Последни новини
На този имейл можете да се свързвате с нашия данъчно-правен консултант: consult@defakto.bg
Home / Законът / Окончателно: Марио Николов и Людмил Стойков невинни за пране на пари по САПАРД

Окончателно: Марио Николов и Людмил Стойков невинни за пране на пари по САПАРД

Defakto.bg

Няма доказателства за организирана престъпна група, реши и ВКС

Едно от емблематичните дела за САПАРД – това за пране на източени от програмата пари, приключи безславно. Последната инстанция Върховният касационен съд оправда Марио Николов и Людмил Стойков и подчерта – няма доказателства в случая да е действала организирана престъпна група, както твърди прокуратурата.

Това дело обрасна със скандали. Заради оттеглен протест по него бе наказан прокурорът Стойчо Ненков, а по искане на главния прокурор Сотир Цацаров приключилият процес бе възобновен. Това дело се ползваше и в ред атаки срещу съдията от апелативния съд Калин Калпакчиев, който пръв оправда всички подсъдими именно заради неиздържалата конструкция за организирана престъпна група.

След възобновяването обаче друг състав на столичния апелативен съд повторно чете оправдателни присъди. А с решение от вчера Върховният касационен съд ги е потвърдил.

По другия брадясал казус – за измамата със 7,5 млн.евро по САПАРД, в момента се води процес в спецсъда на първа инстанция.

Разследване по случая, за който стана известно още през 2006 г., имаше и в Германия. Имаше и присъди, за които и подсъдимите вероятно отдавна вече са забравили.

Ето съобщението на ВКС за тяхното решение:

„С Решение № 174/07.11.2016 г. по наказателно дело № 685/2016 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) остави в сила присъдата на Софийския апелативен съд (САС) по в.н.о.х.д. № 219/2014 г. Решението не подлежи на обжалване.

Производството пред ВКС е образувано по касационен протест срещу въззивната присъда от 09.11.2015 г. на САС, с която подсъдимите Марио Николов, Марияна Николова, Анна Шаркова, Иван Иванов и Валентин Ангелов са признати за невиновни и оправдани по обвинението за извършване на престъпления по чл. 321, ал. 3 вр. ал. 2 вр. ал. 1 от НК (организирана престъпна група, създадена с цел да върши престъпления по чл. 253 от НК) и по чл. 253, ал. 5 вр. ал. 3, т. 2 вр. ал. 1 от НК (извършване на финансови операции или сделки с имущество в особено големи размери, за което се знае или предполага, че е придобито чрез престъпление или друго деяние – пране на пари). В останалата й част първоинстанционната присъда е потвърдена по отношение на Людмил Стойков, който е оправдан, и по отношение на Григор Главев (с първоинстанционния акт е признат за виновен, но производството е прекратено от въззивната инстанция, тъй като починал в хода на процеса).

С присъда от 29.03.2010 г. Софийският градски съд признава Марио Николов, Марияна Николова, Анна Шаркова, Иван Иванов, Валентин Ангелов и Григор Главев за виновни и ги осъжда за извършени престъпления по чл. 321 от НК и по чл. 253, ал. 5 вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Людмил Стойков е признат за невиновен и оправдан по повдигнатите обвинения. С въззивна присъда от 21.09.2012 г. САС отменя първоинстанционната присъда в частта, с която подсъдимите са признати за виновни, като ги признава за невиновни и ги оправдава по повдигнатите им обвинения. По искане на главния прокурор във ВКС е образувано дело за възобновяване на наказателното производство. С решение от 12.03.2014 г. ВКС отменя по реда за възобновяване влязлата в законна сила присъда на САС и връща делото за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото САС постановява последната оправдателна присъда от 09.11.2015 г., която е протестирана пред ВКС.

Тричленният състав на ВКС пише в мотивите си, че касационната проверка не е установила съществени нарушения на процесуалните правила, довели до опорочаване на вътрешното съдийско убеждение на предходния съдебен състав. Вътрешното убеждение на съдебния състав е формирано съгласно чл. 14 от НПК на базата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.

Според върховните съдии в мотивите на САС детайлно, обективно и аналитично са разгледани всички данни относно създаването на процесните дружества, кандидатстването им за финансова помощ по програма САПАРД, получаването на субсидията и разпореждането с нея. От тях съдът е стигнал до заключение за несъмнени икономически връзки между дружествата, за близки отношения между Марио Николов и Мариана Николова (съпрузи) и Людмил Стойков и свидетелката Елза Радкова (фактически съжители), както и за познанства между част от останалите подсъдими. Обвинението обаче не е ангажирало никакви факти, които да доказват нещо повече от тези принципно и конкретно легални обстоятелства. Прокурорът не обяснява и не доказва как те са се развили до престъпна група със строго определена цел – изпиране на пари, чрез организаторска активност на Людмил Стойков и ръководни действия на Марио Николов. Неясно защо прокурорът категорично свързва ръководството на „Палмигруп” АД с ръководството на описаната в обвинителния акт престъпна група.

В мотивите на ВКС пише, че въззивната инстанция основателно се е насочила и към дефицита на прокурорски твърдения за обстоятелствата, при които (в преследване на престъпна цел) всеки от подсъдимите е решил да се възползва от възможностите на програма САПАРД и е влязъл в контакт с останалите подсъдими със съзнание, че принадлежи към престъпно сдружение. Той не се компенсира от развитото пред касационната инстанция становище на обвинението относно договорите за заеми между дружествата – бенефициенти и „Палмигруп”АД. Те са определени като фиктивни, тъй като са само средство за последващо насочване на неправомерно получени суми към контролирано от подсъдимия Марио Николов дружество. В обвинителния акт няма подобна трактовка на финансирането на проектите, с които е претендирана помощ по програма САПАРД.  Независимо от това, предходната инстанция задълбочено е изследвала тези контракти, проследявайки паричните трансфери след изплащане на проектните субсидии. В мотивите на присъдата е отразено, че съдържанието на договорите не създава достатъчно гаранции за заемодателя, но прокуратурата не е релевирала никакви доказателства, че те са сключени с единствена цел да обслужат предварително взето престъпно решение за измамно получаване на пари по програма САПАРД и последващото им превеждане към сметката на „Палмигруп” АД. От събраните доказателства съдът е установил, че заемите са преминали проверка на Държавен фонд „Земеделие” като част от бизнес плановете на дружествата и са надлежно осчетоводени, тъй като отразяват реално движение на суми. Въззивната инстанция не е стигнала до нито един факт, който да се противопостави на тази констатация. Според ВКС не е без значение и фактът, че от страна на „Палмигруп” АД договорите за финансова помощ са подписани от изпълнителния директор Иван Стефанов. Прокурорът не е заявил защо при това положение свързва Марио Николов с решението за финансиране на бенефициентите като част от престъпна схема. „Въззивният съд се е сблъскал с обща и абстрактна фразеология, в която присъстват обвинителни заключения, но липсват фактите, които да ги свържат с конкретно поведение на всеки от подсъдимите” – категорични са върховните съдии.

Силно уязвима до степен на незащитимост е и позицията на обвинението за доказаност на организаторската роля на подсъдимия Людмил Стойков. Прокурорът не е ангажирал нито един факт, който да е относим към организационна дейност на Стойков, насочена към обединяване на останалите подсъдими в престъпна група за изпиране на пари. „Извеждането на знание за престъпна дейност единствено от факта на познанство или дори съжителство поставя в сериозна опасност разумната същност на доказването в наказателния процес” – пише в мотивите на ВКС.

Според върховните съдии са неоснователни и възраженията в протеста срещу оправдаването на подсъдимите по обвинението по чл. 253 от НК. Аргументът, че превеждането на сумите от субсидиите от подсъдимите обективира в управителите умисъл за престъпление по чл. 253 от НК, тъй като според касатора за „съставомерността на извършеното не е необходимо деецът да знае с категоричност, а е достатъчно да предполага, че средствата са придобити чрез престъпление” е неубедителен. Това заявление, макар да е принципно вярно, не кореспондира с конструкцията на изпълнителното деяние, описана в обвинителния акт. Според нея подсъдимите не просто са предполагали, а са знаели, че сумите са получени чрез престъплението документна измама, тъй като (с изключение на Стойков) са участвали в извършването му.

В решението на ВКС пише, че апелативният съд правилно е акцентирал върху обстоятелството, че прокуратурата е представила набор от писмени документи, в голямата си част материали по разследвания в две други държави. Сред тях особено място заема осъдителната присъда по отношение на германските граждани Райзахер и Енгелхарт. Те са признати за виновни и осъдени от Окръжния съд в гр. Аугсбург, първият като извършител, а вторият като помагач, за измама със субсидии чрез доставки на машини, но не и за изпиране на пари и участие в престъпна група. Деянията им засягат само две от процесните шест дружества – „Птицекланица Чубра” ЕООД и „Палмигра” ЕООД, и съставянето на две фактури. Останалите инкриминирани машини не са били коментирани по приключилото наказателното производство във ФРГ, а участието на български граждани в документна измама по програма САПАРД прокуратурата е определила за предмет на самостоятелно производство, развиващо се пред Специализирания наказателен съд.“

 

About De Fakto

Вижте също

Поредният проект за ЗСВ: Без 20 заплати за напускащите магистрати с висящи дисциплинарни дела

Поправките за банковата тайна, атестациите, съдебните служители влязоха в НС Занапред съдиите, прокурорите и следователите, …

Президентът за изявленията на втория в ГЕРБ: Явно г-н Цветанов по-трудно осмисля това, което чете.

„Неслучайно настоявам за по-добро образование. Явно г-н Цветанов по-трудно осмисля това, което чете. Но най-лесният …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *