Последни новини
На този имейл можете да се свързвате с нашия данъчно-правен консултант: consult@defakto.bg
Home / Избрано / Български адвокати: Едно решение на Страсбург, което не може да бъде приветствано

Български адвокати: Едно решение на Страсбург, което не може да бъде приветствано

Defakto.bg

%d1%82%d1%81%d0%b2%d1%816%d1%88%d0%b5-2На 20 декември 2016 г. ЕСПЧ постанови решение по делото Sagvolden v. Norway (№ 21682/11). Делото се отнася до възрастна жена, която била задължена от съда да продаде апартамента си по искане на жилищния кооператив, защото синът ѝ г-н А., който се нанесъл да живее при нея и който бил осъждан многократно за хулигански прояви, преследвал и заплашвал съседите и им причинявал постоянно безпокойство и чувство на несигурност.

Повдигнати са оплаквания по членове 6 и 8 от ЕКПЧ. Решението е интересно в два аспекта:

Процесуалната легитимация на г-н А. като наследник на жалбоподателката

Жалбоподателката е починала след внасянето на жалбата в Съда и трите ѝ деца, включително г-н А., са изразили желание да поддържат жалбата като нейни наследници. Съдът постановява, че две от децата ѝ имат легитимен интерес да встъпят в производството, тъй като дори и да се приеме, че естеството на повдигнатите оплаквания има значение в случаите, когато пряката жертва е починала след внасянето на жалбата, в конкретния случай оплакванията не са били единствено от строго личен характер, а освен това жалбоподателката била поискала и обезщетение. Що се отнася до г-н А., Съдът отбелязва, че приживе жалбоподателката е заявила в писмо до адвоката си, че желае да оттегли жалбата си, че г-н А. не е упълномощен да я представлява и че въпроси следва да се отправят към другите ѝ две деца. Впоследствие тя все пак потвърдила, че поддържа жалбата си. Въз основа на писмото Съдът заключава, че жалбоподателката не е желаела г-н А. да участва в производството, и допълва, че той нямал легитимен интерес да поддържа жалбата.

Това условие изглежда ново в практиката на Съда, съгласно която по принцип наследниците или други близки членове на семейството на починалия могат да поддържат внесената приживе от него жалба, ако докажат, че имат достатъчен интерес от делото (Hristozov and Others v. Bulgaria, №№ 47039/11 и 358/12, § 71). Близостта между жалбоподателя и наследниците му приживе и проявяваната загриженост и активност от последните са критерии, които Съдът взима под внимание, и те дават възможност да се изключат незаинтересовани членове на семейството (Mitev v. Bulgaria (dec.), № 42758/07). В случая г-н А. е живеел с жалбоподателката и тя многократно се е позовавала пред националните съдилища на зависимостта си от него в ежедневието с оглед на напредналата ѝ възраст. Той е проявявал активност във връзка с казуса, като е отправял различни жалби от свое име. Самата жалбоподателка е твърдяла приживе, че ситуацията се е подобрила и че тя и г-н А. били готови на преговори със съседите. Следователно, изглежда, че близостта на г-н А. с жалбоподателката и интересът му от изхода на делото не са по-малки от тези на другите ѝ две деца. Този въпрос обаче не е бил изследван от Съда. Така единственото основание за изключването на г-н А. от участие в делото остава предполагаемото нежелание на жалбоподателката да бъде представлявана от него, нежелание, което се извежда от едно нейно писмо до адвоката ѝ и в което се споменава единствено, че г-н А. не представлява жалбоподателката. Като оставим настрана разбираемата емоция на Съда по отношение на човек, създал толкова грижи на майка си и на съседите, липсата на мотиви във връзка с отсъствието на легитимен интерес, съчетана със спекулации относно желанията на починал жалбоподател, могат да създадат несигурност относно практиката на Съда по отношение на процесуалната легитимация на наследниците.

Качеството на националната процедура при преценката дали са били налице достатъчно гаранции за правата на жалбоподателката по чл. 8

По същество спорът по чл. 8 се състои в това, дали издаването на заповед за принудителна продажба – безспорна намеса в правото на зачитане на дома на жалбоподателката – е било необходимо и пропорционално за защитата на правата и интересите на другите, в случая на съседите, като се имат предвид конкретните обстоятелства, например възрастта и положението на жалбоподателката и безпокойството, причинено от сина ѝ. Съдът отбелязва, че заповедта за принудителна продажба е доста сходна с принудителното изваждане на обитател от имот, поне що се отнася до последиците за правата на засегнатия по чл. 8 ЕКПЧ. Впечатление прави тежестта, която той отдава на качеството на националната процедура при преценката за наличието на достатъчно процедурни гаранции за правата на жалбоподателката. Съдът обръща особено внимание на това, дали националните съдилища са разгледали не само законността, но и обосноваността и пропорционалността на мярката. Той отбелязва, че те са отчели факта, че жалбоподателката е допуснала в дома си г-н А. въпреки поетия пред жилищния кооператив ангажимент да не го прави, и че той е причинил постоянен и сериозен тормоз и безпокойство на съседите, като съдът му е наложил забрана да се доближава до четирима съседи. Националните съдилища са заключили, че инцидентите показвали поведенчески модел, който можел да създаде атмосфера на несигурност в квартала. Те са разгледали аргументите на жалбоподателката относно напредналата ѝ възраст и трудностите, свързани с преместването ѝ, но са заключили, че лично нейното поведение и това на сина ѝ са довели до заповедта за принудителната продажба. Като отбелязва, че жалбоподателката не е твърдяла, че рискува да остане бездомна, Съдът заключава, че интересите ѝ по чл. 8 са били защитени в достатъчна степен в националното производство и че властите не са надхвърлили свободата си на преценка. Случаят за пореден път показва колко е важно при намеса в конфликти между частни лица, засягащи правото на зачитане на личния или семейния живот, дома или кореспонденцията националните власти да разглеждат задълбочено и внимателно интересите на всички засегнати страни в търсене на разумно и пропорционално решение. Повърхностното разглеждане на спора и пропускът да се вземат под внимание правата и интересите на засегнатите биха отслабили ефективността на процедурните гаранции, изисквани от чл. 8, и аргументите на правителството, че властите са действали в рамките на свободата си на преценка, не биха имали достатъчна тежест в Страсбург.

Що се отнася до оплакването на жалбоподателката по чл. 6, Съдът заключава, че липсата на устна фаза не е довела до несправедливост на производството.

*Настоящата публикация е на адвокат от Фондация „Български адвокати за правата на човека“, който по лични съображения предпочита да не обявява името си.

%d1%81%d0%b2%d0%b5%d1%82%d0%bb%d0%b0-%d0%bc%d0%b0%d1%80%d0%b3%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%82%d0%be%d0%b2%d0%b05Коментар и от Светла Маргаритова, председател на Фондация „БАПЧ“:

Напълно споделям становището на колегата, че Европейският съд неоправдано е ограничил процесуалната легитимация на сина на жалбоподателката, макар че във всички случаи той е имал личен правен интерес от продължаването  и разглеждането на жалбата.

Колкото до самата процедура по принудителната продажба на жилището, предприета от  норвежките съдилища, аз не намирам, че тя е била проведена при съобразяването на принципа на пропорционалност. Да лишиш един уязвим човек, каквато е била жалбоподателката – както поради нейната преклонна възраст, така и поради недоброто й здравословно състояние, от собственото му жилище без да извършиш преценка не само на неговите нужди, но наред с това – налице ли са във вътрешното законодателство и други правни способи за защита на общността, ми се струва твърде крайно и пресилено. В една държава като Норвегия, която е образец не само с ниското си ниво на корупция, но и с ниската си престъпност, с широко прокламираната и модерна напоследък и у нас концепция за извънсъдебно решаване на спорове дори и с наказателноправен елемент – медиацията, да възложиш цялата тежест от противоправното поведение на един възрастен мъж единствено и само върху майка му, а цялата държавна машина и обществото да се оттеглят – това не може да ме убеди, че е била извършена такава преценка на пропорционалност.

Ако се върнем на „български“ терен и се опитаме да приземим случая към нашите условия, бихме  се озовали в противоположната ситуация, която също е толкова неприемлива. В колко жилищни сгради обитателите страдат от един обитател (най-често с психични проблеми), но всякакви опити да се намери изход от ситуацията чрез прокуратура и полиция се оказват неуспешни? Вярно е, че имаме възможност да предявим подобен иск по Закона за етажната собственост, но този път е изключително труден и затова едва ли особено ефективен.

Във всеки случай, това решение на Европейския съд едва ли може да бъде приветствано. То по-скоро би се наредило сред тези, които ни разочароват от тази авторитетна институция и разколебават нашето доверие в нея.

*Източник: Блогът на Светла Маргаритова „Права на човека“ http://www.pravanachoveka.com/

About De Fakto

Вижте също

Със 7 срещу 6 гласа: ВСС образува ново дисциплинарно дело срещу Методи Лалов

Очаквано, ново дисциплинарно дело срещу бившия председател на Софийския районен съд Методи Лалов бе образувано …

10 години затвор за смърт на пътя

Решението е на Софийския военен съд Заради тежка катастрофа с шест загинали старшина Румен Цеков …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *