Последни новини
На този имейл можете да се свързвате с нашия данъчно-правен консултант: consult@defakto.bg
Home / Избрано / Европрокурорите учудени, че няма разследване по „Ти си го избра” и „Яневагейт”

Европрокурорите учудени, че няма разследване по „Ти си го избра” и „Яневагейт”

Defakto.bg

Автор: Любомир Авджийски, И.П.И 
В последните шест месеца петима прокурори (от Великобритания, Германия, Испания и Холандия) подпомагани от експерти на Европейската комисия извършиха мониторинг на българската прокуратура. За целите на изготвения от чуждестранните прокурори доклад са били интервюирани десетки магистрати, преподаватели и експерти в България. Преведени са множество нормативни актове и доклади, касаещи българската съдебна система и прокуратурата в частност.
Резюме на доклада с препоръките от около 30 страници бе публикувано в края на декември. Статуквото в съдебната власт и критиците на статуквото имаха различни възгледи по въпроса доколко критичен е докладът. Главният прокурор заяви, че е доволен от констатациите в доклада. Надяваме се тази реакция да представлява осъзнаване на слабостите в структурата и работата на прокуратурата и да доведе до положително развитие в бъдеще. По-долу ще посочим някои от критиките на европейските прокурори, отнасящи се най-вече до качеството на разследването и в частност разследването на така наречената „висока корупция”.
Някои от критики бяха посочени по-рано през годината и в годишния доклад по Механизма за сътрудничество и проверка на Европейската комисия, както и в изрично становище на Европейския съд за правата на човека. Но за разлика от всички досегашни доклади, в този на прокурорската мисия критиките и препоръките са изключително конкретни и систематични. Ето и някои от тях по отношение на разследването:
  • Липса на разследване на политическа корупция
„Изглежда ясно, че предоставянето на правоприлагащите органи на информация от Звеното за финансово разузнаване, отнасяща се до видни политически личности, не води до образуване на наказателни производства…Получихме информация относно евентуална липса на разследване на релевантни аспекти по друг случай. Случаят със записите от Банкя (разговора, в който градският прокурор на София казва на министър-председателя „Какво се смееш? Ти си го избра.”/по отношение на главния прокурор/и дава информация на министъра на земеделието за протичащи срещу него следствени действия) възниква вследствие от незаконно подслушване, запис от което изтича в публичното пространство… Очевидно не е било проведено разследване относно съдържанието на записа, а само относно неговия произход.
…Ето защо е трудно да бъдат посочени случаи, при които е наложено наказание лишаване от свобода за продължителен срок и които да дават сигнали за енергична борба срещу политическата корупция по високите равнища на властта. Заключението е, че основният успех на наказателното преследване на корупцията се отнася до това, което може да се опише като „лесно постижим резултат“.”
По-горните цитати са от тази част от доклада на европейските прокурори, която касае липсата на разследване и обвинения по дела за корупция на политици, магистрати и висши държавни служители. Корупционното срастване на трите власти една с друга и с определени икономически интереси е проблем номер едно пред страната. Ето защо е важно българските институции да направят сериозна равносметка на неспособността на прокуратурата да осъществи наказателно преследване на политическата корупция. Липсата на проверки по ключови казуси, които са съпътствани от силен обществен интерес, показва, че въпросът не опира единствено до недостиг на ресурси и компетентност, а и до очевидни политически и други зависимости на ръководството на тази институция.
В тази връзка европейските прокурори предлагат много ясни механизми за отчетност на главния прокурор пред нарочна комисия на Народното събрание, повишаване правомощията и ролята на Инспектората към ВСС за проверка на ефективността на разследването по конкретни дела, както и въвеждането на отделен механизъм за разследване на главния прокурор с участието на независим магистрат извън системата на прокуратурата. Тези препоръки следва да бъдат взети сериозно и възприети в максимално къс времеви хоризонт.
  • Липса на ефективни присъди по дела за организирана престъпност
„Що се отнася до делата, образувани през 2015 г., има 10 влезли в сила присъди, като във всички тези случаи е налице прилагане на условно осъждане или пробация. Досега по делата, образувани през 2016 г., има постановени 2 осъдителни присъди във връзка с организирана престъпност, като с никоя от тях не се налага ефективно изтърпяване на наказание лишаване от свобода.”
Картината при наказателното преследване на политическата корупция и на организираната престъпност е сходна. Тук отново се наблюдава явлението, което европрокурорите наричат търсене на „лесно постижим резултат“. И при двата вида престъпност липсата на резултати е очевидна и за професионалния, и за непрофесионалния наблюдател.
  • Разширяване на института на частното обвинение
„Тъй като изглежда, че прокурорите могат да си присвояват правомощията на съдиите, единствената защита за пострадалите и техните близки в такива случаи изглежда би била правото те да повдигат и поддържат обвинение като частни лица.”
Препоръчва се, когато наблюдаващият прокурор откаже да продължи наказателното производство и прецени, че не следва да събира определени доказателства, то пострадалите лица да могат да повдигат и поддържат на самостоятелно основание обвинението в съда. Подобна теза беше развита по-рано през годината от доц. Кристиан Таков, преподавателят по право в Софийския университет.
  • Препоръки за активно привличане на свидетели, които са част от организирани престъпни групи и корупционни механизми
Считаме, че изготвянето на ясни указания, които са публично достъпни (и се прилагат последователно от съдиите), относно „ставките“ за осъждане на участващите свидетели, ще бъде от голяма полза за убеждаването на такива свидетели да дадат показания.”
Освен това европейските прокурори наблюдават недостатъчно въвличане на свидетели, за които има данни, че са участвали в корупционни схеми и които дори са изразявали публично участието си в определени действия. Предлага се чрез законодателни промени такива „вътрешни лица” да бъдат мотивирани да дават подробни указания относно корупционни схеми и организирани престъпни групи, в които са участвали. Препоръчва се това да се извърши чрез предварително определени ставки, с които може да се редуцира наказанието за такива свидетели или дори да им се даде пълен имунитет в изключителни случаи.
  • Прекратяване на излишните и прибързани медийни изяви на прокуратурата
„Публичното обявяване, че дадено лице е обект на проверка или разследване, трябва да се отложи до връчването на обвинителния акт.”
Прокурорската мисия е имала достатъчно време да се запознае с някои прибързани изявления на прокуратурата, в които публично се обявяват разпити или следствени действия спрямо определени лица далеч преди да бъе повдигнато обвинение. Такава публичност на прокурорски проверки и действия по разследването е неправомерна атака върху авторитета на политици, граждански личности и цели организации и е своеобразна форма на сплашване спрямо определни групи от обществото, които са набелязани като неудобни. Подобно непремерено публично поведение бе демонстрирано и през юли 2014 г., след като прокуратурата изпрати специални части в КТБ посред бял ден и с предварително поканени медии. Причината за изпращането на барети в офисите на банката беше предполагаема заплаха за убийство, отправена по СМС от Цветан Василев към Делян Пеевски. Тези действия на разследващите органи бяха част от публичните изяви, довели до паника сред вложителите на банката. Обществото с основание остана с впечатлението, че една банка се фалира умишлено и прибързано, за да се прикрият корупционните схеми, които са протичали в нея. В други случаи пресцентърът на прокуратурата е обявявал в твърде ранен етап данни от проверки срещу политици и журналисти, което носи със себе си опасност за свободата на словото и политическия плурализъм, без да води след това до реална борба с корупцията.
Некачественото разследване и очевидните зависимости на ръководството на българската прокуратура са най-сериозните политически и институционални проблеми пред България. Тези проблеми не могат да бъдат подминати от онези политически субекти, които ще участват във формирането на следващия парламент и от новите членове на Висшия съдебен съвет, който ще бъдат избрани в края на следващата година.

 

About De Fakto

Вижте също

Кадрова драма във ВКС – уви, председателят притиска заместник да даде оставка

Върховният касационен съд е разбунен от ръководно-кадрова драма. Страстите са за  ръководителя на Гражданската колегия, …

Петър Обретенов: Историята се повтаря като фарс

Президентът да поиска от Конституционния съд задължително тълкуване на процедурата по назначаване на „тримата големи“ …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *