразписваме правата на  задържаните, като се акцентира, че когато лицето се задържа при данни, че е извършило престъпление, още в момента на задържането  трябва да  му се разясни, че може да не дава никакви  обяснения, за да не бъдат използвани срещу него.

Въвеждаме и специални изисквания за достъпа до единния регистър на адвокатите за хората, които не знаят  как да си изберат защитник адвокат. Или пък им се предоставя списъка с дежурните адвокати. Надяваме се, че това е допълнителна гаранция за тяхната защита. Много се надявам Висшия адвокатски съвет да  подобри функционалността на регистъра в бъдеще.

С други думи опасността едно задържано лице да остане без защитник не съществува.

Но защо записвате текст,  че ще може да се отказва на арестантите да уведомят свои близки в рамките на 48 часа?

Всъщност дебатът в работната група  започна оттам – кой може да бъде уведомяван в рамките на 48-те часа при задържане.

В действащия НПК са изброени  няколко категории лица, които трябва да бъдат уведомени – семейството,  работодателят, ако обвиняемият пожелае това, а ако е чужд гражданин – Министерството на външните работи.

Дискусиите се фокусираха около това, че изброените  категории ограничават възможностите за уведомяване, защото задържаният  може да поиска да уведоми жената или мъжът с когото живее, без брак, например. Даден бе дори пример  със скитник, който може и да няма близки, но има общност около себе си, която би искал да информира къде се намира.

Така дадохме най- широка възможност за избор на  задържания,  той сам да реши кого да уведоми.

Като изключение обаче предвидихме възможност за отлагане на процедурата за уведомяване до 48 часа и то само,  ако е налице неотложна необходимост, за да се предотврати настъпването на тежки неблагоприятни последици за живота, свободата или физическата неприкосновеност на лице, или за да се предотврати ситуация, при която наказателното производство би могло да бъде сериозно възпрепятствано.

Важно е да се знае обаче, че в подобен случай прокуратурата  може да откаже уведомяването до 48 часа  само за конкретно лице. Но не може да откаже уведомяване на друг човек, посочен от задържания.

Може би, тъкмо тук се съдържа опасението, че няма да бъде позволено посочване на друг човек?

В проекта изрично е записано, че за задържането се уведомява поне едно  лице извън задължителното право на адвокат от момента на привличането му като обвиняем.

Или, съответният орган може да откаже за един, но не може за друг, ако не застрашава наказателния процес или сигурността на  определен човек.  Освен това отказът за уведомяване трябва да е мотивиран, защото подлежи на  съдебен контрол.

В момента сме в съгласувателна процедура по предложените промени, очакваме мнения. Всяко ново и по-добро предложение ще е  добре дошло.

Направихте промени в Закона за правната помощ. Какви са новостите,  свързани с  получаването на тази безплатна помощ?

– Действително с промени в Закона за правната помощ значително се разшири кръга на лицата, които ще могат да се възползват от заплащани от държавата адвокатски услуги при консултация с оглед завеждане на дело или подготовка на документи за завеждането му.

Хората с месечни доходи под определената за страната линия на бедност ще имат право на тази безплатна правна помощ.  До момента право на такава помощ имаха хората с доходи под социалния праг (т. нар. гарантиран минимален доход), който бе 65 лв. месечно.

Занапред кръгът на нуждаещите се с право на  предварителни консултации се увеличава,  защото линията на бедност за страната бе вдигната на 300 лева.

Така, всеки който докаже, че доходите му са под 300 лв.,  ще може да получи безплатна консултация или съвет дали да води дело, написване на искова молба  и др. в регионалните центрове, които е предвидено да се разкриват с решение на адвокатските съвети. Идеята е на по-ранен етап хората да бъдат консултирани, а не след като казусите по една или друга причина вече са влезли  в съда.

Целта е да се гарантира равен достъп до правосъдие.

Законопроектът създава възможност регионалните центрове да предоставят изнесени консултации и правни съвети на място за хора от съответния съдебен район, живеещи в селища от областта или настанени в социални домове.

About Лилия Христовска

Вижте също

Прокуратурата публикува постановленията за 18-те обвиняеми по КТБ

Прокуратурата публикува пълните текстове на постановленията за привличане на 18-те обвинеми по делото „КТБ“. Обшо …

Пет години след трагедията повдигнаха обвинение за наводнението в село Бисер

На мушката е бившият областен управител на Хасково Ирена Узунова Пет години след трагедията в …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *