Последни новини
Home / Законът / Неочаквана развръзка: Кадровиците не заклеймиха протеста на СРС, ще се срещнат със съдии и служители

Неочаквана развръзка: Кадровиците не заклеймиха протеста на СРС, ще се срещнат със съдии и служители

Defakto.bg

След изнурителен, остър и на моменти обиден дебат по повод проблемите в Софийския районен съд и утрешния му протест, ВСС накрая взе изненадващо решение. Безперецедентно този път кадровиците не заклеймиха протеста и отправените им критики от магистратите, а поканиха протестиращите на среща утре. Като решението бе единодушно – с 16 на 0 гласа.

Случи се, след като в сряда от СРС обявиха протестен митинг пред сградата на съвета в петък, заради цялостната политика на кадровия орган схпрямо най-големия съд. В обръщението на СРС особено бе наблегнато на факта, че вместо да им се помага, те биват засипвани с проверки безкрай.

Дебатът по темата днес всъщност бе разделен на две части, макар и преливащи една в друга.

Ще има одит на управлението на кадрите в съда

Първият проблем бе за назначаването на външен одит на управлението на кадрите в Софийския районен съд, който да се извърши от съответното звено във ВСС.

Единствен Калин Калпакчиев се възпротиви на това, с аргумента, че подобна проверка е необоснована и работещите в СРС имат нужда не от одит, а от „нормален човешки разговор, конкретни стъпки и спокойствие”.

Председателят на комисията за съдебна администрация Каролина Неделчева обаче приведе факти и то получени от самия председател на съда Методи Лалов. А те са: около 150 от служителите в специализираната администрация (секретари, деловодители, архивари) са назначени без конкурс през годините 2012-а, 2013-а, 2014-а. В същото време, пак по информация на председателя, в СРС има над 30 щатни длъжности, които изобщо не са заемани през последните години – нито чрез обявен конкурс, нито чрез нерегламентираното по закон събеседване. „Ние смятаме, че одитът ще помогне за изграждане и формиране на администрацията и попълването на щата. Не е опит за натиск, за пречене на работата или каквото и да е друго. Не може във всички съдилища и прокуратури да се провежда прозрачно политика на кадруване на администрацията и само в СРС да сме извън закона”, категорична бе Неделчева.

Галя Георгиева додаде, че в този съд има „хаос в администрацията” и че положението като тежест е сравнимо с това в СГС отпреди две години. Не пропусна да отбележи, че  по две дела на самия Методи Лалов държавата плаща обезщетение за мудно правосъдие.

Одитът бе подкрепен и от „опозицията” в лицето на Соня Найденова и Галина Карагьозова.

Карагьозова изтъкна, че Методи Лалов неведнъж е бил изслушван от ВСС и не е съгласна да е налице лоша комуникация с него или със съдиите. И тя посочи цифри. Преди идването на сегашния ръководен екип, в СРС свободните щатове за администрация са варирали между 1 и 5. В моментга вакантните места за деловодители, секретари, архивари са 145, като 125 от тях са заети с временни договори „до провеждане на конкурс”, какъвто не е имало от години. „Да се обяснява текучеството от специализираната администрация само с лошото заплащане ми се струва необосновано. Без служителите да са назначени с конкурс, те не могат да бъдат атестирани, да растат в кариерата и това е фактор, който зависи от управленския екип. Нека има тематичен одит само по политиката за човешките ресурси, констатациите ще послужат само за подобряване на работата в този съд”, заяви Карагьозова.

Прокурорът Магдалена Лазарова обаче се обяви срещу гласуване на поредна проверка днес, защото ще е „лош сигнал”.

С 16 срещу 2 гласа одитът бе назначен.

Неистини и откровени лъжи!

По втората тема, за утрешния протест, обаче страстите обяснимо се нажежиха. И от темата бездействал ли е ВСС преляха в дебат-караница има ли война между главния прокурор и съда.

Но – по ред.

Първо Ясен Тодоров обвини, че изявлението на СРС от вчера е „пълно с неистини и откровени лъжи, които заблуждават обществото”. Цитира справка: при встъпването на този ВСС към 3 октомври 2012 г. в СРС е имало 132 съдии и младши съди, сега те са 187, т.е. с 48 души повече. Натовареността на съдия е била 108 дела за разглеждане при средно 37 за страната, сега е 72,78 дела при средна от 45. По брой свършени дела натовареността е била 72 дела на съдия при 30 средна, сега е 38 дела на съдия при 33,94 средна. Проведени са три конкурса за преместване – 2013 г., 2014 г., 2105 г. и са назначени 30 съдии, чрез външни конкурси са назначени още 7 съдии, отделно са преместени 22 щатни бройки заедно с магистратите. Със 120 броъки е увеличен щатът за служителите. През 2012-2016 г. са осигурени близо 16 млн.лв. целево за този съд с активното участие на ВСС. Отхвърли и твърденията, че служители и магистрати са зле платени. Напротив – по закон съдиите от СРС имат с един ранг по-висок от общия за РС, а по последни класификатор на длъжностите в администрацията, служителите получават над средното възнаграждение. Отделно през целия период заплатите на всички магистрати и служители са увеличени със 17 %. „За мен в този протест има други цели. Да изразим несъгласие с мотивите за този протест”, призова Тодоров.

Димитър Узунов го подкрепи. И додаде, че с новия класификатор заплатите на 483 служители от специализираната администрация са увеличени с 10 % при средно 5 % увеличение за останалите. В същото време приходите от СРС са намалели, а разходите са нараснали. „Претенциите са крайно необосновани”, заключи Узунов.

Галя Георгиева пък обяви, че Лалов дори нямал нормална система за случайно разпределение на делата. Иначе „не мога да обвиня администрацията, тези хорица едва ли знаят какви са щатните бройки”.

И нещата с пълна сила тръгнаха към заклеймяване на протеста.

Но…

Да не размахваме пръст, да търсим диалог

Галина Карагьозова опонира, че размахването на пръст в случая не е удачно, „очевидно колегите интерпрепретират по някакъв начин изброените факти и ние трябва да ги информираме и убедим. Дължим им разговор, в който да се изяснят всички проблеми”.

А Калин Калпакчиев заяви: администрирането на съд с мащабите на СРС не е лесна работа и недоволството на съдиите има своите основания. Прикани всички кадровици утре да са в съвета и да се срещнат с протестиращите за вземане на дългосрочни решения. Бе категоричен – искрата е подпалена от факта, че вместо да срещнат разбиране, съдиите в СРС непрекъснато са заливани с „някакви” проверки – както по сигнали на главния прокурор, така и от Инспектората, който е предлагал за наказание само магистрати оттам.

За лъжите и войната

Тук взе думата Сотир Цацаров и се стигна до темата за лъжите и войната. Впрочем, любим напоследък рефрен на главния прокурор.

Какво каза той? „Г-н Калпакчиев, една лъжа, повторена сто пъти, няма да стане истина. Проверка на СРС и СГС по искане на главния прокурор няма, главният прокурор не е искал такива проверки, изпратил съм справки. Не мога да приема довода в същото време, че прокуратурата проверява съда – тази теза, повторена от вас и от присъдружни угодни медии пак няма да стане истина. Призовах ви веднъж – не лъжете! Повтарям го. По същество – деликатно е представител на прокуратурата да изразява становище, макар че прокуратурата е спомената сред дежурните виновници. Но всичко това не може да е родено спонтанно за ден-два. Очевидно проблемите са се трупали, ръководството не е успяло да ги разреши, очевидно е също, че не е лесно да се управлява този административен гигант. Г-н Панов, имало ли е сигнали към вас за това състояние, очевидно утре хората ще излязат на улицата? В декларацията са употребени изключително остри думи, изразяващи трупано напрежение. А доброволността на съдебните служители за участие в митинг е малко пробрематична”.

Калпакчиев отвърна: „Аз не лъжа, г-н главен прокурор, но трябва да правите разлика между факти и свободно изразяване на мнение, която вие не правите. Вие сте изискали данни, а това е проверка, г-н главен прокурор. Но проверихте ли движението на досъдебното производство?”

Цацаров не се даде. „Г-н Калпакчиев, не натрапвайте тезата за война на прокуратурата и съда, много е удобна, не натрапвайте тезата за война на главния прокурор със съдиите, бил съм малко повече съдия, за да знам какво уважение се дължи на съда. Сега като главен прокурор изпълнявам функциите си и не мога да преглътна забавянето на съдебното производство. В прокуратурата има Инспекторат, който проверява множество досъдебни производства. Защо мислите, че прокуратурата се държи като недосегаема, вие и малката група съдии около вас, които се титуловате съдиите в България, което не е вярно – вие сте просто съдии.

Нека сме достатъчно добросъвестни, малко остана времето да се изтраем на тази маса, да се изтраем така, че да не ни е срам от колегите”, каза главният прокурор.

А Мирослава Тодорова и Петко Петков?

При тази ситуация лавината, естествено, потече.

Думата взе Лозан Панов, обявявайки, че отделно ще говори за правораздаване и за организацията на работата в СРС.

А по първия въпрос напомни: „Поводът за напрежението, вероятно, са и актове на ВСС. Съдийската колегия наистина беше сезирана с искане от ваша страна, г-н главен прокурор, въз основа на проверки в СРП и СГП и установени от вас просрочия по конктерни дела. Няма нищо лошо страна в процеса да насочи исканията си към Инспектоата. Въпросът е как е направена проверката и дали е била достоверна. СГС установи, че много от фактите не са верни. Проверките се извършват предимно в тези съдилища, да не забравяме и индивидуалните проверки на Петко Петков и Мирослава Тодорова, които също са оттам. Това не може да не рефлектира върху нормалната работа!”

Специално за организацията в СРС обаче Панов призна – съветът е направил много, а са налице „известни организационни дефицити”. И попита дали исканото от служителите по-високо възнаграждение при сегашното текучество и непопълнен щат ще намали тяхната натовареност? Очевидно, не. Изпълнението на искането администрацията на СРС да се отдели в „специална група” пък ще е особен подход, възможен само след одит. В крайна сметка Лозан Панов прикани за диалог с протестиращите. Както и „всеки съобразно позицията и ролята си в съдебната система да върши своята работа”.

Сотир Цацаров отново отговори, в свой стил.

„Разбрах, че бъркам, когато за забавяния сезирам съдийската колегия, разбрах, че бъркам като сезирам и Инспектората.

Не очаквах да намесите Мирослава Тодорова, но когато съм сезиран от прокуратурата, че 25-и ден няма произнасяне, какво можех да направя? Няма да ми повярвате, но тогава дори не знаех, че става дума за Мирослава Тодорова.

И на свой ред атакува с питания какво да прави, когато прокуратурата чака мотиви по присъда на бивш министър на труда и социалните грижи (очевидно Емилия Масларова) 1 година и 1 месец? Или пък ако по дело срещу бивш премиер (явно Сергей Станишев) давността изтича след 4 дни?

Лозан Панов отвърна, че проблемът е дали се постъпва принципно и еднакво спрямо всички, а не срещу избрани магистрати.

(Темата за Масларова и Станишев, слава богу, не бе подета! Но и там и прокуратурата не беше от най-бързите).

Галя Георгиева обаче даде своя принос със заявлението, че никъде нямало „такива сериозни проблеми с правораздаването освен в София, в СГС и СРС”. И подхвърли нещо странно: „Ние тук на масата повечето можем да сме от селски съдилища, както се е изразил вчера г-н Лалов на общо събрание, ще изискам протокол!”. От което се разбра, че и без протокол вече е научила какво са си говорили в СРС.

Георгиева предложи позиция, че ВСС „изразява категорично несъгласие по отношение твърденията в писмото на СРС и изразеното недоволство от липса на ангажираност от ВСС с проблемите на съда”.

Най-сетне умиротворение!

Соня Найденова предложи друго – на сайта на ВСС да се публикува информация за стореното от съвета по отношение на СРС. И с тази информация утре да се срещнат със съдиите.

Неочаквано, Ясен Тодоров я подкрепи. „Може би за потушаването на напрежението най-добър е вариантът на г-жа Найденова. Да се изнесат фактите, хората да се запознаят. Всеки да си прави изводите, съдиите от СРС са достатъчно интелигентни хора”, каза той.

Цацаров – също. „Натрупа се достатъчно емоция и не бива на емоцията в обръщението да се отговаря с емоция. Най-разумното е това, което предлага Соня Найденова, иначе се влиза в спирала на противопоставяне, а е необходимо само разбиране”.

Георгиева оттегли предложението си.

About De Fakto

Проверете също

300 000 лв. дариха прокурори, следователи и съдебни служители на болници, които лекуват хора с коронавирус

300 000 лв. достигнаха даренията от прокурори, следователи и съдебни служители за болниците, в които …

Съдът на ЕС: С отказа си да приемат мигранти Полша, Унгария и Чехия са нарушили правото на Съюза

Като отказват да приложат временния механизъм за преместване на мигранти за международна закрила, Полша, Унгария …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.