Последни новини
Home / Избрано / Лаконично за реформата на „Юридическото образование“

Лаконично за реформата на „Юридическото образование“

Defakto.bg

ivalin-yodanovАвтор: Ивелин Йорданов

С девет функциониращи юридически факултета (макар в други европейски държави, със сходен брой население, не просто юридическите факултети, а броя на университетите да е в разумни рамки), безчет дипломиращи се ежегодно и нека подчертаем – стагнираща икономическа конюнктура, професионалната квалификация „Юрист“ девалвира, а перспективите за не малко юристи не са

никак обнадеждаващи. Разбира се, отделен  остава въпроса за техните знания, цялостна подготовка, мотивация и пр.

Чл. 14, т.1 от Хартата на основните права на Европейския съюз – „Всеки

има право на образование, както и на достъп до професионално и  продължаващо обучение“.  И за да не изглежда проблема неглижиран, работна група към Министерството на правосъдието проектира евентуални изменения в Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Право“ и професионална квалификация „юрист“, получили широк обществен резонанс. Сред евентуалните промени се откроява и отпадането на задочната форма на обучение, както, да добавя противоречиво, се констатира в доклада към самия проект – заради значително по-слабата подготовка на завършилите специалността в задочна форма, но вероятно просто рестриктивна мярка спрямо завишения прием (макар да има студенти следващи редовно, чиято студентска банка е вечно незаета). Впрочем, именно във възможността за продължаващо обучение и преподготовка се коренят насърчителните резултати на образователните експерименти в държава като САЩ, още от 60 – те години на изминалото столетие.

„За лекарите, инженерите, металурзите, химиците, счетоводителите, юристите,

учителите, мениджърите би било по – добре да приемат, че уменията, знанията и инструментите, които трябва да овладеят и прилагат, след 15 години ще бъдат

различни и нови. И само те самите могат да поемат отговорността за  необходимото обучение и преподготовка, за своята ориентация“. (Питър Дракър, из „Новаторство и предприемачество“)

В областта на хорариумите е предвидено увеличаване на часовете обхващащи „Право на Европейския съюз“ (с обосновка, че „правната система на ЕС е самостоятелен правопорядък“, макар, че действително имплицира правни норми, непосредствено приложими във всяка държава-членка)  – от 75 на 120 часа, докато за друга задължителна дисциплина като „Вещно право“, то е от „скромните“ 75 на недостатъчните 90 часа. Място сред задължителните предмети ще намират и две нови дисциплини – „Основни права и свободи“ и „Организация на съдебната система и правозащитните институции“, макар въпросите за основните права и съдебната власт да са разпръснати из редица дисциплини.

Отделен е фактът, че истинските мисловни умения се формират по време на упражненията  и казуистиката, а не от диктовката на лекции (в Германия например, юридическото образование акцентира именно върху решаването на казуси).

Запланувано е и изменение на учебната практика по време на следването в институции и организации – от минималните 2 седмици е увеличена на минимум 4. Недоумявам каква може да бъде практическата полза от престоя при напълно индиферентни лица. В този ред на мисли се вписва и полагането на следдипломния стаж, увенчан с един повече от формален изпит (ще отворя скоба, за да споделя един неизлечим спомен, когато стажант – юриста преди мен заяви на изпитната комисия, в контекста на зададен въпрос, че никога

не е чувал за проф. Живко Сталев). При все, че от 2005 г. е в сила възможността

магистратите, на които е възложено практическото обучение на стажант-юристите, по предложение на министъра на правосъдието  да бъдат стимулирани със средства от бюджета на съдебната власт (чл. 13, ал. 6 от Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалостта „Право“ и професионална квалификация „Юрист“). Така напр., според Регламент на Министерството на правосъдието на Германия по отношение на обучението на правистите, и §. 5 (Verordnung des Justizministeriums über die Ausbildung und Prüfung der Juristen (Juristenausbildungs- und Prüfungsordnung – JAPrO) Vom 8. Oktober 2002), когато студентите са в периода свободен откъм лекции, вземат участие в практически курсове с продължителност най – малко три месеца, като всички държавни и публични органи подпомагат имплементацията им.

„Правната наука е наука за норми и ценности, за това, което трябва да бъде, не за това което е“ (Иван Апостолов,  из „Еволюцията на континенталната тълкувателна теория“, годишник на Софийския университет 1945/ 1946 г.)

Извън тези няколко щрихи на номиналните аспирации за реформа на статуквото, като епилог, един крайно любопитен прецедент от САЩ, от тази година, когато 37 – годишната Анна Алабурда, дипломирала се със специалност „Право“ в Thomas Jefferson School of Law, San Diego, през 2008 г. и търсеща релевантна на образованието заетост в продължение на 8 години, завежда иск срещу учебното заведение с мотивировката, че то е промотирало подвеждащи данни за висок процент на професионално реализирали се, като в допълнение, заради обучението си е натрупала 170 000 долара дълг.

В крайна сметка, журито не решава в нейна полза.

About De Fakto

Проверете също

Еврокомисарят Вера Юрова опроверга Бойко Борисов, че мониторингът ще отпадне тази година

Комисарката за правосъдието Вера Юрова опроверга премиера Бойко Борисов, че Еврокомисията ще спре до края …

Съдът обяви, че дете на 2 години може да претендира вреди от трафик на хора

  Районен съд Враца конституира 2-годишно дете като частен обвинител и граждански ищец по дело …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.