Последни новини
Home / Законът / Предлагаме решение на проблема със забавените заплати, то отлежава в министерството

Предлагаме решение на проблема със забавените заплати, то отлежава в министерството

Defakto.bg

През 2015 година са забавени  43 милиона лева за трудови възнаграждения

%d1%87%d0%b0%d0%b2%d0%b4%d0%b0%d1%80-%d1%85%d1%80%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%be%d0%b2-2 Чавдар Христов,  вицепрезидент на КНСБ

 

През 2015 г. Изпълнителната агенция Главна инспекция по труда (ИА ГИТ) е установила 352 предприятия, които са забавили изплащането на трудовите възнаграждения на работниците си. Това са само данни от проверени предприятия, т.е. имат частичен характер, не отразяват цялата картина на забавените трудови възнаграждения в България.

Пак според ГИТ към края на 2015 г. длъжниците -работодателите дължат на наети работници и служители забавени плащания на  трудови възнаграждения в размер на 19 милиона и половина лева.

В същото време в резултат на осъществения от инспекцията контрол през 2015 г. са изплатени забавени трудови възнаграждения на стойност 24 милиона лева.

Тоест, сумарно през 2015 г. има забавяне на 43 милиона лева – 19 милиона дължими и 24 милиона  платени, но забавени за различен период от време!

Какви ще са данните за 2016г. предстои да видим от годишния доклад на ГИТ, който ще бъде обявен в началото на 2017г.  Какви са били в предходно време тези данни може да се види от годишните доклади на ГИТ обявени назад във времето. Общо взето в последните 5-6 години забавените плащания на трудови възнаграждения са около 50-60 мл.лв. годишно.

Числата красноречиво показват огромен проблем.

Какво „казва“  по повод на тези забави Кодекса на труда (КТ)?

В чл. 245 КТ е обявено – „Гарантиране на изплащането на трудовото възнаграждение“: „При добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната.“

„Разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно със законната лихва.“ (втората алинея).

Следва абсурдния извод, че  реалностите в практиката (или част от тях) почиват на  Кодекса на труда?! Е да, но Конституцията разпорежда друго, а именно: „Чл. 48 (5) Работниците и служителите имат право на здравословни и безопасни условия на труд, на минимално трудово възнаграждение и на заплащане, съответстващо на извършената работа, както и на почивка и отпуск, при условия и по ред, определени със закон.„

Казано по друг начин алинея 2-ра на чл.245 КТ, според която „Разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно със законната лихва.“ противоречи на конституционното право на работника на „..заплащане, съответстващо на извършената работа.“

И това е така защото елементарното граматическо и логическо тълкуване на конституционната разпоредба показва,  че плащането на цялото заработено възнаграждение се дължи незабавно, т.е. следва да се извърши веднага, а не да се отлага или да се допуска отлагане, на изплащането на част от заработеното, вече дължимото трудово възнаграждение на работника, неясно до кога напред във времето.

Това противоречие още по-добре се разбира на фона на няколко други текста от КТ, които са в пълно съответствие с конституционна разпоредба. Те са взаимно обвързани и според тях положеният труд по трудово правоотношение е възмезден(чл. 242), с оглед на което работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа(чл. 128, т.2 КТ), авансово или окончателно всеки месец на два пъти (чл. 270, ал. 2КТ).

На експертно ниво, не еднократно сме предлагали комплекс от мерки чрез които порокът при изплащането на заработени трудови възнаграждения да бъде преодолян и ликвидиран. В кръга на предлаганите промени са Търговският закон, Законът за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, Гражданския процесуален кодекс и разбира с Кодекса на труда.

В сегашната статия представям предложението ни за промяна в Кодекса на труда. Между другото предложението отлежава в архивите на Министерството на труда и социалната политика повече от 6 месеца и вместо по него да има движение Министърът предлагат спорни и незначителни промени относно т.нар. разместване или компенсиране на работни и празнични дни.

Ето и предложението ни в две стъпки.

Според първата чл.245 следва да се видоизмени и да придобие следния вид:

Дължимо трудово възнаграждение.

Чл. 245. (1) При добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се дължи изплащането на трудово възнаграждение съответстващо на извършената работа.

В този си вид чл.245 КТ е в пълно съответствие с разпоредбата на Конституцията и в синхрон с останалите текстове от КТ (вж.по-горе).

Следващата стъпка е да се създаде нов чл. 245а КТ със следното съдържание:

Гарантиран размер на трудовото възнаграждение при обективни затруднения за работодателя

 Чл. 245а. (1) При обективна невъзможност да изплати дължимото трудово възнаграждение на работника или служителя работодателя може да изплати трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната, за не повече от две последователни месечни възнаграждения.

(2) Разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно със законната лихва.

(3) Обстоятелствата свързани с обективната невъзможност по ал.1 се декларират от работодателя в териториалното поделение на ГИТ поне 10 дни предварително.

Добре се вижда, това предложение допуска право на работодателя да отложи плащането на част от дължимото, вече изработеното цяло трудово възнаграждение, но:

  • при обективна невъзможност, което лесно подлежи на установяване включително и от органите на ГИТ и
  • за не повече от две последователни месечни възнаграждения.

Логиката на това предложение отчита, възможността в която  по обективни причини могат да изпаднат определени работодатели, т.е. по независещи от тях причини да не могат да платят част от заработеното през настоящия в следващия на изпълнението месец. Но не до безкрай, т.е. не за сметка на интереса и конституционното право на работника.

Ноември , 2016 година

 

 

About De Fakto

Проверете също

 Манолова е информирала посланиците за изборните нарушения в София

  „Във връзка с изминалите на 3 ноември 2019 г. местни избори бих искала да …

Столичната адвокатура ще работи с още пет чуждестранни адвокатски колегии в защита на правото и обществото

  Двустранните споразумения са  подписани по време на една от най-значимите международни адвокатски конференции организирани …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.