Последни новини
Home / Законът / Второ решение по „царско“ дело: „Ситняково“ е на държавата, но тя трябва да плати на Симеон

Второ решение по „царско“ дело: „Ситняково“ е на държавата, но тя трябва да плати на Симеон

Defakto.bg

Не може да се черпят права от виновно поведение, обяви ВКС

След „Кричим“ и „Саръгьол“, трето „царско“ дело получи финал във Върховния касационен съд. И за втори път върховните съдии обявиха, че макар да е собственик на имотите, държавата е и длъжник на Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза Хробок.

Резиденция "Ситняково"
Резиденция „Ситняково“

Държавата не може да черпи права от собственото си виновно поведение – това решиха върховните съдии Жанин Силдарева, Дияна Ценева и Ваня Атанасова по казуса „Ситняково“.  И признаха правото на Сакскобургготски и сестра му да задържат имота, докато не им бъде изплатена пълна компенсация за направените там подобрения. Държавата трябва да им плати и разноските по делото пред третата инстанция – в случая тя възлиза общо на скромните по 80 лева за такса на всеки.

Основният въпрос чия собственост е резиденцията „Ситняково“ – държавна или частна, на наследниците на бившите царе, не бе допуснат до касационна проверка и не е обсъждан. По него съдът е единодушен по всички дела за т.нар.царска реституция – имотите винаги са били на държавата.  И не подлежи на пререшаване.

Освен „Саръгьол“ и „Ситняково“, дотук държавата спечели на две инстанции и спора за „Царска Бистрица“. За „Врана“ и рилските гори още няма решение.

Самият Сакскобургготски пък даде България на съд в Страсбург за нарушено право на собственост.

Оформя се практика

По втори поред казус обаче ВКС предлага друг подход към лъкатушната политика на самата държава в лицето на нейни служители, доброволно предали някога имотите на премиера Сакскобургготски на базата на решение на Конституционния съд от 1998 г., наричайки това „реституция“. По този начин, държавата е създала у Симеон и сестра му убеждението, че те са собственици и няма право със задна дата да им търси обезщетение, че са ползвали имотите, категорични са върховните съдии. В тези граждански дела нюансът, че предаването е ставало основно по времето, когато Симеон Сакскобургготски е бил начело на държавата като премиер, не се обсъжда.

Но се очертава практика. Първото подобно решение, взето тази година, бе по делото „Саръгьол“, сега се повтаря за „Ситняково“.

Казусът „Кричим“, първи стигнал до ВКС през 2012 г. бе друг – именно по него върховните съдии категорично обявиха, че „царските“ имоти никога не са били частна собственост, а решението на КС от 1998 г. няма реституционен ефект.

Кой дължи?

По „Ситняково“ ВКС трябваше да отговори на въпроса: „Лицата, на които държавата е предала доброволно недвижим имот за ползване, считайки че той е реституиран в тяхна полза, дължат ли обезщетение за ползване, или не дължат такова, тъй като ползването е на правно основание“.

Държавата бе поискала компенсация за времето от 17 ноември 2003 г., когато резиденцията е деактувана и предадена на Симеон от тогавашния областен управител Олимпи Кътев, до предявяване на иска на 1 март 2011 г.

Всъщност единственият въпрос, с който трябваше да се занимае последната инстанция бе колко се дължи на Сакскобургготски и сестра му за направените подобрения в „Ситняково“  – по 17 463 лв. за всеки от двамата, т.е. общо 34 926 лв. общо или по 19 329 лв., общо 38 658 лв.

Първата инстанция, Софийският окръжен съд като призна държавата за собственик на „Ситняково” отхвърли исканията на Симеон и сестра му да задържат имота, докато не им се изплатят направените в него подобрения. Втората инстанция – Софийският апелативен съд отмени този отказ, но разпореди от присъдените на Сакскобургготски и Мария Луиза суми по 19 329 лв. за всеки да се направи прихващане на обезщетението, които те на свой ред дължат на държавата за неоснователното ползване на имота – по 1357 лв. всеки плюс 509 лв. лихва. Затова, по тези разчети, двамата трябва да получат по 17 463 лв.

„Лицата, на които държавата е предала държавен недвижим имот, считайки че той им е реституиран, не дължат на държавата обезщетение за ползването му без основание за времето от предаването му до влизане в сила на решението, с което е признато правото на собственост върху имота на държавата“, категорични са Жанин Силдарева, Дияна Ценева и Ваня Атанасова, като се позовават и на решението „Саръгьол“.

И заявяват: „Неправилната оценка на правните последици на решението на КС от административните органи, представляващи Държавата и упражняващи правата й на собственик върху държавни имоти, последвано от деактуване на имотите и предаването им на лицата, на които според тези органи са „реституирани”, е такова поведение, от което Държавата не може да черпи права. Това следва от принципа в правото е, че никой не може да черпи права от собственото си виновно поведение“.

Аргументи от евроконвенцията

Върховните съдии се позовават и на  Протокол 1 от евроконвенцията за правата на човека, защитаващ правото на собственост (на който се позовава и Симеон пред евросъда в Страсбург).

„В този протокол Европейският съд по правата на човека в чл. 1 „Защита на собствеността” използва понятието „притежание”, с което разширява понятието собственост до степен да се различава от влаганото в него съдържание от националните законодателства на държавите членки. В резултат на това в него се включва не само притежаване на вещи, но и други права и интереси, които са различни от собствеността, но имат икономическа стойност. В този смисъл разпоредбата е изтълкувана по делото „В. и други срещу България” като е прието, че понятието „притежание” е относимо и към „необезпокоявано упражняване в продължение на години правото на купувачи”. Приложението на това разширено понятие на правото на собственост е аргумент в полза на възприетото, че лицата, ползвали чужд имот, предоставен им доброволно от собственика, който счита, че имотът е реституиран в полза на тези лица, са добросъвестни владелци. Този извод е в съответствие с изискването за пропорционалност, или справедлив баланс между интересите на обществото и изискванията за защита на основните права на индивида по смисъл на чл. 1 от Протокол 1 КЗПЧОС, приложено по делото „В. и други срещу България, № 43278/98 г. и др.)“, заключава ВКС.

 

About De Fakto

Проверете също

Окончателно: Константин Каменаров осъден за шофиране пиян, изпада в несъвместимост с поста в БНТ

Генералният директор на БНТ Константин Каменаров е виновен за шофиране в пияно състоние и присъдата …

Институцията на Омбудсмана – с пряк достъп до ООН, получи най-високия статут – „А“ за правозащитна организация

  Омбудсманът Мая Манолова кани на среща партньорски граждански и неправителствени организации по повод акредитирането …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.